Брой 4-5, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ЗАД ФАСАДАТА

  Стратегическата цел на Гърция е осуетяването на коридор №8

Иван НИКОЛОВ


 

Меморандумът, който беше подписан на 6 септември т.г. в гр. Кавала за изграждането на жп връзката между Русе-Варна-Бур- гас-Дедеагач-Кавала-Солун от премиерите на Гърция и Бълга­рия, повдига отново въпроса за геополитическата недостатъч­ност в стратегиите на българския държавен елит.

Припряността, с която Гър­ция настояваше за узаконяване­то на този документ, не е случай­на. Тази припряност беше реак- тивирана веднага след като До­говорът за добросъседство и сътрудничество между България и Р Македония стана реалност и намеренията за изграждане на коридор № 8, най-пряката връз­ка между нашите две държави, получиха сериозна подкрепа. Тук има обаче една значителна под­робност. В цялостната гръцка ге- ополитическа и инфраструктур- на стратегия, задача № 1 е сабо- тирането на всеки проект, пред­виждащ реализирането на кори­дор № 8. Тази стратегия има дъл­боки корени, но през последни­те двайсетина години тя се рад­ва на особено внимание и грижи.

В общия пропаганден шум, съпътстващ интеграционните процеси в Европа, след падане­то на тоталитарните режими в Източна Европа и разпада на Югославия, Гърция побърза да впише собствения си интерес и да го защити с цената на своето предимство, че тя единствена на Балканите беше член и на ЕС, и на НАТО. В същото време гръц­кото правителство активно зара­боти за създаването на "научно обоснована"позициязаспъване на икономическото възземане на България, Р Македония и Ал­бания. Нейната цел беше тяхно­то приемане в евроатлантичес- ките структури да стане така, че икономически те да се впишат в схемата, създадена от Атина. Та­зи схема беше разработена под­робно през 1996 г. под личното ръководство на тогавашния гръцки премиер Костас Сими- тис. За нея сме говорили невед­нъж. Основните принципи, по които Гърция трябва да диктува икономическото развитие на Балканите, бяха публикувани в обемист том от разработки, де­ло на известни икономисти. Кни­гата носи заглавието "Реформа­та и икономическото сътрудни­чество в Югоизточна Европа". Тя съдържа около 500 страници, започва с две встъпителни сту- дии:"Гръцката външна политика на Балканите и в района на Чер­но море", чийто автор е тогаваш­ният министър на икономиката Янис Папандониу, и "Гърция и Европа" от професор Панайо- тис Корлирас, председател на

Йонийската банка, издала труда. Следват предговор и 12 глави. Особено важна за нас и днес е глава 12-та, носеща заглавието "Отворена" или "затворена" ин­фраструктура и политическите отклонения на пътя Игнатия". Подробното вникване в съдър­жанието на тази глава ни убежда­ва, че главното ударение върху гръцката инфраструктурна стра­тегия пада върху осуетяването с всички средства на коридор №8. В 12-та глава на този труд от­криваме откровената гръцка по­зиция: "Страни като Албания и България очакват да полу­чат изгоди, възползвайки се от географското си положе­ние и те определят отноше­нията си към съседните бал­кански страни на базата на равноправието и взаимодо- пълването. Естествено е, на тези очаквания да се проти­вопоставят стремежите на гръцката политика, чиято цел е да се премести центъ­рът на тежества в областта на комуникациите в Северна Гърция... "

Колко актуално звучат тези намерения днес!

Малко по-надолу в тази 12-та глава четем още по- конкретни замисли: "Развитието на дис­кусията за Егнатия, "Параег- натия" /по-точно би било

Антиегнатия/ и оста север- юг доказва, че Гърция изгу­би много време, между дру­гото с първоначалното нас­тояване за проекта на "затво­рена" Егнатия. ПРИЕМАНЕ­ТО НА ТАКТИКАТА ЧРЕЗ ОТ­КЛОНЕНИЯ ДА СЕ ОТВЛИЧА ВНИМАНИЕТО ОТ ОСНОВ­НИЯ ОПАСЕН ЗА ГЪРЦИЯ ПРОЕКТ "КОРИДОР №8, СТА­ВА ПЪРВОСТЕПЕННА ЗАДА­ЧА"

