Брой 3, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ДИАГНОЗА

  Опитът за реформа на българския правопис в Украйна през 1930 г.

-р Владимир КАЛОЯНОВ


Установилата се съветска власт още от самото начало по­ема безкомпромисен курс към бързо овладяване на духовната сфера и поставянето й под тота­лен контрол в служба на своята идеология и политика. За главно "основание" на този курс служи известната марксистка догма за първичността на "базата" - но- восъздаващия се "социалисти­чески начин на производство" (т.е. новоструктуриращите се "производителни сили" и ново- установяващите се "производс­твени отношения") и вторич- ността на "надстройката" (т.е. политическия строй и институ­циите, а също така и "формите на общественото съзнание": мо­рал, наука, религия, философия и др.). Според споменатата дог­ма надстроечните образувания, към които най-безцеремонно са отнесени и такива изконни, исто­рически възникнали и формира­ли се реалности като нация, на­ционален език и пр., трябвало да бъдат преустроени върху новата социална "база" така, че да ста­нат, от една страна, духовна ема­нация на същността й, а от дру­га - средство за нейното укреп­ване и усъвършенстване. Според "ленинската национална поли­тика" езикът, културата и въоб­ще цялостният духовен живот на всяка нация в условията на съвет­ската власт се запазват като "на­ционални по форма", но трябва да станат"социалистически по съдържание". По такъв начин пък всички нации в СССР се превръщат в "социалистичес­ки".

Една от най-важните стъпки на съветската власт по пътя на овладяването на духовната сфе­ра е ликвидирането на неграмот­ността, за да може чрез пресата, стенвестниците, листовките, ло­зунгите и всевъзможните други писмени материали болшевиш- ката пропаганда директно да достига до всеки член на общес­твото, особено до младежта. За тази цел на първо място е нужно бързо и максимално да бъде оп­ростена ортографията на езици­те с развита писменост, а за без- книжните дотогава национални малцинства спешно да бъдат създадени кирилизирани азбуки и подчинени на фонетиката ли­берални граматически правила.

Българите, включително съ­народниците им в Украйна, пък и в целия СССР, са несъмнено далеч по-напреднали в това от­ношение от много други нации - имат богат и утвърден литерату­рен език с многовековна история, а зад гърба им стоят вече две ап- робирани правописни норми. Създадената от Марин Дринов още през 1870 г. и официално въ­ведена от просветния министър Тодор Иванчов в 1899 г., първа правописна норма утвърждава разумно дозирано спазване на фонетичния, морфологичния и историческия принцип, включ­вайки като правописно правил­ни особености както на източни­те, така и на западните българс­ки говори.Втората правописна норма, въведена през 1921 г. от просветния министър Стоян Омарчевски, запазва ценности­те на първата, като внася същес­твени облекчения при изписва­нето на много от думите.

Българите в Украйна охотно ползват традиционното дринов- ско-иванчовско правописание, но с прииждането на българска­та политическа емиграция през 1923 г. в тамошния български пе­риодичен печат бързо се усвоя­ва подкрепеният от новодошли­те от България комунисти, омар- чевският опростен правопис. Неговото разпространение ве­роятно щяло да продължи, тъй като този правопис много близ­ко кореспондира с извършената от болшевиките руска правопис­на реформа в 1918 г. Впрочем, още през същата тази година, фе­дерацията на чуждестранните комунисти, отпечатва в Москва няколко български книжки по образеца на току-що реформи­рания руски правопис. Към този образец, от следващата 1919 г., започват да се придържат и ня­кои български издания в Одеса. Едно от първите, по този повод, съобщения е на учения Иван Стоянов: "През тридесетте го­дини, по време на национално- културното строителство в Ук­райна, сред българското населе­ние в Днепропетровска(Запо- рожка и Кировоградска) област и селата около Одеса (Бесарабия тогава влизала в състава на Кралска Румъния) е въведена писмена реформа на родния език в преподаването му в училища­та, издаването на книги и вестни­ци (сред които е републикански­ят "Колективист", приемник на "Сърп и чук", започнал да изли­за още през 1924 г.").

Почувствали се длъжни да не изостават от "повелите на вре­мето", новоизпечените болше­вики от Централното българско бюро при Централния комитет на Комунистическата партия (болшевики) в Украйна, на свое заседание от 14 януари 1930 г., след като изслушват доклада на председателя си Деведжиев1 "За единен български правопис в Украйна", сметнали за необхо­димо, да решат "да настояват пред Народния комисариат на просветата, да създаде научна комисия за изработване и узако­няване на такъв нов правопис..." и този въпрос широко да се ос­ветли в българската преса, за да стане предмет на обсъждане. Те установяват, че"отсъствието на единен български правопис" и "наличието на стари закостене­ли форми" в него, затруднява изучаването му от "широките маси". Препис от протокола на заседанието, с предложение за състава на комисията, е своевре­менно изпратено до съвета на на­ционалните малцинства (т.нар.

