Брой 4-5, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ИНТЕРВЮ

  "Р Македония вече не е в положение безнаказано да фалшифицира историята. Пробив има..."

Твърди публицистът от Скопие - Виктор Канзуров

Виктор Канзуров, роден през 1971 г. в Скопие, е талантлив журналист,публцист, политически анализатор и кинокритик, натрупал респектиращи познания за неподправената възрож­денска и революционна епоха в Македония. Това естествено го прави дързък опонент и критик на налаганата след 1944 г. АС- НОМ-ска манипулация с миналото на хората, на техните идеа­ли и борби. Но той не приема и бабаитския патриотизъм на ня­кои политически и обществени среди в България, който, според него, пречи за вникване в същността и мащаба на етноидеоло- гическия натиск, упражняван в продължение на десетилетия вър­ху гражданите на младата република. Непримирим към всички форми на пропагандните политически внушения, без да се иден­тифицираме изцяло с неговите позиции, възгледи и твърдения, ние сме убедени, че те са необходимият повод за откриване на много подробности от обществената атмосфера там, налагаща съвсем друг подход и метод за пропагандиране на истината от страна на България.

Виктор Канзуров произхожда от семейство с корени от Егейс­ка Македония. Работил е като журналист във вестниците "Ве­чер" и "Нова Македония", в списанията "Македонско дело" и "Старт", в интернетизданието "Трибуна" и др. Отразявал е ра­ботата на различни кинофестивали на Балканите и в Европа. Бил е в редакционния състав на Бюле­тина на филмовия фестивал "Братя Манаки" в Битоля.

През 2008 и 2010 г. той е в Инициативния комитет за честване делото на Тодор Александров и Иван Михайлов и поставяне на техни бюстове в двора на Драги Каров във Велес.

Интервюто, което поместваме в този брой е предизвикано от неговото участие в многобройни предавания в македонски телевизионни канали по повод Договора за добросъседство,приятелство и сътрудничество, който бе подписан между България и Р Македония на 1 август 2017 г.


Според теб какви са евентуалните преч­ки пред практическото прилагане на подписания договор между България и Р Македония?

За практическото прилагане на подписания до­говор, основната пречка ще е инатът в Р Македо­ния. Мисля, че целия процес на прилагане на до­говора, може да бъде блокиран от предвидената в него комисия по история. Не е малка вероятност­та, в тази комисия, от македонска, но и от българ­ска страна, да бъдат предложени необективни ис­торици, със застарели разбирания, които не са на "ти" с другите хуманитарни и социални науки.

Каквото и да си говорим, фактическото поло­жение е, че Р Македония беше принудена да под­пише този договор. А договорът е част от целия па­кет с начини на мислене, които съвременната ма­кедонска държава трябва да преосмисли, когато става въпрос за отношенията, не само с България, ами особено с Гърция, но и с Албания и Косово, та и със Сърбия. Тенденциите в македонското об­щество - силно агресивно поведение към Бълга­рия, Гърция, Албания и Косово, а сервилническо към Сърбия - са несъвместими със съвременната геополитическа реалност на Балканите.

Договорът между Македония и България не промени мисленето на македонските политичес­ки елити. Този доктумент беше подписан от един македонски премиер и от едно македонско прави­телство, с най-силно влияние на т. нар. СДСМ в него, при което най-голямата опозиционна и дос­коро управляваща партия - ДПМНЕ, е против. Наблюдавам Р Македония като едно тяло, заед­но с югокомунистическата концепция на македо- низма, като нейна основна идеология, която се за­щитава и от т. нар. СДСМ, и от ДПМНЕ, и от "ана­лизатори" близки до едната или другата партия, които най-често се появяват в медиите. Всичките те не проумяват, или не искат да признаят, че юго­комунистическата концепция на македонизма и югославската Р Македония, доживяха един вид ка­питулация, почти като във война. Капитулацията е видима, като гледаме как вървят отношенията с България, Гърция, Албания и Косово, а и с етни­ческите албанци, граждани на Р Македония.

Подписаният на 1 август тази година Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничест­во, между Македония и България, е последствие на силната българофобия, насаждана в македон­ското общество, която върви ръка за ръка, със са­дистичното отричане на факта, че Гоце Делчев, Яне Сандански, Даме Груев, Христо Татарчев, Марко Цепенков, Кузман Шапкарев, Григор Пър- личев, братя Миладинови и ред други възрожден­ци и революционери, са били българи. В учебни­ците по история трябва да бъде написано истин­ското народностно чувство на тези хора и това да стане достъпно за масовото съзнание. И ако иска Македония да стане членка на ЕС и на НАТО, ще трябва да приеме истинската идентичност на те­зи личности, отдавна преселили се в отвъдното, и да спре да лъже. Това е кратко и ясно, иска се ува­жаване на фактите и почит към истината, а не бе­зумни измислици.

