Брой 3, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР

  ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР

1 май 1869 г.

Васил Левски предприема втора обиколка в България, под­помогнат от либералната група "Млада България", която го снабдява с прокламация на бъл­гарски и турски език и пълно­мощно, издадени от името на "Привременно правителство в Балкана". Левски основава рево­люционни комитети. През ок­томври се завръща в Букурещ и участва в създаването на Българ­ски революционен комитет, на­речен по-късно Български рево­люционен централен комитет.

7 май 1882 г.

По искане на българския дър­жавен глава княз Александър Първи е отзован руският дипло­матически представител Хитро- во, който с поведението си прек­рачва всички граници. Той е из­пратен в София, за да осъщест­ви плановете на новия руски им­ператор Александър Трети за суспендиране на Търновската конституция, за управлението на страната чрез руски финансисти и предприемачи.

Хитрово е преместен в Буку­рещ, откъдето започва да финан­сира и организира преврати и атентати в България. Достатъч­но писмени доказателства за то­ва откриваме в книгата "Аван­тюрите на руския царизъм в Бъл­гария, с предговор от Васил Ко­ларов.

19 май 1841 г.

Сръбският вестник "Сърпске народ не новине" по повод избух­налото в същата година въста­ние, в Нишко и в част от Видинс­ко, пише следното: "Българите, нашите славянски братя и едино- верци, въстанаха. Повдигнаха се жителите на околиите Ниш, Лес- ковец, Пирот, Враня, Прокупле и Берковица. Последицата е, че повече от 150 села бяха разграбе­ни и опожарени, техните жители бяха избити или отвлечени в роб­ство, а около десет хиляди бъл­гари бяха принудени да избягат в Сърбия".

1 юни 1874 г.

Във в."Независимост" Хрис­то Ботев се застъпва категорич­но за свободата на печата и ми­сълта, срещу становището на вестник "Тюрки", че тя не може да бъде без юзда и без закон." Но в състояние ли е което и да е пра­вителство да ограничи мисълта и да й тури деспотическа юзда? - пита Ботев.- Милиони истори­чески факти ни доказват, про­дължава той, че колкото повече една мисъл се преследва, толко­ва тя се и разпространява по-лес­но и по-бързо."

7 юни 1892 г.

Кралица Виктория, по доклад на премиера лорд Солзбъри, приема съвсем добронамерено княз Фердинанд, който от встъп­ването си на престола през 1887 г. все още не е признат от сили­те, поради фанатичната съпро­тива на руския император Алек­сандър Трети. Много търпение и такт е трябвало да прояви княз Фердинанд, но и неговият минис­тър-председател Стефан Стам- болов, докато се стигне до подо­бен прием, което означава обрат на силите спрямо българския държавен глава, респективно и спрямо България. След приема княз Фердинанд е обсипан с го­лямо внимание от висшето лон­донско общество, а печатът на всички европейски държави, с изключение на Русия, му посве­щава статии, изпълнени със сим­патии към него.

16 юни 1962 г.

Затвърдено е пълното кано­ническо общение на Българска­та православна църква с Вселен­ската патриаршия чрез посеще­нието на патриарх Кирил при Цариградския патриарх Атина- горас.

25 юни 1845 г.

Цариградските българи, глав­но гурбетчии от Сред ногорието и Македония, с подписано пъл­номощно, дават право на Илари- он Макариополски и Неофит Бозвели да представляват бъл­гарския народ пред Високата порта и Вселенската патриар­шия. Това е във връзка с искани­ята за църковна и културна неза­висимост. Двамата оправдават възлаганите надежди - те поста­вят борбата на здрави юридичес­ки и канонически основи.

30 юни 1853 г.

Турският управител на град Пловдив свиква всички по-пър- ви хора, за да им нареди да събе­рат от населението наведнъж да­нъците за тази и за следващата година и да им заяви, че град Пловдив трябва да даде на дър­жавата 500 хиляди гроша във вид на заем. Тежък е този товар, сло­жен неочаквано върху гърба на българското население, но из­ход, за момента, няма.





Общи условия