Брой 1, 2018 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  АРХИВИТЕ ПРОГОВАРЯТ

  Сръбски потайности - Дейността на Таса Динич срещу ВМРО и България през 1923-1925 г.

Кирил ТОДОРОВ

Продължение от бр. 6, 2017 г.


 

Разработеният план в пълни подробности за сваляне на пра­вителството на Ал. Цанков чрез нахлуване в България на въоръ­жената земеделска емеграция, подпомогната от комунистичес­ки и анархистки групи, от сръбс­ките четнически паравоенни формации на Илия Трифунович Бирчанин и Коста Печанац, наб­рояващи около 3000 четници и от българските анархокомунисти- чески чети, пребиваващи в КСХС изцяло е известен на Та­са Динич и се намира в неговия архив.33 Този план е разработен от двама от петдесетте българс­ки запасни офицери, намиращи се в КСХС по нареждане на Кос­та Тодоров.34 Естествено той е предаден на правителството и на ръководителите на съответните кралски министерства за одоб­рение и оказване на помощ. Пра­ви обаче впечатление, че такъв важен документ е бил в притежа­ние на Таса Динич, което потвър­ждава неговото участие в изра­ботването на плана и в действи­ята по неговото изпълнение. Първоначално той е привърже­ник на въоръженото нахлуване в България предимно на кралска­та армия за окупуране на Кюс­тендилски и Петрички окръг и завладяване на мини Перник. Нека разгледаме споменатия план във вида притежаван от Ди­нич:

"Планирано е преминаването на четите през границата да трае 15-20 дни и за тяхното разполага­не в 14 района (Врачански, Пле­венски, Пловдивски, Софийски, Търновски, Старозагорски, Бур­гаски, Кюстендилдски, Видинс­ки и Оряховски) 10 дена. Първа­та фаза ще се насочи към прекъс­ване на главните комуникацион­ни линии между София и остана­лите части на страната, чрез раз­рушаване на мостове и тунели на а/: 1.- железопътната линия Со- фия-Варна; 2. - на река Марица; 3.-железопътната линия София - Кюстендил (изолация на рудник Перник); 4.-на линията Стара За­гора Трявна. Наред с изолиране­то на софийския гарнизон чети­те във всичките 14 района ще зав­земат скритото в скривалища ар­тилерийско въоръжение и ще ор­ганизират за борба селячество­то. След това ще се вдигне общо въстание в България. Планирано е главните направление на акци­ята да са 6/: 1.-Червен брег-Мез- дра-Елисейна-Лакатник (желе­зопътната линия между София и източната, северната и западна­та част на България); 2.-Стара Загора-Пловдив-Пазарджик- Кост. Баня-Ихтиман(прекъсване на връзката между България и Турция по дължината на долина­та на река Марица, планински ра- йон,изгоден за четническа бор­ба) 3.-Кюстендил-Дупница - Перник-Горна Джумая-Мустан- ли-Радомир(предполага се, че част от софийския гарнизон ще бъде изпратен на помощ на ма­кедонските комити в Горна Джу- мая, Кюстендил и Петрич и с то­ва полковете, стационирани в Ихтиман, Орхание, Араба-Ко нак, Петров конак и Самоков би­ха останали без поддръжка);4.- Берковица-Новоселци-Ферди- нанд-Враца-Белоградчик(Вра- чанския регион се счита за най- важния поради контакта му с че­тирите главни пункта, прекъсва­нето на телефонния, телеграф- ския и железопътен трафик меж­ду София и Северозападна Бъл­гария, а гъстата горска планинс­ка околност е пригодена за чет­нически акции поради което, ви­динският гарнизон не би риску­вал да изложи на опасност арти­лерията си извън утвърдения участък); 5.-Орхание-Тетевен- Троян-Ловеч-Плевен(целта е прекъсване на комуникациите на София с Плевен- Ловеч и Сви­щов при Араба-Конак); 6.-Стара Загора- Тулово-Кръстец-Тряв- на-Горна Оряховица(в оригинал­ния текст е записано името Гор­но Оряхово, б.а. К.Т.)-Търно- во(прекъсване на комуникации­те на София и Южна България, а гъсто-обраслия планински терен е подходящ за четнически ак­ции). Никакви бойни действия не са планирани по продължение на железопътната линия София- Сливница-Драгоман-Годеч- Трън-Брезник, (в Годеч, Трън и Брезник не минава ж.п. линия, б.а.К.Т.) които свързват Бълга­рия с Кралството на СХС, защо­то планинските масиви не са би­ли залесени, софийският гарни­зон лесно би могъл да изпрати подкрепления на сливнишкия и брезнишкия полк и за това бли­зостта на югославско-българс- ката граница предполага, че си­гурно ще предизвика дипломати­чески инцидент между София и Белград. Според плана необхо­дими са 30-40 дни да се унищожат най-елитните части, които под­държат властта на Александър Цанков."