Ако българската идентичност (и на лица от ми­налото), все още предизвиква неприятности в Р Македония, тогава историческите личности, ко­ито споменах, а и много други, нека да не бъдат ве­че основа на идентичността на македонската дър­жава и на нейния исторически разказ. Нека се на­мерят други, ако ги има, а не да се извършва гавра с физически починали хора.

Нещата не зависят вече от Югославия, понеже я няма. Р Македония вече не е в положение безна­казано да фалшифицира историята, нито да под­държа неприятелски чувства спрямо България, Гърция, Албания и Косово, нито в нейната основа да е конституционният (македонистки) национали­зъм, който не се приема от етническите албанци- нейни граждани, а беше заложен в първата Конс­титуция на страната (като отделен международно­правен субект), гласувана в парламента, на 17 но­ември 1991 година). Това е един пакет, който про­излиза от определен преобладаващ начин на мис­лене. По-скоро е тежест и тези, които нарочно или от незнание го бъркат с някакво отричане на пра­вото на собствена идентичност на македонските граждани, грешат или извършват тежко престъп­ление.

Как си обясняваш факта, че фанатич­ни кадри на бившата номенклатура ка­то Стоян Андов, Любчо Арсов, Георги Спасов и др., нескриващи доскоро фана­тичния си антибългаризъм, сега стана­ха "борци" за нормализиране на отно­шенията с България? Не станаха борци за нормализиране на отноше­нията с България, а защитават сегашната власт на Заев и на т. нар. СДСМ, тоест противопоставени са на доскоро управляващата ДПМНЕ на Груевс- ки. Може да се каже, че от конюктурни съображе­ния защитават подписания Договор между Бълга­рия и Р Македония, но никъде не виждам, че се зас­тъпват за обективиране на историята. Нито те, ни­то други(те) защитници на договора, освен Денко Малески.

Например Стоян Андов казва: "Самуил не е ма­кедонец", но на него поантата му е да каже, че "Са­муил не е наш", тоест е арменец. Андов продъл­жава въпросното изказване в една негова статия, като твърди, "чемакедонският народ е същест­вувал преди и по време на Самуил, но и след него и по времето на кралете и царете от сръбски­те средновековни династии. Но, факт е, че ма­кедонците, както и словенците и словаците, са народи в Европа, които не са успели да създадат собствена държава със собствен етнически предзнак. Това са потвърдени исторически фак­ти, които не могат да се вземат за основа на твърдението, че не е съществувал македонски народ и че той е измислица наКоминтерна и на Тито. Своята гениалност македонският народ е изказвал чрез своето вътрешно културно раз­витие, чрез традициите и обичаите, включвай­ки и своя говорим език". От тази позиция Андов "защитава" Договора за добросъседство, приятел­ство и сътрудничество, който включва и комисия­та за история.

Неотдавна бях гост в предаване на скопската ТВ "НОВА", заедно с председателя на национал-шо- винистичния и буцефалистки Световен македонс­ки конгрес, където изказвахме различните си мне- ниия, по повод Договора за добросъседство. След това ми казаха , че Тодор Петров, който иначе е клиент на предишните управляващи от ДПМНЕ, на негавата Фейсбук страница постнал видеото от предаването, представяйки ме като "софийски вър- ховист". Един месец преди този телевизионнен сблъсък, бях гост в предаването "Само вистина" на скопската телевизия "Канал 5" , заедно с жур­налиста Тодор Пендаров, с когото спорихме по от­ношение на Договора и на идеите за общо чества­не на определени исторически дати и личности, между Македония и България. Понеже Тодор Пен­даров леко критикуваше новото македонско пра­вителство, Георги Спасов след предаването бил написал на своя Фейсбук профил едно текстче, ко­ето медиите разпространиха със заглавието "Куп лъжи в "Само вистина". В него Спасов пише: "Един вреден и много глупав дебат между бранителя на великобългарските интереси Виктор Канзуров и журналиста, държавен съветник Тодор Пендаров, който не вижда нищо ново във външната политика на новото правителство. Подобен вреден дебат ни­то една телевизия с национално излъчване в Бъл­гария не би си позволила. Или би поискала от дър­жавния съветник по-добре да се подготви."

