Брой 1, 2018 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  МОСТОВЕ

  "Имаме общи екзархийски корени и историческо минало, което споделяме заедно..."

Проф. Драган Зайковски - Скопие:


Драган Зайковски е професор в Ин­ститута за национална история в Ско­пие. Той е от онези учени-историци, ко­ито четат документите и тълкуват съби­тията без идеологическите очила, през които гледат неговите по-стари колеги. Той смята, че разделението между Бъл­гария и Р Македония вече е зад гърба ни, като подчертава:"Ние честно, ясно, сил­но и недвусмислено признахме БПЦ за Църква-Майка. Сега искам да призова българските владици за следното: "Не позволявайте в Белград, Атина или в Москва да определят общата ни съдба. XIX и XX век приключиха. Разделени­ето е зад гърба ни".

Това заяви в интервю историкът. Предлагаме пълния текст на интервю­то.



Договорът за добросъсед- ство и приятелство между Република Македония и България беше подписан от премиерите на двете стра­ни Зоран Заев и Бойко Бори­сов на 1 август 2017 г. На 15-тиянуари той бешера- тифициран от македонс­кия, а на 18-ти от българ­ския парламент. Какво е ва­шето мнение? Смятам, че е безпредметно да се разговаря за нуждата от приятелство и добросъседство между нашите две държави и братски народа. Това е ясно за всички нас, които живеем от

двете страни на границата. С до­говора се отваря изключителна възможност да започнем да жи­веем в братска любов и взаимно уважение. От политическа глед­на точка Договорът за добросъ­седство между България и Ма­кедония е от изключително зна­чение за напредъка на Републи­ка Македония в процеса на ней­ната европейска интеграция. И никой не трябва да има съмне­ния относно това. Едновремен­но с това, двете държави, показ­ват, че не са спирачки пред ев­ропейските процеси, а и насър­чават общите европейски цен­ности. Политическите елити от двете страни на практика пока­заха, че с добра воля, без никак­ви предразсъдъци, могат за сравнително кратък срок да под­пишат и ратифицират договор, който трябваше да бъде постиг­нат още през 1991 г. Случайно или пак с Божията намеса, рати­фикацията на Договора в маке­донския парламент се случи в деня, когато преди 26 години (15 януари 1992 г.) България призна Македония за суверенна и неза­висима държава. България беше първата страна, която призна нашата независимост и изигра ключова роля в осуетяването на великосръбските планове на белградския вожд Слободан Милошевич. Но нека за момен­та да оставим историята на стра­на. Смятам, че с Договора за приятелство между Македония и България се затваря един изк­лючително важен балкански, ако щете европейски въпрос. Смятам, че Македония в лице­то на България печели още един партньор и поддръжник в нейния стремеж за членство в ЕС и НА­ТО. Това не е важно само за Ма­кедония и България, но е изклю­чително важно за региона и ця­ла Европа. Вярвам, че Догово­рът ще донесе много добро за двете страни във всички облас­ти.

Има ли разделение е ма­кедонското общество еъе

еръзка с Договора?

Македонското общество е дълбоко разделено. Като прави­ло първите негативни реакции дойдоха от онези, които бяха свързани с режима на бившия премиер Никола Груевски, кои­то се чувстват застрашени и се страхуват за своя личен ком­форт. Това са хора, които през изминалите 10 години, са спече­лили добре от своя фалшив пат­риотизъм, поставяйки го на служба на грешните политики, провеждани от предишната власт в Македония. Те са толко­ва компрометирани, че за щас­тие, днес в Македония все по- малко хора им вярват. В също­то време със своя позиция изля­зоха сериозни интелектуалци и колумнисти, които изразиха подкрепа за Договора за добро- съседство. Преди известно вре­ме в една от македонските ме­дии прочетох извънредно точ­на дефиниция за онези, които са против Договора. В нея се казва, че той е "земетресение" за ква- зипатриотите, квазиисториците, квазиполитиците, но и земетре­сение за криминалните елемен­ти, които искат да нажежат ат­мосферата с нови разделения. Бих допълнил към това: и кош­мар за служителите на предиш­ните полицейски служби и структури. Очевидно е, че пла­новете им не успяха. Македония безусловно се е насочила към ев- роатлантическата интеграция, а имам впечатление, че и Бълга­рия безусловно й дава подкрепа по всякакъв начин. От тук, Дого­ворът отваря възможности за работа в полето на културата, науката, спорта и т.н. Догово­рът затваря един изключително важен балкански, ако щете евро­пейски въпрос...