Според сръбските източници през март 1924 год. стават оче­видни и първите последици от подписването на югославско- италианския пакт за приятелст­во на официалните български кръгове и на македонската неле­гална организация. Правителст­вото на Александър Цанков в споразумение с Тодор Алексан­дров декларира официално бор­ба против ВМРО, което да пос­лужи като параван за европейс­ката общественост. Арестувани са около 400 комити, но войводи­те са оставени на свобода.35 Оба­че майор Танасие Динич счита, че това е най-голямата опасност за Кралство СХС. Временното прекъсване на комитските акции отнема аргумента на югославс­ката армия за интервенция в Бъл­гария и с това се отлага и акция­та на земеделската и комунисти­ческа емиграция. Според него българското правителство счи­та, че отлагането на бунта може да повлияе на опозицията да се приспособи към променената ситуация, което би облекчило по­мирението на всички българи с македонската емиграция. За то­ва майор Танасие Динич предла­га на Главния генерален щаб "да започне военна акция, с която да се възползват от сегашната бъл­гарско-македонска непоноси­мост към нашите претенци на Юг и южното море." Предлага две инициативи:1. Дипломати­чески натиск на Кралството на СХС да се арестуват всички най- важни членове на ВМРО, което би довело до неминуем конф­ликт между българската армия и македонските комити и тяхното бягство на югославска терито­рия. 2. Инсценирано от кралски­те власти нападение срещу от­делни български емигранти, ко­ето би се използвало за интервен­ция на югославската войска. Счита за нецелесъобразно"акци­ята да се сведе само до българс­ките емигранти, защото това би довело само до няколко хиляди мъртви и укрепване на положени­ето на Александър Цанков". Из­бирането на една от предложени­те опции "би довело до резултат или победа на правителството и на династията Сакс-Кобург-Го- та или най-малко отново проли­ване на кръв в България, което без съмнение не ще да бъде без последици за нейния вътрешен и въшнополитически живот." Ка­то краен срок за провеждане на плановете посочва "края на ап­рил 1924 год., защото по време на полските работи селяните не ще бъдат заинтересовани активно да се включат без да отчитат своя­та политическа ориентация." Втората тактика на българското правителство, пак според Тана­сие Динич е даване на амнистия на по-голямата част от емигран­тите, която би официализирала опозиционните БЗНС и БКП и с това би укрепила положението на Александър Цанков.36

Сл ед първия доклад, който из­праща на 17 март 1924 год., той подновява своята инициатива ве­че на 21 март посочвайки, че "е­мигрантите ще се върнат в Бъл­гария, ако държавният преврат не се проведе през пролетта под предлог, че планът се отлага за есента." Предупреждава и че "работата на Христо Гетов Об- бов, брата на Александър Оббов, който е между бегълците е насо­чена за тяхното отделяне от югославското правителство." Подновява предложението си, целящо "засилване на раздале­чаването между българите и ма­кедонците, проливането на кръв и няколко хиляди мъртви, което би засилило възможността за во­енна интервенция на югославс­ката армия под обвинението за неспазване на решенията на Ньойския договор за войската и въоръженията". Пълномощният министър в София Милан Ракич е съобщил на 31 март, че скоро ще влезе в сила Закона за амнис­тия, който ще обхване не само ре­довите членове на БЗНС, но ве­че и ръководителите на боевите земеделски дружби, взели учас­тие във въстанието. Българският министър на външните работи Христо Калфов е изпратил един чиновник да обиколи лагерите на бегълците в КСХС и да разясни разпоредбите на закона.37