Място за наивности, илюзии и евроатлантическа фразеоло­гия, в случая, няма. Следващите ходове на Гърция доказаха, че нашата южна съседка не страда от никакви скрупули при осъщес- тняването на тази своя страте­гия. На състоялия се първи кон­грес за инфраструктурни проек­ти в Солун, в началото на сеп­тември 1997 г. гръцката страна направи всичко възможно да нег- лижира намеренията да се поста­ви в дневния ред върпоса за ко­ридор №8. Когато представите­лите на България, Р Македония и Албания повдигнаха този жиз­неноважен за тях въпрос, гръцки­те медии отговориха в хор, висо­ко и с неприязън. Излизащият в Солун в."Ангелофорос" веднага реагира с материала на Тренда­фил Петканидис "Параегнатия е сън". Авторът с голямо задовол­ство констатира, че желанието на тези страни да свържат албан­ското пристанище Дуръс с Бур­гас и Варна е подплатено с мно­го малко пари, едва 24 милиона екю, осигурени от Европейската банка и то само за отсечката Ду- ръс-Тирана.

Вестник "Неа Македония" с нескрито раздразнение коменти­ра изказването на българския представител г-н Таушанов, кой­то в доклада си споменал за "Па­раегнатия", която нарекъл Осми общоевропейски коридор. Из­казването на българския делегат е заставило тогавашния ресорен министър Костас Лалиотис да даде специална пресконферен­ция, на която обяснил на присъс­тващите журналисти, че такъв коридор не съществува...

Под влияние на всевъзможни задкулисни дипломатически хо­дове на Атина, донорската кон­ференция на Пакта за стабил­ност, състояла се на 28 и 29 март 2000 г. остави без всякакви пос­ледствия съвместния проект на България, Р Македония и Алба­ния за изграждането на коридор №8.

На 7 юли 2000 г. в Рим се със­тоя среща на всички страни, за­интересовани от изграждането на коридор №8. Гърция си беше извоювала по неведоми пътища, правото да участва в този форум. Тук тя направи всичко, за да бъ­де осуетено подписването на ме­морандума за изграждането на този проект.

През ноември 2000 г. Гърция предприе нова офанзива.По вре­ме на обиколката на тогавашния министър на икономиката Янис Папандониу в Албания, Бълга­рия и Р Македония, той им пред­ложи по 50-60 млн.долара за пре- димствено изграждане на инф­раструктурни проекти, свързва­щи тези страни поотделно с Гър­ция. Тогава той съживи и идеята за нефтопровода Бургас- Алек- сандруполис, един от най-важ­ните лостове на Гърция за обез- смисляне на коридор №8 и про­екта за нефтопровод от Бургас до Вльора.

И докато българските дър­жавни и правителствени инсти­туции не забелязваха тези "лудо­рии" на нашия "наставник"по пътя към Европа, възмущението изригна в Скопие. Тогавашният македонски президент Борис Трайковски без всякакви заоби­калки, директно и категорично посочи злото. На форум в Страс­бург с негодувание и тревога той изрече думи, които не намериха достатъчен отзвук у нас. А тези думи защитават и българския интерес: " За нас коридор №8 от Бургас през Скопие до Драч, в действителност е номер едно по своето икономическо значение... С течение на времето се появи интерес от определени държави като Гърция да се прикачат към този коридор чрез отклонения. Политически и икономически натиск доведе до пренебрегване на основната идея..." И важната добавка:" СТАНА ТАКА, ЧЕ ВЛИЯТЕЛНИ ДЪРЖАВИ, НАПРИМЕР ГЪРЦИЯ, СИ ИЗ­ДЕЙСТВАТ ОТ ЕВРОПЕЙСКИ ДЪРЖАВИ ФИНАНСИРАНЕ НА ОТКЛОНЕНИЯТА И ТА­КА ОТПАДА ФИНАНСИРА­НЕТО НА САМИЯ КОРИДОР. Вероятно страните, които искат да се прикачат към него, се стре­мят да се изгуби основната идея...Затова Македония е про­тив..." /в. "Сега" 28 юни 2002 г./ Това, разбира се, не е емоцио­нална, а дълбоко премислена и аргументирана позиция на маке­донския президент. Той много добре знаеше, че това, което пра­ви Атина е винаги в полза и на Белград. Взаимноподкрепящите действия между Гърция и Сърбия излязоха съвсем наяве по време на вътрешния конфликт в Маке­дония през2001г. Готовносттана България да помогне на Македо­ния в този труден момент, в Гър­ция беше изтълкуван така: "Влас­тите в Скопие вместо да прего­варят с местните албанци, тър­сят помощ отвън, включително и от България, КОЕТО Е МНО­ГО ОПАСНО..." /в."Катимери- ни", 15 март2001 г./ А защо е мно­го опасно България да помага на Македония, може да разберем, ако отгърнем отново в."Катиме- рини", само че от 16 април 1994 г. Тук камъчето е изплюто съв­сем: "Междувременно белград­ският вестник "Вечерне новос­ти" в своя скорошна публикация предупреди, че построяването жп линията София-Скопие-Драч представлява директна военна заплаха за южната граница на югославската федерация... " Всъщност това е и целта, с всич­ки средства да бъде осуетявано изграждането на какъвто и да е проект по посока изток-запад.

