Брой 3, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  АНТРОПОЛОГИЯ

  Българи

Местната раса или народът на България принадлежащ ези­ково на източния клон на славя­ните и следователно арийски; предполага се да е фински (мон­голски) по произход, въпреки че сегашния му физически тип е ев­ропейски (кавказки). Той е също вероятно най-многобройният народ в Европейска Турция, но досега размерът на емиграцията му в Америка е доста нисък.

Българите и техните северни съседи - румънците - принадле­жат към редките раси, които са физически от един произход и езиково от друг. Докато българи­те се считат като азиатци по про­изход, които са приели славянс­ки език, румънците (виж по-долу) са славяни, които са приели ла­тински език. Тъй като езикът е критерият в една систематична класификация на европейските раси, както е обяснено във Въве­дението (виж!), той е отправната точка за разискване в статията за българите: и няма съмнение от­носно мястото заето от този език. Българският език принад­лежи към югоизточния раздел на славянските езици и в много от­ношения се намира между руски­я език и сърбо-хърватските диа­лекти (виж статиите за тях и спе­циално за славяните). Той е тол­кова близък до последните, че дава на сръбските езиковеди по­вод за представянето на повече­то българи в Турция като сърби. Обаче, по един важен показател, той е предшественикът на руски, я както и на сръбския език. Ста­робългарският език е бил най- ранният писмен славянски език и той съществува даже до днес в литургиите на православната църква под името църковносла- вянски. Неговата азбука, кири­лицата, е най-старата форма на всички съвременни славянски азбуки, въпреки че някои твър­дят, че азбука с подобна външ­ност, глаголицата, я е предшес- твувала между западните сло­венци.

България притежава най-ста­рата славянска книжнина. Тя да­тира от малко повече от 1 000 го­дини. В деветия век Кирил и Ме­тодий, славянски апостоли, са създали нейната писменост. Очевидно само един или два ве­ка преди това българите са гово­рели фински език, с който са дош­ли в Европа от Азия. Приемайки езика на славяните, които са би­ли завоювани и организирани политически от тях, те самите са били погълнати от славянското население. Те са загубили не са­мо древния си език но и физичес­кия си облик. Докато те са най- истинските азиатци по произход от всички славяни, те са европе- изирани по външност и характер. В известно отношение техният живот е по-цивилизован и уста­новен, отколкото някои от славя­ните по-назапад от тях: в Черна гора и Далмация. Те са не само по-малко войнствени по дух от тях, но са и по-засед нали като зе­меделци. Въпреки това те изг­лежда чувстват, че фактически не принадлежат към европейска­та цивилизация, тъй като казват за някой който посещава страни­те на запад от тях, че "отива в Ев­ропа".

Проблемът относно физичес­кия тип на българите е по-сло­жен за решаване. По-малко науч­на работа е била извършена за тази част на Европа отколкото за повечето други нейни части и още съществува съмнение, зася­гащо разселването на тази раса в предисторическия период и следователно относно мястото на техния произход. Съществува обаче малко съмнение, че два физически типа се срещат на противоположните краища на България. Докато тези от запад са явно широкоглави, тези на из­ток са, поне частично, също тол­кова явно дългоглави. Западни­те българи са главно - така изг­лежда - от същия славянски тип както техните съседни родстве­ници, сърбо-хърватите. Албан­ците (виж за тях), които са техни съседи на югозапад, са също много широкоглави, но са по-ви­соки отколкото истинските сла­вяни. Обяснението за дългогла- вия тип на изток не е толкова просто. Някои смятат, че това показва ранен фински произход. Други могат да спорят, че той е италикски, или поне "средизем­номорски" тъй като без съмнение този елемент доминира между източните румънци, които са тех­ни съседи.

Българите от източния тип са главно брюнети, с тъмни коси, макар че казват, че 40% от тях имат светли очи. Расата е по-ско­ро ниска на вид и добре набита обаче никакви специфични мон­голски черти не са останали ос­вен може би високите скули и по- скоро тесни очи, които се сре­щат обикновено между тях. Трябва да се приеме, че сегашни­те българи са асимилирали тур­ски, гръцки и румънски елемен­ти също както и славянски. Това е вярно даже за езика им както и за кръвта им. Българският език е фактически най-нетипичният от всички славянски езици понасто­ящем. Въпреки че на него е при­надлежала първата славянска книжнина, сега той няма почти нищо и това което притежава се е развило през последния век.

От българските диалекти най-важният за отбелязване е така нареченият македон­ски. Някои са твърдели, че съществува отделен маке­донски език и по този начин и отделна раса или народ. Но това изглежда да е една от патриотичните лъжепред- стави която не е непозната всред опартизанените фило­лози от региона. Другите глав­ни диалекти са родопския и юж- нотракийския, или горно-и дол- номизийския. Добре известните помаци са мохамедански бълга­ри, чудесен физически тип. По- малко от 20 процента от българи­те са мюсюлмани, три четвърти принадлежат към православната вяра. Самите българи презри­телно наричат смесения народ по бреговете "гагаузи".