Поради опита на българските власти чрез даване на амнистия да върнат бегълците Министер­ският съвет в Белград решава през първата половина на април

1924       г. да ги изтегли от гранични­те лагери във вътрешността. С това се желае да се намали бди­телността на правителството в София. Майор Танасие Динич оценява това решение като "не­домислено, защото до тогава емиграцията е успяла да укрепи надеждта на селяните в Бълга­рия, че съпротивата е мощна".38 Вече като подполковник Танасие Динич телеграфира на 8 октом­ври 1924 год .,че автономистката ВМРО е изпратила петорка за ликвидиране на генерал Божи­дар Терзич, Коста Миливанович Печанац и Илия Трифунович Бирчанин.39

Поради подготовката за дър­жавен преврат в България, Крал­ското министерство на вътреш­ните работи решава да засили контрола на всички български граждани. Издава се наредба за строг надзор на всички наднича­ри, които пристигат в КСХС и ви­за за пребиваване да получават само със съгласието на Минис­терството. Първото самоиници- ативно преминаване на въоръже­ни чети на българските емигран­ти е извършено на 21 февруари

1925       год. в граничната част меж­ду Неготин и Зайчар. Нападени­ето на отреда на Илия Атанасов Пандурски на село Голеч пре­дизвиква българската власт да иска отговор по дипломатичес­ки път. Обаче продължават про­тиворечията между фракциите на Оббов-Тодоров и Атанасов- Стоянов. Цветко Станиев уведо­мява Танаси Динич на 5 март 1925 год., че Христо Оббов про­дължава да разпространява ин­формации, че югославският под­полковник служи на българската власт и за това трябва да се избяг­ва контакта с него. Същевремен­но нарежда на Цветко Станиев със знанието на Задграничното представителство на БЗНС да предаде на Гаврил Генов пушки­те, които е получил от Таса Ди- нич, но за това да не информира югославските власти.40 Това са били първите информации,че зе­меделската емиграция не се при­държа към договора с югослав­ската власт и тайно сътрудничи с комунистите, извън разпоред­бите на споразумението. Тана­сие Динич на 11 март уведомява началника на Разузнавателното отделение на Главния генерален щаб, че е настъпило пълно раз­цепление в редовете на българс­ката емиграция. Земеделците са разд елени на две течения, едно­то което желае самостоятелна акция на БЗНС и друго, което сътрудничи с комунистите.(т.н. Единен фронт), докато пък кому­нистите са групирани на анар­хисти и болшевици. Неговата оценка е че в КСХС са останали всичко 150-200 искрени последо­ватели на идеите на Александър Стамболийски и че те са групи­рани около Неделко Атанасов и Христо Стоянов и че Алексан­дър Оббов е спечелил доверие­то на единофронтовците. Пре­дупреждава, че търпението на емигрантите е към своя край, за­щото са минали две години от както югославската власт им е обещала помощ, но не са постиг­нати никакви резултати. Като превантивна мярка предлага да се интернират най-изтъкнатите комунисти, които действат в Ниш.41 На следващия ден напис­ва директно писмо на Алексан­дър Оббов за поведението на не­говия брат Христо Обов и за не­говите връзки с комунистите. По­искал е информация кой е наре­дил на началниците на каналите за връзка през границата оръжи­ето, което получават от югослав­ската войска, да предават на ко­мунистите в България. Предуп­реждава Александър Оббов, че дотогава не е информирал свое­то началство за сведенията, ко­ито притежава, защото е уважа­вал интереса и целите на БЗНС, но че в бъдеще ще прави това, за­щото е започнал сериозно да се съмнява в държането на брат му Христо.42 На това писмо отгова­ря Коста Тодоров на 14 март, оп­ровергавайки всички твърдения, че те са