В съобщението за финансира­не на важни инфраструктурни проекти до 2020 г.,публикувано от транспортната комисия на Ев- росъюза в края на септември 2003 г., коридор №8 не намери място, решение, което получи веднага бърз отклик в Гърция. По време на официалното посе­щение на тогавашния гръцки президент Константинос Стефа- нопулос в Белград на 15 октом­ври 2003 г., той заяви на своя ко­лега Светозар Марович, че Гър­ция е готова да ускори финанси­рането за изграждането на кори­дор №10 и че Гърция е определи­ла 238 милиона евро за Сърбия и Черна гора във връзка с този про­ект.

Заслужава да признаем, че и в България, и в Македония има среди, и то твърде влиятелни, ко­ито работят съвсем дискретно срещу коридор № 8, защитавай­ки по инерция в България руски­те интереси, а в Македония - сръбските. В случая е необходим далеч по-прагматичен поглед, който извън американските и руските интереси да съгледа българските и македонските ползи.

На 7 април 2004 г. в Скопие се проведе форум за инвестиции в енергетиката, на който присъст­ва и шефът на АМБО корпорей- шън г-н Едуард /Тед/ Фергюсън. Тази корпорация беше създаде­на за реализирането на неф­топровода от Бургас до Вльора. За да ни стане ясно какво загуби­ха България и Македония, в ре­зултат от практическото прила­гане на гръцката стратегия за са- ботиране на всяка стъпка по осъ­ществяване на коридор № 8, ще приведем данните, които тогава изнесе пред този форум Тед Фер­гюсън. Според него тогава са би­ли осигурени 700 милиона дола­ра за реализирането на неф­топровода Бургас-Вльора. Тога­ва той предвижда, до месец-два да бъде подписан меморанду­мът за строежа между България, Македония и Албания, а от нача­лото на2005 г. да започне изграж­дането му. От общата дължина 970 мили 50% ще преминава през България, 30% - през Р Македо­ния и 20% - през Албания. Капа­цитетът на нефтопровода първо­начално е 75 000 барела дневно. Тогава се е предвиждало строе­жът да завърши през 2008 г., ко­гато само от транспортни такси България ще има чиста печалба 60-80 милиона долара.

В резултат на своята неот­стъпна и целенасочена дейност, Гърция успя да стопира изграж­дането на коридор № 8 и да на­сочи всички средства от евро­пейските фондове за реализира­не на магистралата от Алексан- друполис до Игуменица, която има за нея голямо геополитичес- ко значение, но продължава да бъде икономически нерентабил­на. Построяването на жп връзка­та между Дунав-Черно и Егейс­ко море ще повиши икономичес­ката роля на тази магистрала, но ще намали още повече вероят­ността за реализиране на инф­раструктура по посока изток-за­пад.

С готовността си България да подпише меморандума за из­граждането на този проект, тя са­ма обрича на забвение така леле- яната мечта за жп връзка София- Скопие и изобщо цялата страте- агия за осъществяването на ко­ридор №8.

***

През 1919 г.,непосредствено преди Парижката конференция за мир, сътворила и Ньойския диктат за България, неопитният в междудържавните отношения Александър Стамболийски пи­ше писмо до гръцкия премиер Венизелос, в което търси него­вото съдействие Западна Тракия и Беломорска Македония да ос­танат в рамките на България, ко­ето е напълно естествено и спра­ведливо. В същото време Вени­зелос беше подготвил своето предложение до Конференцията България да бъде разделена на три области, подчинени съот­ветно на Атина, Белград и Буку­рещ. Това предложение беше на- път да бъде прието, но американ­ският президент Удро Уилсън заплаши, че ще напусне конфе­ренцията и така България запази своята цялост, макар и осакате­на жестоко.

Днес нямаме право за илю­зии, като тези на Александър Стамболийски по отношение на Гърция. Гръцката стратегия към София и през XIX век, и през ХХ век, и през ХХ1 век е една и съ­ща: да ерозира нейното достойн­ство, икономически възход и просперитет. С тази изстрадана истина, трябва да е въоръжен всеки, който вземе в ръце корми­лото на България и който сяда да преговаря по някакви въпроси с тази наша съседна държава...




Общи условия