Как ще коментирате от­ношенията между Маке­донската православна църкеа-Охридска архие­пископия и Българската праеослаена църкеа-Бъл- гарска патриаршия? МПЦ-ОА в духа на всички по­ложителни неща, които се случ­ват и които ще се случват между нас подаде ръка на вашите вла­дици. Тя призна онова, което мо­же би трябваше много по-рано да признае, а това са нашите общи екзархийски корени и историчес­ко минало, което споделяме за­едно. Ние подадохме ръка, раз­познавайки историческия миг. Последва положителен отговор от Светия синод на БПЦ и със­тавянето на комисии, които ще достигнат до единственото ло­гично решение, а това е общо бо­гослужение и представянето на МПЦ-ОА като автокефална цър­ква пред останалите поместни църкви. Още веднъж бе доказа­но, че първите стъпки са най- трудните и почти без изключе­ние ги правят най-смелите, кои­то са честни пред Бога. Следва­щото нещо, което очаквам, е, че комисиите бързо ще приключат работата и за радост на всички ще има първото общо богослужение и литургийно служение.

Очакеахте ли реакции сеър -

зани с признаеането на

МПЦ-ОА от страна на

БПЦ?

Най-силните реакции вече започнаха да идват от Сръбска­та и Гръцката църква, които са смятани за много близки съюз­ници. Според хронологията на събитията първи реагира сръб­ският епископ Григорий, който заяви, че МПЦ-ОА може ведна­га да изпрати дата за започване на преговори със Сръбската църква, като повтори, че сръб­ският архиепископ в Македония Йован Вранишковски трябва да бъде включен в преговорите. Изглежда, че "червената лам­пичка" в Сръбския синод ведна­га е светнала. Последва реакция на Синода на Църквата на Гър­ция, а преди Коледа сръбският епископ Ириней(Булович) и сръбският патриарх Ириней (Гаврилович) дадоха отделни интервюта. Двамата архиереи потвърдиха позицията си относ­но непризнаването на автоке­фалния статут на МПЦ-ОА, с из­ключение на това, че открито влязоха в политически "води", коментирайки срещата между македонския и българския ми­нистър-председател в Струми­ца. При това отправиха закани, че общото служение между МПЦ-ОА и БПЦ ще бъде при­чина за схизма от страна на СПЦ и гръцкия блок от църкви. И докато изнасяше лекции и ци­тираше каноните, СПЦ на сво­ята интернет страница съобщи, че в Канада сръбският митропо­лит Митрофан е имал общо бо­гослужение с архиепископа на Православната църква на Аме­рика и епископа на Украинска­та православна църква в САЩ под юрисдикцията на Цариград­ската патриаршия. Ще припом­ним, че Американската църква не е призната нито от Сръбска­та, нито от Цариградската пат­риаршия. Излиза, че СПЦ може да служи с непризнати църкви, а БПЦ няма никакво право да го прави с МПЦ-ОА. От тук идва дилемата, ако СПЦ се грижи са­мо за своите интереси, защо то­гава БПЦ и МПЦ-ОА да не след­ват своите собствени. Очевидно става въпрос за традиционната двуличност на сръбските епис­копи и особено страха им от ма- кедонско-българското приятел­ство. Няма нищо по-възвишено от това братята да служат заед­но и да се пречистяват по един и същ начин...

Какво бихте препоръчали на българските владици във връзка сотношенията им с МПЦ-ОА?

Искам да призова български­те владици за следното. Не поз­волявайте в Белград, Атина или в Москва да определят общата ни съдба. XIX и XX век приклю­чиха. Разделението е зад гърба ни. Вземете решение и веднага започнете с общото богослуже­ние с МПЦ-ОА. Това е най-мал­кото, което дължим на нашите общи предци почитаните Све­тите равноапостоли Кирил и Методий и техните ученици Свети Климент и Свети Наум. Няма нищо по-възвишено от то­ва братята да служат заедно и да се пречистяват по един и същ начин. Всяко отлагане е в полза на чуждите интереси. Ние чес­тно, ясно, силно и недвусмисле­но признахме БПЦ за Църква- Майка. Следващата стъпка е час по-скоро, за радост на всички ни, да има голяма съвместна ли­тургия в Охрид, Скопие или Струмица.





Общи условия