представители на Един­ния фронт и че са наредили убийства на отделни емигранти, обвинявайки попечителите на Таса Динич, че те просто са из­вършители на тези работи.43 Не­делко Атанасов и Христо Стоя­нов предупреждават Таса Динич на 16 март, че съществува голя­ма опасност от проваляне на планираните акции и го молят да отиде в Белград, за да могат съв­местно да интервенират при над­лежните югославски институ­ции.44 След получаването на то­ва писмо Танасие Динич инфор­мира началника на Разузнава­телното отделение на Главния Генерален щаб на 18 март, че се е убедил, че Александър Оббов подготвя почва за завръщане на бегълците в България. Поради това предлага той да се експул­сира от КСХС, доколкото войс­ката и в бъдеще планира да из­ползва земеделците в борбата срещу ВМРО. Вече на 20 март из­праща допълнителна информа­ция за дейността на Александър Оббов. На основание на прихва­нати писма, изпратени в начало­то на 1924 год. до българския ми­нистър на финансите Петър То­доров, достига до заключение­то, че първия човек на БЗНС се отказва от сътрудничество с КСХС,Чехословакия, Гърция и Съветския съюз и ще разчита на свои поддръжници в България и емиграцията да приемат идеята за блока БЗНС-БКП. С тази про­мяна в държането на Александър Оббов той тълкува прекъсването на финансовата помощ от Мос­ква, защото не е успял да изпъл­ни обещанието да пренесе и пре­даде 10,000 пушки в България. Югославските военни кръгове тогава са узнали, че от първите 1000 пушки, 500 са предадени на комунистите и прекъсват по-на­татъшните доставки, страхувай­ки се да не би оръжието да дос­тигне до ръцете на Комунисти­ческата партия на Югославия. На основание на съществуващи­те данни Танасие Динич доклад­ва, че Неделко Атанасов и Хрис­то Стоянов са отказали да под­пишат споразумението с Гър­ция, защото не са желаели да се откажат от излаза на Егейско мо­ре, за което властта в Атина е би­ла готова да плати 5,000,000 драх­ми. Като приложение изпраща препис от договора, който е под­писан в Москва на 11 март 1924 год. между Георги Димитров от името на БКП и Коста Тодоров като представител на Задгранич­ното представителство на БЗНС и Стефан Цанов, член на Глав­ния комитет на БЗНС за подго­товка за ревоционна активност на комунистическите и земедел­ските организации в България и в емиграция. Със специален член е уточнено акцията да се проведе без участието на югос­лавската войска и четници. Към договора е подписан и отделен Протокол, с който българската земеделска емиграция се задъл­жава от оръжието, което ще по­лучи от войската на КСХС да предаде 10,000 пушки и няколко картечници на комунистите в България. Съветският съюз бил готов за това оръжие да заплати 20,000,000 динари директно на Коста Тодоров. Танасие Динич предлага на Разузнавателното отделение на Главния генерален щаб да използва конфликта, кой­то е създаден между емигранти­те, че от техните взаимни обви­нения са научили още и за задку­лисните им договорки с чужди правителства.45 Продължава, ан­гажирайки се до края на март да проверява информациите за дей­ността на БЗНС в България и в емиграция. Основният извод е бил, че състоянието между бе­гълците в голяма степен зависи от парите, които получават. Александър Оббов и Коста То­доров разполагали със значител­ни финансови средства и поради това са привлекли голям брой привърженици. По отношение предаването на оръжие на бъл­гарските комунисти не е успял да уточни коя група е сторила това, защото и двете са поддържали контакти с него, но е смятал, че най-голяма отговорност пада върху Коста Тодоров, защото той като шеф на Оперативния от­дел е можел да знае какво се