Брой 4-5, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ПРОЧЕТЕТЕ

  Христо Матов" от Владо Поповски




Иван ЗАГОРОВ

Тъжно е, когато автор с дока­зани възможности и с подчерта­ни интелектуални способности, какъвто е професорът по право от Скопие Владо Поповски, предлага творба, изследване, историографски труд, в който богатоизползваната фактоло- гия, е заключена в тясната рам­ка на доктринерството. В слу­чая думата "доктринерство" е само намек, че става дума за оп­ростяване на един живот, какъв­то е животът на Xристо Матов, чиито измерения не могат да се поберат в схематизма на маке- донистичната парадигма.

 

принизява до степен да цитира избирателно документи, ста­тии, изказвания, само и само да спази матрицата , че македоне­цът е нещо различно от бълга­рите, че той няма нищо общо с "голбемобугарските интереси". По-свободното използване на думата "българин" от него е са­мо някакъв прийом, за да се раз­граничи от мнозината по-пос-

Книгата 'Христо Матов" из­лиза в Скопие през 2015 г. Фор­мално погледнато тя е подчине­на на всички изисквания на на­учното изследване - структура, стилистика, цитиране на извори. Но съдържателно, тя пренеб­регва най-съществения белег на подобен род книжнина - обек­тивния анализ на изследваната фактология. Зад добре постро­ената фасада и отличния полиг­рафически вид на този труд над­зъртат канонизираните внуше­ния на следвоенната македонис- тична иделогия за дълбоката пропаст, която разделя "маке­донската самобитност" от об­щобългарския народностен ма­сив. От раждането на този титан на макеноското освободително движение, като се мине през не­говото участие в "Младата ма­кедонска книжовна дружина" и издаваното от нея спи­сание "Ло­за" през 1892 г. та до края на Първата световна война, сък­ровеното българско народност­но чувство на Xристо Матов е подложено на какви ли не интелек­туални пи- руети, за да се раздели то на две - на македон­ски патрио­тизъм и на великобъл- гарска илю­зия. И за да се защити тази пред- поставена и изкуствена теза, ав­торът пренася в жертва собстве­ните си интелектуални дарби само и само да затвърди възпри­етата схема на противопоставя­нето "македонец - срещу всич­ко българско". И това е голямо­то унижение не за обекта на из­следването - Xристо Матов, а за автора - Владо Поповски. Той се


редствени автори, които не мо­гат да надскочат собствения си мисловен ръст.

И така, да погледнем редо­вете, които са посветени на участието на Христо Матов в издаването на списание "Лоза". Авторството на две статии от брой втори на това списание Владо Поповски приписва на Христо Матов - "Неколко думи по въпроса за народността" и "Едно кратко обяснение". Ще отдадем заслуженото на автора, че той умело използва съвре­менната антропологична тер­минология, въведена от Бене- дикт Андерсън за въобразените общности, изпълвайки я със точно противоположно съдър­жание, отговарящо повече на идеологическите внушения за генезиса на македонистичната националност.Така той изпада в голямо противоречие със сми­съла, който авторът влага в те­зи две статии. Поповски напри­мер артистично съкращава, про­тиворечащите на тезата му мо­менти в следния пасаж от стати­ята "Неколко думи по въпроса за народността", който предла­гаме изцяло:"...Само едно срав­нение на оние етнографически черти, които характеризират македонците (разбираме "ма­кедонските българи") с оние, що характеризират свободни­те българи, подрежданието им до оние начала за народ­ността, които изредихме по- горе, доста е да ни покаже и да убеди секиго, че народност­та на македонците не може да бъде друга освен "българс­ка". А тъждеството на тия черти отдавна е констатира­но и утвърдено от безкорист­ната наука: само заслепените и неприятелите на българско­то бъдеще могат да не виж­дат всестранното единство, което напълно владее между населението от Дрима до Чер­но море и от Дунав до Бело море..."(сп."Лоза", кн. 2.1892г.)

Както се казва в такива слу­чаи, коментарът е излишен...

Друг подобен момент, който също добре характеризира под­хода на Владо Поповски, на вся­ка цена да противопостави ма­кедонското срещу българското е тълкуването на писмото, кое­то Матов изпраща до Пейо Яво­ров на 18 юли 1913 г. В това пис­мо той в 7 точки формулира вижданията си какво би могло да се направи, за да се спаси Маке­дония след Междусъюзничес­ката война. В точка 6-та той смя­та, че по-добре би било Македо­ния да бъде окупирана от Авст­рия, отколкото тя да попадне под сръбско и гръцко завладява­не. И заключението на Поповс­ки: "Што е новото кај Матов? Главната новина кај Матов би­ла во тоа што тој првпат (и един­ствен пат) МакедониЈ^ ја замис­лил издвоено от Бугарија;...се- пак тој момент бил единствени- от Матов македонски, патриот- ски, момент во неговата подол- га и мошне интензивна политич- ка дејност како високопозицио- ниран член на ВМОРО."

Трябва да сме наясно, че про­тивопоставянето на македонско и българско на национална ос­нова никога не е имало нито сред възрожденците, нито сред революционерите. Подобно противопоставяне има само в идеологически смисъл, когато пътищата за постигане на осво­бождението на Македония, предлагани от левицата и десни­цата, се различават коренно. И тук Поповски прави сериозен компромис с истината като про­тивопоставя Христо Матовата

ВМОРО, както я нарича той, на ВМРО на Тодор Александров, бореща се за автономия на Ма­кедония. Автономията е средст­во за запазване на българщина­та в Македония. И това е пози­цията на всички революционе­ри - от създателите на ВМОРО начело с д-р Христо Татарчев до Тодор Александров и Иван Ми­хайлов. Така че по отношение на българската им национална принадлежност разлика между всички тях няма. Противопоста­вянето на македонци на българи е идея на сръбския шовинизъм, заимствана по-късно от Комин- терна и върната обратно в услу­га на сърбокомунизма след Вто­рата световна война.

Сериозно изследване, каква­то е книгата на Владо Поповски за Христо Матов, само губи, ко­гато сложният синдром на маке­донското освободително движе­ние и неговите най-изтъкнати представители, се разглеждат през тесния и мрачен прозорец на македонистичния постулат.

Владо Поповски, въпреки ви­соката си култура и интелиген­тност, не е намерил у себе си си­ли да се противопостави на та­зи инерция и по този начин е съз­дал продукт, в който банализи- раната до фатнатизъм пропаган­да за македонскиот идентитет и самобитност, засенчват искре­ното муусилие да изледва кол­кото е възможно повече факто- логичен материал.

И това е драмата на няколко поколения творци в Р Македо­ния, принудени да възприемат следвоенната конюнктура в Ма­кедония като свое верую. Спа­сявайки се от затворите и репре­сиите, те успяха да направят ка­риера. Бъдещето ще покаже кол­ко този компромис е губещ от гледна точка на морала и исти­ната.



Общи условия