Брой 3, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ДУХОВНОСТ

  Поетична антология "България"

Лудовико Ариосто е итали­ански средновековен поет, роден на 8 септември 1474 г., оставил няколко поеми, седем сатири, и пет комедии. Това, което го пра­ви известен и му отрежда място в литературната история не само на Средновековието, е забеле­жителната му поема "Безумният Орландо./ "Orlando furioso"/.

В поемата миналото и насто­ящето са условни категории. В нея се преплитат различни съби­тия и герои, смесват се епохи, из­чезват националните различия, появяват се държави и градове с въображаеми имена.

Защо се обръщаме днес към тази поема на Ариосто? Защо­то представлява интерес и за нас, българите. Защо ли? Защото последните две песни на поема­та "Безумният Орландо"засягат моменти и от българската исто­рия. И защото авторът се отнася със симпатия към българите и към владетелите на тогавашната българска държава.

Добре е да обръщаме поглед към такива произведения на све­товната литература, особено в днешната атмосфера на нацио­нален мазохизъм, насаждан сис­темно от невежи в национално отношение журналисти и поли­тици.

Предлагаме откъс от онази част на поемата, която носи заг­лавието


"Руджеро, цар български"


I

Там, дето Дунав прегръща кръшна Сава и към морето я отвлича лудо той, отбрано войнство твърд стара приближава, а друго войнство в твърдта очаква бой. Отдавна български се пряпорец развява върху белградските стени, но като порой с цар Константина, сам с царствен син начело прииждат пълчища след пълчищата смело.

II

Но ей пред мрачните стени отвъд реката замяркаха се рой червени знамена: дружини млади там оставят твърдината и тичат долу, до отвъдната страна гъркът се сили мост да метне над водата. Те спуснаха се там кат жива твърдина; и Руджеро кога с конница отбрана пристигна там - във бой отчаян ги захвана.


III

Там българинът бе един срещу стотина, а и с кораби дошъл е хитър враг. Но всуе отборни момци на Константина мост до насрещния да хвърлят искат бряг, дор не престори се за нейде, че замина, но после хитро се назад повърна пак и мост от кораби набързо той стъкмява и да премине на отвъден бряг успява.

Превод: Кирил Христов






Общи условия