Совнацмен) при Народния ко­мисариат на просветата. Съве­тът на националните малцинст­ва сравнително бързо отреагира на старателните "български дру­гари", и още на 3 февруари с.г. отправя писменото си ходатайс­тво за удовлетворяване на тяхна­та молба пред Наркома на прос­ветата. Той, от своя страна ува­жава молбата, утвърждава със­тава на комисията, възлага на българиста Делчо Дринов, да изготви Проект за реформа на българския правопис, насрочва на 1 април с.г. методическо засе­дание в Харков за неговото об­съждане и определяучастници­те в него. Изхождайки от гореиз­ложеното, конференцията на българските културни работни­ци и специалисти-филолози, свикана при Народния комиса­риат на просветата на УССР, си поставя задачата, да изработи възможно най-лек и общодостъ­пен правопис, който български­ят работник и селянин да може лесно да усвои и повдигне свое­то културно равнище. За тази цел, правописът трябва да из­хожда предимно от фонетично­то начало, като се спазва връзка с морфологията на езика.

От какви съображения са се водили едни от най-запалените "радетели" Никола Фуклев и главният от "създателите" на правописната реформа - Делчо Дринов, може да се съди по из­разените от тях становища. На страниците на българския вест­ник "Колективист", учителят- литератор Никола Фуклев пле­дира, да се създаде "съветско- български" език, въз основа на местните диалекти на преселни- ците-българи в Съветския съюз, "да се противопостави съветска­та научна теория за българския език, на гнилата фашистка тео­рия". В собствени или разрабо­тени с основно негово участие публикации, а и в по-сетнешния си "Учебник по български език" от 1932 г. проф. Делчо Дринов изтъква: "Литературният език на българите в СССР по форма се отличава от литературния език, употребяван в България. Той се отличава от тамошния литерату­рен език донейде и по звукове, и по форми, но най-вече по думи­те, които се употребяват в него, а иначе по своята лексика. В оня литературен език няма да се срещнат думите като: колектив, колективист, колхоз, колхозни­ци, совнарком и т.н. От друга страна, в него има много думи съвсем неразбираеми за бълга­рите в СССР: кмет, бирник, сек- ретар-бирник, околийски начал­ник, стражар, пласирам, дюкян, кръчма и мн.др. "Официалният литературен език в България е езикът на българската буржоа­зия. Литературния език българ­ската буржоазия използва, за да продължи своето господство над българските работници и се­ляни в качеството им на оръжие в борбата, легална и нелегална, срещу фашистката диктатура, за работническо-селска власт и съ­ветска България". Началата, ус­тановени от земеделското пра­вителство в България (1921 г.), приети в основата си от Българ­ската комунистическа партия, все пак крият в себе си цял ред неточности, неясноти и наруше­ния на фонетичния принцип, ко­ето съставлява сериозна спънка за бързия темп на културното строителство. Нашият (новият) правопис доразвива и усъвър­шенства правописната реформа на българския език от 1921 г. Ук­репвайки по тоя начин нашето пълно единство на културния фронт, с революционните про­летарии и селяни в България, ко­ито се борят под знамето на Бъл­гарската комунистическа пар­тия, против кървавата фашист- ко-капиталистическа диктату­ра" - "... противопоставяме на­шия правопис и нашата научна мисъл на фашистко-буржоазна- та правописна плесен от 1923 г. с нейните умрели големи и мал­ки "ерове", "двойното е" и пр. окаменелости, с които кастата на обществените паразити и по­тисници се мъчи да държи в мрак трудещите се маси...".

По-нататък Д. Дринов доба­вя: "Нашата правописна сис­тема, напротив, разгръща и поощрява творческите сили на трудещите се българи в СССР, и още веднъж бляска­во потвърждава Ленинската национална политика, която води единствено към пълно­то освобождение на всички нации и тяхното обединение в един могъщ и непобедим съюз, под егидата на проле­тарската диктатура и съвет­ската власт. Опростяването на ортографията не е въпрос само на съкращаване на вре­мето, което се губи, за да се усвои грамотността. Опрос­тяването на правописа е не­обходимо да поведе към сък­ращаване на срока, за ликви­диране на неграмотността, към въвличане милионите маси в активен обществено- политически живот и социа­листическото строителство на страната. Не трябва оба­че да се забравя, че българ­ската национална култура в СССР е българска, нацио­нална само по форма. Откъм съдържание тя се явява про­летарска култура. Нашите училища, вестници, списа­ния, книги на български ро­ден език спомагат в стопан­ските, културните и полити­чески задачи, които стоят пред българските колхозни­ци в СССР, постепенно да готвят своите ученици и учители към онова време, когато след победата на со­циализма в целия свят ще из­чезнат и националните раз­личия".