случ­ва. Прави извода, че създаване­то на различни фракци на БЗНС в България и в емиграция не про­излиза от идейни различия, а ста­ва дума за борба за престиж меж­ду Александър Оббов и Неделко Атанасов. И двамата желаели да вземат кормилото на БЗНС сл ед сваляне на режима в България и поради това са се отдали на меж- дуособен конфликт. Най-голямо недоверие имал към Александър Оббов, който лично му казал, че е на края на търпението си и че КСХС може скоро да очаква но­во българско коварство, много по-голямо от тези през 1913 и 1915 год., защото властта в Бел­град не е позволила участие на югославската войска в държав­ния преврат. На основание на до­тогава придобитите информации предлага на Главния генерален щаб да се окаже подкрепа на гру­пата на Атанасов-Стоянов, за­щото все още не са предали югославския интерес и защото ще имат подкрепата на Тодор Паница в борбата против автоно- мистката ВМРО. Въпреки че счи­та, че емиграцията е станала по- слаба и намалена, счита че ней­ната дейност и в бъдеще може да бъде в интерес на КСХС. Те имат голяма подкрепа в България и колкото властта в София да про­дължава своята активност тя ще има постоянен страх от револю­ция. Своята оценка той базира на дотогавашното развитие на съ­битията. На емигрантите са би­ли необходими две години да за­почнат първата фаза-с атентати­те, втората фаза ще продължи още дълго защото желанието за постоянно провеждане на четни- чески акции ще наруши автори­тета на държавните институции и след това може да се пристъпи към последния етап-извършване- то на държавен преврат. Поради това предвижда, че в следващи­те няколко години България ще бъде изключително предпазлива в своето държане и отношение спрямо КСХС, което е в интерес за югославското правителство.46 Кавгите между емигрантските групи продължили до края на 1924 год. достигат своята кулми­нация на 28 март 1925 год. Алек­сандър Оббов, Коста Тодоров, Неделко Атанасов и Христо Стоянов отиват в най-големия лагер на българската емиграция в Ниш и открито се обвинявали и потърсили взаимно изключва­не от партията. В такава атмос­фера няколко емигранти изпол­зват оръжие и се стига до кратък оръжеен конфликт. Скоро за­почва взаимно търсене на отго­ворност за инцидента чрез белг­радските вестници "Време" и "Политика".47 Едновременно с конфликта между земеделските емигранти и комунистите започ­ват да се двоумят дали е целесъ­образно заедно с членовете на БЗНС да извършат държавния преврат, защото разбират, че КСХС не би одобрило тяхно участие във властта. Атентати­те, нападенията на отделни отре­ди в България и конфликтите между федералистите и автоно- мистите от ВМРО застрашават да провалят плана за провежане на държавния преврат. За това се решава да се пристъпи към из­вършване на революцията. Христо Стоянов уведомява на 4 април, че са завършени всички подготовки за държавния прев­рат и че емиграцията е готова да сътрудничи с всички партии и организации, които искат да се справят с титулярите на режима в България.48 В началото на ап­рил се нарежда преместване на българските отреди и сръбските чети на Илия Трифуновоч Бир- чанин от Ниш в Пирот. Според спомените на Коста Тодоров от 6-7 хиляди бойци, 3000 са били сръбски четници, а се разчитало и на помощта на 8,000 български селяни, живущи в пограничните области на България. Крайният план за акцията е представен на югославските власти в Ниш на 15 април 1925 год. Определено е на годишнината от убийството на Александър Стамболийски на 14 юни да започне революцията, за­щото се е очаквало много селя­ни да бъдат емоционално пробу­дени и с радост да се присъеди­нят към борбата.