Вижте как няма никаква разлика между привър­женика на ДПМНЕ Тодор Петров и предлагащия се за клиент на т. нар. СДСМ, Георги Спасов. Да­же Спасов е много по-рафиниран и по-перфиден. В съдържанието на неговото послание няма нищо друго, освен поквареност. За Петров съм "софийс­ки върховист", а за Спасов - "бранител на велико­българските интереси". Представяйки ме като ве- ликобългарин, Спасов представя моето настоява­не за обективиране на историята в Македония, за демократизиране и дешовинизиране на страната, като великобългаризъм!?! Той извършва моя лич­ностна дисквалификация, която заедно с внушава­нето, че в България, лица с македонистки възгле­ди, не биха били поканени на дебати в сериозни те­левизии, няма как по друг начин да се разбере, ос­вен, че иска да се забрани на хора с българско са­мосъзнание, да се появяват по македонски медии.

Договорът за добросъседство, приятелство и сътрудничество между България и нейната югоза­падна съседка изисква и поставя като условие за влизане на македонската държава в ЕС и в НАТО, предефиниране на югославска Македония, а маке­донското общество като цяло, не е готово за това. Петров, Спасов, та и Андов, а и много други, пот­върждават този факт. Но има и такива, като воде­щата на "Само вистина" по "Канал 5" Миряна Тър- пческа, водещият на "Отворено студио" по ТВ "НОВА" Гоце Михайлоски, който ме покани в те­левизионното предаване, както и водещият на пре­даването "Що мисли народот" по щипската ТВ "Стар" Тони Михайлов, от когото съвсем наскоро също бях поканен за участие , пак по темата за ма- кедонско-българските междудържавни отноше­ния. Значи, не са всички хора еднакви. Пробив има.

Митът за "вториот Илинден" е психо­логичен синдром, дълбоко владеещ съз­нанието не само на политическите ели­ти, но и на новите поколения в Македо- мия» Каква е противоотровата срещу този брутален фалшификат? Истината, както и за всички други отрови. Един от разпространителите (и жертва) на този мит е и Димитър Димитров, спряган за българо- филски предател, в миналото от страна на т. нар. СДСМ, днес от ДПМНЕ, която по този начин ата­кува неговия син Никола, настоящ македонски ми­нистър на външните работи. Въпреки че разобли­чаваше фалшификациите във връзка с "първиот Илинден" (и с Възраждането), бившият министър на образованието и физическата култура в т. нар. експертно правителство на Никола Клюсев, как­то и на културата в първата година от премиерст- ването на Любчо Георгиевски, някогашният маке­донски посланик в Русия, професорът в пенсия и публицист, Димитър Димитров, винаги представя­ше "вториот Илинден" като континуитет на пър­вия. Неговият син Никола продължава по същия път, но само с декламациите за връзката на двата Илиндена. Оспорване на югокомунистическите постулати за "първиот Илинден", при Никола Ди­митров, няма. Даже беше юридически застъпник на Република Македония в безсмисленното дело (по време на властта на ДПМНЕ) срещу Гърция,

пред Международния съд в Хаг, за нарушаване на Временното споразумение между двете държави.

Технически, юридически, Македония беше пра­ва, Гърция нарушаваше Временното споразуме­ние, подписано в 1995 година, но човек който иск­рено иска да реши и затвори болезнените за Маке­дония въпроси, наистина ли не може да види, че гръко-македонският спор за името на югозападна­та българска съседка, е само върхът на айсберга на един много по-широк и по-дълбок проблем, кой­то касае именно вярването в мита за връзката меж­ду "първия" и "вториот Илинден"!? Делото пред Международния съд в Хага беше стартирано, ко­гато буцефализмът в Македония се намираше в пълна офанзива, и то като налаган от държавата. Какви мотиви може да има един интелигентен чо­век, за да участва в нещо, което е отдалечаване от истинското решаване на проблемите!?

Забелязва се още, че в последните години баща­та на Никола, Димитър Димитров, въобще не пи­ше за историческите фалшификации в Македония, само някога и някъде ще направи намек, но такъв, за да е разбран единствено от неговите съмишле­ници.

