Брой 4-5, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ДУХОВНОСТ

  Поетична антология "България"

ХРИСТО ОГНЯНОВ

Наричат го " духовната ема­нация на българската емигра­ция". Той е поет, журналист, на- родопсихолог, историк, езико­вед, борец за правата на българ­ския народ.

Роден е на 29 декември 1911 година в село Тресонче, Дебър- ско, Македония. Христо Огня­нов учи в родното си село, а по- късно в Стара Загора, където за­вършва прогимназия и гимназия. Следва в Софийския универси­тет "Св.Климент Охридски" правни и икономически науки. Твори поезия от ученическите си години. Сътрудничи в почти всички утвърдени литературни списания в България. Работи в различни издания като журна­лист, но остава завинаги свързан с в."Зора", чийто директор Да­наил Крапчев през 1939 г. го из­праща като кореспондент в Бер­лин.

След 9. 9. 1944 г. той остава за­винаги в изгнание. Участта му на емигрант събужда у него онези творчески сили, които го правят като опъната струна за всичко, свързано със съдбата на народа и държавата ни. Поетичният му сборник "Пътешествие", появил се в чужбина през 1954 г., съдър­жа шест стихотворни книги: "Пътешествие","Зимна приказ­ка", "Непратени писма", "Брое­ница", "Вятърът" и "На стража".

Появата на този сборник е празник за българската емигра­ция, независимо, в коя държава живее тя. Тя е празник и за цяла­та българска литература. Ето из­вадки от някои рецензии за "Пъ­тешествие", появили се далеч от България:

"...Днешната комунистичес­ка литература в България е пъл­на с образци на осакатена пое­зия. Огнянов е успял да постиг­не непостижимото, без да накър­ни своя усет на поет. Най-сетне не е истински поет онзи, който не би могъл да схване, изживее и предаде болките и упованията на своето време..." Любен Димитров, "Македонска трибуна", 2 0.10.1955 г., САЩ.

"В 250-те страници на сборни­ка си Христо Огнянов изпълнява и друг дълг- дългът си към бъл­гарската книжнина.Той изковава първото звено в разбитата вери­га на нашата поезия..." Петър Увалиев, БиБиСи, Коледа, 1955 г.


 


 


ИЗПОВЕД


 


 


Защото ни отричат млекото, което сме всмукали от майчини гърди, ще викнем: то е българско и свето и няма сила да го изроди!

Защото ни сквернят кръвта, която е стигнала до нас през векове, ний пеем: в нея българско богато и минало, и бъдеще зове!

Защото и духа ни не признаватъ, що в погледа ни грей от първи день, да знаятъ: българската слава споява той с несбъднатия бленъ!

Затуй обичаме ний все по-силно рода си български, корав и смелъ! За него се е лела кръв обилно, за него не един поет е пелъ.

Затуй сме все по-твърди, все по-верни деца на българската майка ний, готови да умрем през дните черни за светлите и бели бъднини!






Общи условия