Брой 4-5, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  КАЗУС

  Панацея ли е договорът между България и Р Македония?

Иван ЗАГОРОВ


Често се връщам към интер­вюто, което през юни 1996 г. нап­равих за в. "Македония" с Ал- фонс Емануилов - Макс. Той е българин от немско-белгийски произход. Роден е в София през 1929 г., емигрира през 1948 г. и за­вършва в Лондон философия и политически науки. От 1955 г. живее в Монтевидео, Уругвай. Автор е на множество книги с ге- ополитически анализи. Тогава ръководеше два вестника и едно списание и беше кореспондент на няколко информационни агенции в Америка и Европа.

Разговаряхме дълго на раз­лични теми, свързани с процеси­те на демократизация при нови­те условия. Нямаше как да не му задам и въпроса за бъдещето на отношенията между България и младата държава Р Македония. Ще цитирам дословно част от неговия отговор, който днес ни заставя да разсъждаваме по-за­дълбочено:

"...Аз предполагам, че отно­шенията между България и нова­та държава ще бъдат повлияни не толкова от София, колкото от Скопие. Фктът, че Атина е пос­ледователно враждебна към Р Македония, показва, че от Ско­пие би трябвало да потърсят под­крепа и от Белград, и от София. Въпросът е дали Белград има ин­терес да защити държавността на Македония, или ще се съюзи с Гърция срещу новата република. ТОГАВА НА РЕПУБЛИКА

МАКЕДОНИЯ ЕДИНСТВЕНА ОПОРА ЩЕ ОСТАНЕ САМО БЪЛГАРИЯ. НЕ ЗАЩОТО МА­КЕДОНСКОТО ПРАВИТЕЛС­ТВО ГО ЖЕЛАЕ, А ЗАЩОТО ТО НЯМА ДА ИМА ДРУГА АЛ- ТЕРНАТИВА."/Подч. И.Н./

Тези думи на господин Макс се потвърждават днес, 21 годи­ни по-късно, с отпадането на пречките, които досега Скопие поставяше умишлено, за да не може да бъде подписан догово­рът за добросъседство между на­шите две държави. Новият маке­донски премиер Зоран Заев, чи­ято единствена цел е разчиства­не на пътя на Македония към нейната евроатлантическа ин­теграция, със замах помете всич­ки видимо склеротизирали аргу­менти пред възможността този договор да бъде подписан от България. Високият емоциона­лен градус, обаче, и на слънчеви­те ентусиасти, и на мрачните скептици в двете държави, заре­ден с много положителна и от­рицателна енергия, волно или не- велно, отново отдалечава проб­лема от неговата същност. В слу­чая освен желанието, решимост­та, волята на правителствата в София и Скопие от значение са и други фактори, които неоправ­дано се подценяват. Две пред­поставки - едната психополити- ческа, а другата геостратегичес- ка ще си казват думата за ролята и значението на този договор в един по- продължителен отрязък

от време.

ПЪРВАТА ПРЕДПОСТАВ­КА е дълбоковкорененият, чрез всички средства на масираната македонистична пропаганда, мит за ролята на втория Илинден -2 август 1944 г., оформен като решение на първото заседание на АСНОМ /Антифашистичко соб- рание за народно ослободуване на Македония/ в съзнанието на мнозина съвременни граждани на младата република. Дали до­говорът между двете държави ще зареди с необходимата кри­тична доза решимост отговорни­те политически фактори в Маке­дония да разчистят пътя за нало­жителния катарзис, който тряб­ва да изживее цялото македонс­ко общество, това е големият въпрос?! Миналото на Македо­ния ще продължава ли да се тъл­кува според решенията на "вто­риот Илинден" или ще се завър­не към своята неподправена същност!? Недопускащото ни­какви възражения отрицание на всичко, свързано с договора, ди­рижирано от Никола Груевски, го разграничи окончателно от идейния смисъл на абривиатура- та ВМРО, която е част от името на неговата партия и подчертава колко силен е синдромът на до­сега внушаваните стериотипи на мислене там. И не е ли срам, по­зор и подлост да се поставят на една и съща идейна и национал­на основа Даме, Гоце, Тодор Александров с Лазар Колишев-
ски, Кръсте Цървенковски, Ки­ро Глигоров и техните последо­ватели, които днес се кичат с цве­тето на демокрацията и всички произлизащи от нея идейни укра­шения!

