Брой 4-5, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ПАРАДОКСИ

  В църквата на Бигорския манастир звучи "Изгрей зора на свободата"

Илиян СТАНИМИРОВ

Звънят камбаните в Бигорс­кия манастир, край гр. Дебър в Македония. Монасите са радос­тно възбудени. Стъпките им ле­ко оттекват по манастирския калдъръм, а богомолците, всеки със своята болка и надежда, пла­хо или бодро прекрачват тежки­те порти на това свято кътче.

Денят е 1 август 2017 г., а ут­ре е голямият църковен празник "Свети Илия", деня в който пре­ди 114 години народът между Шар, Пирин и Бяло море въста­на срещу турската тирания. Та­зи година празникът е белязан с едно особено символно съби­тие. За първи път от десетиле­тия насам премиерите на Бъл­гария и Р Македония - Бойко Борисов и Зоран Заев положиха заедно венец пред саркофага на Гоце Делчев в Скопие, след ка­то предния ден бяха подписали очаквания с толкова надежди договор за добросъседство и сътрудничество.

Няма да говорим за смисъла и значението на този документ. Няма да говорим за възторже­ните или неприязнени оценки за него. Няма да говорим за реак­циите на политици, държавници, партии, организации от двете страни на Осогово. Няма сми­съл. Няма смисъл, защото как­вото и да се каже за този дого­вор, той вече е факт, той е на ма­сите на двамата премиери, и се­га надделяват очакванията как­во ще произтече на практика от него.

Нека оставим политиката на страна и да се върнем отново в Бигорския манастир. А там, на това свято място, се случи не­що, което разтърси представите ни за библейските и църковните канони, за религиозното смире­ние и тихите молитви. Изглеж­да десетилетията, в които мона­сите е трябвало да забравят ис­тинските корени на собствената си религия, Църквата-майка, на която принадлежат, сякаш потъ­ваха в дън земя, а договора меж­ду двете братски държави, те възприеха като послание Божие. Но и като послание на кръвта, на родовата памет, на съкрове­ната мечта за истината, която е трябвало да изкривяват, дори пред Божия олтар.

И се случеи това, което смая смирените богомолци. Извед­нъж, над запалените свещи и ми­ризмата на тамян се понесоха басово, стройно и възторжено бойките звуци и заредените с много патриотичен плам думи на "Изгрей зора на свободата", марша на македонските револю­ционери. Това беше знамение, поличба или Божи благослов, може би всичко заедно, защото пеещите монаси ликуваха, зву­ците се възземаха високо, а ли­цата на миряните, дошли в хра­ма с надежда и упование, посте­пенно придобиваха израз на смаяност, неизпитана досега.

В този ден монасите от Би­горския манастир, възкресиха една дългопотискана истина. А всяка истина, повдигнатото чо­вешко дотойнство и вярата в доброто е дело Боголюбиво и Богоугодно.

P.S. Маршът "Изгрей зора на свободата" е създаден по вну­шение на Тодор Александров, легендарният водач на ВМРО. През 1922 г. той предлага Съюзът на българските композитори да обяви конкурс за марш на македонскитe революционери. Председателят на журито, роденият на 24 януари 1881 г. в Стара Загора дългогодишен военен диригент и талантлив композитор Александър Морфов не е одобрил нито една от предложените творби. Тогава понесен на крилата на вдъхновението, той ся­да и за една вечер успява да създаде и думите, и музиката на този забележителен марш. Известно време това е химн на мла­дата югославска република, докато нейните сърбокомунистически ръководители разберат, че думите и музиката на тази песен вдъхновяват борбата срещу тях самите...

 




Общи условия