Планътза въоръженотонав­лизане и за извършване на дър­жавния преврат в България не се осъществява поради случилите се в България събития през м.ап- рил-опита за покушение върху живота на цар Борис в планинс­кия проход Арабаконак и убийс­твото на генерал Георгиев, на­чалник на българското военно правосъдие. На 16 април се из­вършва атентата в "Света Неде­ля", завършил със смъртта на по­вече от сто души, сред които ми­нистри, генерали, народни пред­ставители. Въвежда се военно по­ложение и полицията арестува всички противници на режима. В районите, граничещи с КСХС селяните са обискирани за оръ­жие, измъчвани и убивани. Всич­ки видни комунисти са задържа­ни от полицията. Връзките на зе­меделската емиграция с Бълга­рия са били разрушени. Част от укритото оръжие е открито от българската полиция. Властите в КСХС разтурват емигрантските лагери и конфискуват оръжието и трите самолета. През май ре­волюционния комитет е разту­рен и се запазва само Задгранич­ното правителство на БЗНС в Прага и Комитета на български­те емигранти в Белград.

Нека се спрем на сведенията за агентурната дейност на Ди­нич, цитирани в гореотбелязани- те сръбски изследвания.

Според признанията на самия Динич, направени пред следст­вените органи през 1946 год. "доб­ре са му служили" емигрантите Цветко Станиев, Станчо Донев и Васил (Васко) Спасов49. "Цвет­ко Станиев, бившият депутат от БЗНС в Народното събрание е бил най-активният и най-продук­тивният сътрудник на кралското военно разузнаване между емиг­рантите чак до началото на Вто­рата световна война. Бил е "трън в окото" на българската разузна­вателна служба, която се е опи­тала да го отрови. Между друго­то е следял работата на ВЪР­ТОП. Участвал е и в прехвърля­нето в България на полковник Да­мян Велчев (1935 г.), който се е опитал, сигурно със знанието, а вериятно и с организацията на югославското военно ръководс­тво да организира антимонархи- чески военен преврат"50. "Втори­ят важен сътрудник на военната служба е бил Стефан Светоза­ров, родом от Кула, полицейски агент в София по време на управ­лението на Стамболийски. При­бягва в Зайчар и като близък род­ственик на един от първенците на радикалната партия Аца Стано- евич (който след смъртта на Па- шич става негов заместник, б.а. И.Р.) скоро се преселва в Княже- вац. Емигрантската група на Све­тозаров участва в нападението на село Годеч(през февруари 1925 г.). Поради това в България е осъден на смърт."51

"Разглеждайки методите на разузнавателната работа пока­зателен е "случаят" с Петър Младенов Неделков от Лом, който не е бил политически емигрант, а виш довереник (агент) на югославското предс­тавителство в София. Точно той е дал на Представителството и военния аташе в София точен проект на тайния оръжеен склад в Свищов, след което военният аташе е алармирал междуна­родния контролен орган в Со­фия. Поради това той е осъден на смърт от ВМРО, но е успял да избяга в Кралството на СХС. Непосредствено след бягството в Пирот е проведенена среща на Динич, секретаря в Представи­телството в София Миливой Миличич и военния аташе с

Младенов, където е изработен план за неговата по-нататъшна доверителна работа. Междувре­менно емигрантският комитет в Цариброд го обвинява в шпио­наж в полза на България и по всички начини му е ограничавал завръщането в България. Начал­никът на емигрантския канал в Зайчар Нино Петров, чиято гру­па също така е работила за воен­ната служба (директивите и оръ­жието е получавала от щаба на дивизията), за когото по-късно се оказва, че е предател в редо­вете на емиграцията, е обвинил Младенов в шпионаж пред поли­цейските власти в Ниш. Това е принудило великия жупан да се обърне към Динич за изяснява­не на ролята на Младенов в ра­зузнавателната дейност. Също така на неговата работа са пре­чели и началниците на нелегал­ните канали в Цариброд (Борис Бумбаров) и в Босилеград (Заре Секулечки). По повод на този случай Динич остро напада Емигрантския комитет. Смятал е, че най-големият "грях" на Младенов в очите на комитета е това, че е информирал за "тай­ното споразумение" на комите­та с комунистите и че е съобщил мястото на тайното скривалище на оръжие, което от емигрантс­кото ръководство се е гледало като "предателство срещу Бъл­гария". Самите ръководители на емигрантския комитет по време на предишната българска власт на Стамболийски са скривали оръжие в България. "Те (емиг­рантския комитет, б. на Н.Р.) постоянно ридаеха да им се да­де от наша страна оръжие да възстановят своята власт, а па­зят онова, което сами са скрива­ли" -информира Динич. Нело­ялност на Емигрантския коми­тет Динич е виждал и в това, че забраняват"прякото сътрудни­чество на своите членове с на­шите представители" и се опит­ват по всички начини да го събо- тират. Като примери привежда: членове на комитета са предали на българските власти Димитър Митров и Джорджа (сръбското име на Георги, б.а.К.Т.) Митков само за това, че са били в Дини- чевата служба; обявили са за български шпионин емигранта Борис Христов, само за това че е сътрудничел на Динич; съоб­щили са на българските власти за Боян Смилов, който е заловен при преминаването на граница­та. На края Динич препоръчва на полицейските власти "малко по-голямо недоверие към пред­ставителите на Емигрантския