Има малко съмнение, че бъл­гарите са дошли през южна Ру­сия до сегашното си местоживе­ене по време на ранните мигра­ции през Средновековието. Ня­кои извори ги поставят през вто­рия век по крайбрежието на ре­ката Волга, от която изглежда са взели името си. Наистина, стра­на наричана "Велика България" е била известна там чак до десе­ти век. Ако общоприетото пред­положение е правилно, българи­те са най-близки по произход до маджарите от Унгария и фините от северна Русия. След тях те са най-близки по родственост до турците, които като владетели са живели дълго между тях. Но как­то турци така и фини са клонове от голямото уралско-алтайско семейство, което води произхо­да си от северна Азия, вероятно Монголия (виж статиите за тях).

Развитието на българите отто­гава насам е добре известно. По едно време те са били най-опас­ните врагове на Източната Им­перия. На изток те са играли съ­щата роля както тевтонците на запад - първо като противници на по-висшата цивилизация, след това като нейни съюзници и па­зители против варварите, нами­ращи се извън пределите им, нак­рая като независим и могъщ на­род. През Х век българското цар­ство е покривало повечето от то­ва което днес е известно като ев­ропейска Турция и Македония. Българите са били практически независими от 678 до 1392 сл.Хр., когато са били покорени от тур­ците. През последното поколе­ние България е добила отново своята независимост от Турция, и напоследък е получила допъл­нителна част от турската тери­тория - областта южно от Балка­на, известна като Източна Руме­лия. Дотогава България е била ограничена в региона между Бал­кана и Дунава с изключение на румънската област лежаща меж­ду долния Дунав и Черно море, която се нарича Добруджа. На за­пад, както беше споменато, Бъл­гария граничи със Сърбия, на югозапад - с Турция.

Българите заемат територия, която е поне с една половина по- голяма отколкото самата Бълга­рия. Повечето от нея лежи южно от България, в самата Турция, специално в централна Турция, простираща се на запад до Алба­ния. Фактически цяла централна Турция е българска по население чак до Егейско море, с изключе­ние на една тясна крайбрежна ивица, и тя е населена не от тур­ци, а от гърци. Не е общоизвест­но, че турците представляват са­мо едно малко малцинство от на­селението на европейска Турция; някои смятат че те са само една- седма от него. Преброяване на населението никога не е било пра­вено. Разбира се, турците са раз­пръснати навсякъде като управ­ници, също както гърците се на­мират навсякъде като търговци. Има и други раси или народи в турската част, която по население е главно българска. Специално в Македония списъкът на расите се увеличава с прибавянето на сър­би и други южни славяни, албан­ци и даже румънци в значителни числа. Последните под името цинцари или куцовласи се прос­тират доста компактно от югоза­падна Македония южно чак до централна Гърция.

Определяйки географията на българския народ по друг начин можем да кажем, че тя покрива източната третина на Балканс­кия полуостров. Западната тре­тина е сърбо-хърватска, южната трета - гръцка и албанска. Всич­ко това е било откъснато от ста­рата турска империя; повечето от него с изключение на Гърция при подялбата от 1878 г. В сама­та България живеят почти 500 000 турци, включително доста ком­пактни поселения в южната част на Източна Румелия и в северо­източната част на България бли­зо до Черно море. Съществуват още значителен брой цигани, ру­мънци, гърци и шпаньолски ев­реи - от 30 000 до 90 000 от всеки от тях. Самите българи наброя­ват 3 200 000(преброяването от 1905 г.) в България. Цялото насе­ление е 4 000 000. Пълният брой на българите в Европа е бил из­числяван различно от 4 до 5 ми­лиона. От тях един милион сигур­но са в Турция. Понастоящем те се намират в немалки броеве другаде. Преброяването в Русия посочва 170000.

От гледна точка на американ­ската имиграция българите изг­лежда са по-маловажни отколко­то повечето други славяни по от­ношение на сегашния или бъде­щия размер на тяхното заселва­не. По процент имигранти на хи­ляда те се намират под почти всички други славяни освен бо- хемци и руси. През 1907-а този процент е бил 3 на 1 000, броени заедно със сърби и черногорци, от които те не могат да бъдат от­делени в имиграциоинните ста­тистики. В сравнение с тях, род­ствената хърватско-словенска група пристига в Америка с 13 на хиляда в същата година, докато словаците заедно с евреите водят с 18 на хиляда. Броят на българи­те е твърде малък, за да създаде даже временен наплив от имиг­ранти, подобно на евреите или ирландците. Българи, сърби и черногорци, също както и оста­налите славяни отиват главно в щати където има най-голяма нужда от неквалифицирана ра­ботна ръка. През 12-е години от 1899 до 1910, 97 391 имигранти от тези раси са били приети в Съе­динените щати. 22 476 от тях са отишли в Пенсилвания, 18 467 в Илинойс, 15 197 в Охайо и 9 942 в Ню Йорк.





Общи условия