Защо отговарям по този начин на зададения въпрос!? Когато започнах да навлизам в по-зрелите си години, в моето съзнание се появи една друга гледна точка. Нея всичките медийни радетели, осо­бено по-патетичните, биха я определили като за­щита на българската кауза в Македония, а аз бих казал: това е каузата за съживяване на историчес­ките факти, което беше задължително да стане още в началото на въвеждането на плурализма. Започ­нах да разбирам, че всички те по един ужасно неп­родуктивен и отблъскващ начин, пълен със съзна­телни и несъзнателни лични, егоистични и ексхи- биционистки мотиви, представяха "българофилс- ката" опция в Македония. Понеже нямахме корек­тор в седмичника "Македонско дело", където ра­ботих, ние журналистите проверявахме статиите, отпечатани на хартия. Спомням си колко неудоб­но се чувствах, когато ми се налагаше да чета и ре­дактирам статия на Александър Бонев (един от предходно споменаваните радетели). Лъсваше ед­на агресивност и омраза в "публицистиката" и "творчеството" върху исторически теми на Бонев, имаше едни прекалено остри ръбове в изречения­та и мислите, дело на недостатъчно талантлив "ав­тор", който жадува за социализация в определена група, за обществен (по-късно разбрах: и за мате­риален) успех, на всяка цена. Сега този човек, съп­руг на ексдепутатката Силвана Бонева, с фалшив профил във Фейсбук, защитава великосръбската и антибългарска политика на ДПМНЕ. Същото е и дереджето, не материалното, а (не)моралното, в което е изпаднал един друг радетел - Антонио Ми- лошоски.

Говорим за това, че "митът за "вториот Илин­ден" е психологичен синдром, дълбоко владеещ съзнанието не само на политическите елити, но и на новите поколения в Македония." Този мит про­изхожда от една дълбоко вкоренена и безмилост­но втълпявана националистическа концепция. А какъв психологичен синдром и каква националис­тическа концепция внушават, онези представите­ли на българското общество, които се занимават с "македонския въпрос" и които популяризират и сътрудничат с подобни представители на българ­ските и/или българофилските представители в Ма­кедония? И не обричат ли така на неуспех идеята, която (уж) застъпват!?!

Твоята оценка за аферата "Живалъе-

вич", последвалите реакции на Белград

и по-нататъшните отношения между

Р Македония и Сърбия?

Не искам да гадая, тъй като нямаме всичките ин­формации във връзка с този скандал. Тайните служ­би на двете държави, а и западните, особено аме­риканските, все още прикриват някои от сведени­ята, които са им на разположение. Това, обаче, ко­ето е ясно видимо, е очевидната подкрепа на сръб­ските управляващи, на сръбския президент Вучич и на медиите, под техен контрол (които са голямо мнозинство в Сърбия), за Груевски и ДПМНЕ, на фона на македонската политическа криза, която за­почна с публикуването на т. нар. "бомби", от стра­на на Зоран Заев, преди повече от две години и по­ловина. Изтеклите подслушвани телефонни разго­вори, които публикуваше Заев, доказваха корумпи- раността и тоталитарния, недемократичен харак­тер н а властта на ДПМНЕ. На фона на тези изтек­ли доказателства, наглост извън всички измерения е сръбската държавна подкрепа за ДПМНЕ и за Груевски. А може би още по-голяма наглост са твърденията на сръбски официални представите­ли, че Сърбия не е заемала страна в македонската политическа криза. Просто така случайно, меди­ите под контрол на управляващата в Сърбия Сръб­ска прогресивна партия, непрекъснато пускаха и из­лъчваха статии и предавания в полза на груевист- ката власт в Македония. Имаше много податки от страна на Сърбия, които показваха, че държавни­те органи на тази страна, не се държат само запа- лянковски по отношение на сблъсъците между двете водещи македонски политически партии.

От години укриващият се в Сърбия собственик на сайта "Буревесник" Зоран Божиновски, когато стана още по-опасен за рейтинга на ДПМНЕ, по­неже публикуваше, в интерес на истината - неви- наги точни и проверени информации в неговия сайт, беше предаден на Македония, въпреки че сръбските власти невинаги практикуват предава­не на издирвани, и то от македонската прокурату­ра, лица. В кампанията за сръбските президентски избори, тогавашният премиер Александър Вучич, казваше, че няма да допусне "македонско сцена- рио" в Сърбия. А какво бе това "македонско сце- нарио", според него!? Сваляне на властта на Грув- ски, от страна на западни центрове, с помощта и на улицата, с масови протести, стимулирани от За­пада. Значи, понеже е верен (или зависим) вели- косръбски роб, изпълнява всички поръчки (или за­поведи) на официален националистически Белград и създава от македонската нация - един вид сръбс­ка поднация, въпреки корупцията и бруталността в управлението, Груевски, заедно с неговото ДПМНЕ, трябва да останат на власт!?!

В този контекст наблюдавам аферата "Живалье­вич". Това, че сръбският разузнавач, доскоро на служба в сръбското посолство в Скопие, бил в Съб­ранието на Република Македония, на 27 април та­зи година, по време на нахлуването на привърже­ници на ДПМНЕ в най-високия законодателен дом, при което се случи насилие и опит за убийст­во на депутати от бъдещото парламентарно мно­зинство, показва, че Сърбия смята Македония за своя територия, независимо от приказките на Го­ран Живальевич, че поискал разрешение или казал на македонските си колеги, че ще бъде там (в пар­ламента), където усмихнат си е направил "селфи" с мобилния телефон.