11 52

комитет при нас .

Наред с гореизброените ана­лизи на работата на Динич мла­дият историк Иван Ристич пра­ви много интересен коментар за стила и метода на работа на Ди­нич : "Случаят" Младенов за нас е много показателен по няколко причини: той показва метода на разузнавателната работа, особе­но начина на използване на емиг­рантите в разузнавателните це­ли; показва и координацията между различните сегменти на разузнавателната служба, кон­центрирана в различни държав­ни органи. Този"случай"показ­ва и цялата непоследователност на емигранската сътрудническо- поверителна мрежа, на която са се осланяли разузнавателните органи и структурите на безопас­ността. Кой е бил на кого в тази "игра" на осъждания, шпионира­ния и излъгвания? Динич и дру­гите структури на безопасността е трябвало да понасят сериозни рискове и да бъдат постоянно нащрек със своите сътрудници и агенти между емигрантите. Оно­ва, което е могло донякъде да разстройва Диничевия строго професионален подход е било това, че той активно се е включ­вал във вътрешноемигрантските конфликти, заставайки на стра­ната на онези, които (погрешно) е считал за противници на сът­рудничеството с комунистите. Може би една от причините за засилване на "личната обърка­ност" е била и периферната про­винциална царибродска среда, в която е работил и желаейки или не, е можел да бъде въвлечен във всичко предстоящо за решаване като един от най-важните пред­ставители на държавата в локал­ната общественост. Динич като разузнавателен офицер е видял възможности за влияние на бъл­гарската емиграция на местно по­литическо ниво. Така по време на предизборната кампания за из­бори, насрочени за февруари 1925 г. по оперативен начин раз­бира, че емигрантите са разделе­ни на две фракции: едните "ис­тински земеделци", които са за Народната радикална партия, защото считат, че е най-близка на техния БЗНС и такива емиг­ранти, които се опират на кому­нистите и които агитират за опо­зиционните партии- Демократи­ческата и Съюза на земеделците. За главни агитатори на втората група е посочил Христо Оббов и Борис Бумбаров, които са дали инструкции на своите привърже­ници да работят за Съюза на зе­меделците. Динич е предложил спешно да се интернират споме­натите двама и техните комунис­тически привърженици.53

Най-важната задача на Динич (а напълно сигурно и за негови­те наследници) е била да следи военнополитическата ситуация в България и редовно да информи­ра съответните органи за всички значителни факти. Успоредно с дневните информации за поло­жението в България и с другите специални въпроси изпраща и периодични (полумесечни, ме­сечни, тримесечни, шестмесеч­ни) информации за положението в България. Всичките тези отно­сително обемни информа- ции(средно около 15 страници) имат еднаква структура: полити­ческа ситуация(вътрешна поли­тика-състоянието в политичес­ките правителствени партии и в опозиция-специално за БЗНСи Демократическия сговор), вът­решните проблеми-отцепване на фракции, конфликти и т.н; външна политика-отношенията между великите сили и България и т.н.; работата на ВМРО-орга- низация, информации за това, къ­де се намират нейните ръководи­тели в определения период от време и особено информации за извършване на акции на югос­лавска територия;дейността на другите организации с антию- гославска насоченост (Военния съюз, Кубрат и т.н.); българска­та войска (формирования, моби­лизация, въоръжение, скривали­ща за оръжия, тайно придобива­не на оръжие и т.н.)54

Продължава е следващия брой


33. Срджан Мичич, "КРАЛЬЕВИНА СРБА, ХРВАТА И СЛОВЕНАЦА И ПЛАНИРАНЬЕ ДРЖАВНОГ УДАРА У БУГАРСКОЈ, 1923-1925. ГОД" "Војноисторијски гласник 1/2014", стр.226; АС, ТД-17; АЈ, 14-28а-76а, стр. 340, 341.