Място за илюзии няма. Под­готвени ли са вече реформатор­ските елити в Македония за един откровен разговор за трагичната гибел на първия министър-пред­седател на следвоенна Македо­ния Методий Андонов - Ченто? Неговите думи..."Ние се борим за братско съгласие с всички на­роди около нас, на първо място с братския български народ", ци­тирани от в."Нова Македония", на 30 ноември 1944 г., днес звучат с нова сила. Но и с нова сила на­пира и необходимостта да се разкрият действителните причи­ни, не само идеологическите, за жестоката саморазправа и с всички негови министри: Пан­ко Брашнаров, Киро Петрушев, Павел Шатев, Епаминод Иванов, д-р Стерийо Боздов, Богоя Фо­тев, Лазар Соколов и Петре Пи- рузе. Защо на всички тях живо­тът им бе насилствено прекъснат или умишлено подложен на мо­рални и физически страдания?

Всяко бягство от подобен род разговори, дискусии и анализи или тълкуването на процесите със средствата на досегашния македонистичен инструмента­риум, ще превръщат договора между България и Р Македония в документ на моментната поли­тическа конюнктура, способст­ващ за постигане на стратегичес­ки цели за Скопие с фалшиви средства.

ВТОРАТА ПРЕДПОСТАВ­КА е стратегията на Атина и Белград за обща граница между двете държави. Т.е. младата ма­кедонска държава трябва да про­дължава да се развива според па­радигмата на "вториот Илин­ден", което предполага тя да бъ­де тясно обвързана идейно, по­литически, духовно, икономи­чески, енергийно и инфраструно със Сърбия. След разпада на Югославия, Гърция зорко бди Р Македония да не бъде допус­ната да стане член на ЕС и НА­ТО преди Сърбия. А това изк­лючва всяко сближаване с Бъл­гария и всяка инфраструктура по оста "изток-запад", което в Ати­на и Белград се възприема като смъртна заплаха. Тази съкрове­на цел на Гърция е споделена, преди години, от бившия външен министър на страната Дора Ба- кояни, в неофициален разговор, с нейния македонски колега Ан­тонио Милошовски. Това науча­ваме от интервю на Милошовс­ки за Дойче веле от 1юни 2014 г.

Подценяването на опасност­та двете балкански столици да саботират практическото прила­гане на договора между Бълга­рия и Р Македония ще бъде тест за визията на София и Скопие да се възприемат като тандем със собствена роля на балканската политическа сцена.

Има и една ТРЕТА ПРЕД­ПОСТАВКА - амбициите на Ру­сия да не допусне, след провала на нейните усилия да осуети приема на Черна Гора в НАТО, Р Македония, както Босна и Хер­цеговина, да последват нейния пример. В случая Русия е мощ­ното рамо на гръцко-сръбската стратегия за младата държава, чрез идеологемата за единство­то на славяно-православните на­роди. Договорът между Бълга­рия и Р Македония и в трите сто­лици - Москва, Атина и Белград - се възприема като ракета-носи- тел за републиката покрай р. Вар­дар по траекторията Скопие- Со- фия-Брюксел.

Ако споменатите предпос­тавки - психополитическата, ге- остратегическата и славяно-пра- вославната бъдат преодолени, договорът между нашите две държави ще затвърди увереност­та в собствените им сили и тях­ната нова роля в балканските ра­боти и ще върне престижа на ис­торическата наука като наука на обективното познание.

В този смисъл договорът, без да е панацея, ще изиграе ролята на първата оздравителна инжек­ция срещу системно заразявани­те, с болествотворни вируси, от­ношения между двете братски държави.







Общи условия