Интересното е, че Живальевич прояви наглост и при коментирането на македонско-българските отношения. В предаването "Кирилица" по сръб­ската телевизия "Хепи", той заяви, че е доволен от затоплянето на македонско-българските между­държавни отношения, но фактът, че нямало бъл­гарска етническа партия в Македония, показвал, че България все още не признавала македонската на­ция, понеже съществуването на един такъв етни­чески политически субект, би показал, че македон­ците и българите са с различни идентичности!?! Помислете какво казва Живальевич, България се бърка в македонския политически живот и тя каз­ва, дали да има, или да няма, българска етническа партия в Македония!? Евалла на Живальевич, без да иска, разкри истинската си същност. Освен, че най-нагло и най-надменно обвини България, на практика призна, че Сърбия и той лично се бъркат в македонските вътрешни работи, в действането на сръбските етнически партии в Македония, а както гледаме, не само на тези политически субекти в ма­кедонската държава (макар че и ДПМНЕ заслужава да бъде смятана за сръбска етническа партия).

Неотдавнашното извикване на всички служите­ли на сръбското посолство в Скопие, на спешни консултации в Белград, според мен, бе опит за за- митане на скандала с присъствието на Живальевич в Събранието на Република Македония, на 27 ап­рил тази го дина и прехвърляне на вината към но­вите македонски власти и към определени запад­ни служби, че от тяхна страна "срещу Белград са извършвани разузнавателни действия". Македония отрече, че е "извършила разузнавателни дейнос­ти срещу някоя съседна страна", но като цяло, ней­ната реакция бе почти поданическа. Тука са и пос­тоянните повторения на македонския външен ми­нистър Никола Димитров, за положителното нас­ледство от Югославия, което касае сръбско-маке- донските отнишения. Вероятно външният минис­тър на Република Македония, така е бил възпита­ван от неговите родители, Радка - депутатка от ста­рото ВМРО-ДПМНЕ в първия македонски плура­листичен парламент - и от проф. Димитър Димит­ров.

Колкото за това, че официална България не ре­агира на подмятанията на Живальевич, няма ние македонците, да й береме гайлето, както се казва при нас, в Македония.

Възможно ли е, когато Груевски слезе окончателно от политическата сцена, новото ръководство на неговата партия да се върне към историческите корени на ВМРО?

И тука не искам да гадая. Но, много трудно, по­не в едно обозримо бъдеще. Трябва да имаме пред­вид, че и старото ВМРО-ДПМНЕ, до голяма сте­пен е съобразено и моделирано според югокому- нистическите интерпретации на историята, дока­то на лидерския пост (1990-2003) бе Любчо Геор- гиевски, беше пародия на историческото ВМ(О)РО. Докато днешното великосръбско ДПМНЕ-Валье- во, както се нарича от много хора, е пародия на ста­рото ВМРО-ДПМНЕ. Според мен, най-важното ко­ето трябва да се направи, освен махането от тази партия, на Груевски и на всички останали замесе­ни в корупционни и всякакви други незаконни схе­ми, е гласуване на закон, с който ще се забрани пол­зването на акронима "ВМРО" в имена на полити­чески партии.

Как виждаш последиците от геополи- тическия сблъсък между Запада и Ру­сия на Балканите и бъдещето на Маке­дония?

Не съм сигурен, че сега управляващият т. нар. СДСМ, е, и може някога да бъде - прозападна пар­тия, в истинския смисъл на думата.

Русия на Балканите заложи на Сърбия, в което няма нищо лошо, но лошото е, че залага и на вели- косърбизма, както четем от "медиите", които са част от хибридната война на Кремъл срещу Запа­да. По отношение на Македония, Руската федера­ция и нейният президент, искат и се стараят моята страна да е във великосръбската орбита, да е ан- тибългарски и антиалбански ориентирана.

Ако противопоставянето на настоящата агре­сивна (велико)руска и (велико)сръбска политика, се поеме от патологични русофоби и сърбофоби, каквито има в България и Македония, пак нищо не сме направили.

За Македония най-добро е да поеме прозападен курс и да започне да се демократизира, дешовини- зира и отваря към България, Гърция, Албания и Ко­сово, така както е отворена и добронамерена към Сърбия. Това ще помогне за оцеляването и стаби­лизирането на страната.

Екип "България Македония"





Общи условия