34. К.Тодоров, "Изповедта на една луда балканска глава", С.,1994 г., стр.307.

35. АЈ, 14-28а-76а, стр. 222; АЈ, 388-9-22, стр. 31-36, 130, 131, 162, 164, 165, 174-180; Архив Југославије, Посланство у Турској - Цариград, Анкара 370-23-72, стр. 290, 334; Дж. Avramovski, "Makedonsko pitanje u jugoslovensko-bugarskim odnosima", стр. 170, 171.

36. АЈ, 14-28а-76а, стр. 222-233.

37. АЈ, 334-ПО-8-28, стр. 99. Војноисторијски гласник 1/2014 212.

38. АЈ, 14-28а-76а, стр. 241.

39. Срджан Мичич , "КРАЛЬЕВИНА СРБА, ХРВАТА И СЛОВЕНАЦА И ПЛАНИРАНЬЕ ДРЖАВНОГ УДАРА У БУГАРСКОЈ, 1923-1925. ГОД." "Војноисторијски гласник 1/2014", стр.218; АЈ, 14-28а-76а, стр. 16, 17. Министерст­вото на външните работи за първи път получава информаци от Делегацията на КСХС в Истанбул за плановете на ВМРО да извърши атентат над Коста Печанац на 4 февруари 1924 година . АЈ, 370-23-72, стр. 298.

40. пак там., стр. 221-222; АС, ТД-149 (1, 2).

41. пак там., стр. 222; АС, ТД-15.

42. пак там.,стр. 222; АС, ТД-127

43. пак там., стр. 222; АС, ТД-152 (1Ц3).

44. пак там., стр.222; АС, ТД-150 (1).

45. пак там., стр. 222-223; АС, ТД-15; Коминтернът и България, Том I, стр. 137.

46. пак там., стр.223-224; АС, ТД-16; АЈ, 310-2 Извештај обавештајног официра из Цариброда потпуковника Танасија Динича од 25 марта 1925 године.

47.  пак там., стр.223-224; АС, ТД-128 (1-3), ТД-182 (1-3); Време 29. и 30. март 1925; Политика 30. март 1925; К. В. Тодоров, цит.съч., стр. 308.

48. пак там., стр.225; АЈ, 334-ПО-8-28, стр. 179.

49.  С. Златкович, Ц. Васев, Г. Видакович, стр. 77-78.

50.  Иван Т. Ристич, БУГАРСКА У ПОЛИТИЦИ КРАЛЬЕВИНЕ СРБА, ХРВАТА И СЛОВЕНАЦА (1919-1929) Докторска дисертација, стр.592; АС, БИА, IV/41, Обавештајна и контраобавештајна служба..., стр. 12-13; л. 48 ("Ца­риброд").

51. пак там, л. 62-63 ("Бивши бугарски емигранти који су живели у Југославији")

52.    Иван Т. Ристич, БУГАРСКА У ПОЛИТИЦИ КРАЛЬЕВИНЕ СРБА, ХРВАТА И СЛОВЕНАЦА (1919-1929) Докторска дисертација, стр.593; АС, ТД-6, Извештај "Денунцијација повереника нашег Посланства у Софији" (Оба- вештајни официр у Цариброду - Начелнику Обавештајног одельеньа, Пов. Об. бр. 90, 06. 07. 1924).

53. пак там, стр. 593-594; АС, ТД-15 (л. 21), Обавештајни официр у Цариброду, Пов. Об. бр. 176, 29. 12. 1924.

54. пак там, стр. 594-595; Споменатия доклад за периода 1923-1925 год.; АЈ, 14-28а-76а.







Общи условия