Кой е този прононсиран бол- шевик-интернационалист, кому­то било възложено да разрабо­ти проекта за реформа на бъл­гарския правопис и чиито прос­транни цитати приведохме не­посредствено по-горе? Това е Делчо Пейов Дринов (1893­1936), завършил през 1920 г. Ки­евския университет и активно е участвал като войник и коман­дир в Червената армия. След де­мобилизирането си се заема с научна и пропагандистка дей­ност. Известно време е секретар на Кръстю Раковски, а после продължава да работи предим­но като преподавател по южнос­лавянски езици и старши научен сътрудник в Института по ези­кознание при Академия на нау­ките на УССР. По ирония на съд­бата, той е племенник на видния български учен, историк, езико­вед, етнограф, един от основате­лите на Книжовното дружество в Браила и пръв завеждащ народ­ното просвещение и духовните дела в освободена България проф. Марин Дринов.

В книгата "Десет години на Коларовския български на­ционален район 1925-1935", четем следното: "Във фа­шистка България се намира някой си професор Стефан Младенов, който претенди­ра да е"обективен", "безп­ристрастен" езиковед и фи­лолог. Но този "надкласов" и "надпартиен" професор, веднага показва своята ис­тинска фашистка същност, когато става дума за СССР. Този учен-шовинист доказ­ва, на страниците на дебело­то списание на Българската академия на науките (книга XXIII, София, 1934 г.), че българската писменост не се допуска в такива страни като Гърция, Югославия, Румъния, Турция и, "дори в Русия".

Изготвеният от Делчо Дри­нов проект"За правописната ре­форма", е изложен на 53 маши­нописни страници и се състои от два раздела. В първия от тях са посочени мотивите и целта на реформата, а във вторият, в 25 пункта се съдържат предлагани­те конкретни промени в право­писа. Този проект е само една предварителна разработка, коя­то не е публикувана, а само раз­множена и разпратена до участ­ниците, в насроченото на 1 ап­рил в Харков методическо засе­дание. Тук ще се ограничим с из­лагане само на завършека на зак­лючителния 25-ти пункт на предвижданите правописни про­мени, които доста добре илюс­трират предлаганата реформа.

"...Накрая ще приведа първи­те две строфи от Ботевото сти­хотворение "Хаджи Димитър", написани по предлагания право­пис:

Жив е тој, жив е! Там на Бал­кана,

Потънал ф кърви, лежи и пъш­ка

ьунак з дълбока на гърди ра­на,

ьунак във младос и ф сила мъжка.

На една страна зафърлил

пушка,

На друга саб 'а на две строше­на;

Очи тъмнеьат, глава се л'уш-

ка,

Уста проклинат ц'ала вселе­на!

Освен авторът на проекта Делчо Дринов, водещ доклад­чик е и Георги Бакалов, който формулира 15 положения, нала­гащи фонетичния принцип в пра­вописа. Последиците от това методическо заседание показ­ват, че проектът на Д. Дринов не е приет изцяло, а с редица съ­ществени корекции и препоръки за неговото преработване и свеждане до проект за значител­но по-кратки и ясни правописни правила. Може да се предпола­га, че изготвянето им е било въз­ложено на Д. Дринов и Г. Бака­лов, тъй като изследователката Елза Стоянова говори за по-къс­ното въвеждане на "Дриновско- Бакаловия правопис".

За разработката и утвържда­ването на залегналите в новия проект положения, са нужни около седем месеца, когато най- сетне Колегията на Народния комисариат по просветата на УССР на заседанието си на 30 ноември 1930 г. под председа­телството на тогавашния наро­ден комисар на просветата Н. А. Скрипник, приема окончател­ния текст на "Основни правила на българския правопис". В про­токол № 28 на това заседание са записани и решенията: "2). Да се въведат тези правила на право­писа, за всички издания на бъл­гарски език, частно за учебници­те, които се издават в територи­ята на УССР; 3). Да се постави така също въпросът за издаване на този правопис пред НКП на другите републики, а също и пред Съвета на националните малцинства при Централния из­пълнителен комитет за въвежда­нето му като общозадължите­лен чрез Централното издател­ство на СССР".

Правилата са публикувани в бр. 7 (271) от 27 януари 1931 г. на вестник "Колективист". Узако­нените по този начин правила, запазват структурата на стария проект от два раздела, със същи­те заглавия и същия брой на пун­ктовете на правописните проме­ни. Застъпени са следните по-ос­новни положения:

1.      Азбуката съдържа 29 букви (в сравнение с тази от реформа­та през 1945 г. в България тя не съдържала "ь", като омекотява- нето на съгласните пред "о" се бележело с вмъкнато "й"). По та­къв начин: с изхвърлянето на "Е- двойно", "ь" и "Е-двойно", заме­нена с"ъ"грубо се потъпквал ис­торическия принцип, заличава се единството на източното и западното наречие и се прави демонстративен "реверанс" към руската правописна реформа2 от 1918 г.

2.      Наложено е грубо господ­ство на фонетичния принцип над етимологичния. За илюстрация може да се посочи нововъведе­ното изписване на иначе добре познати думи, като: бесчовечен, испит, исток, збирка, зговор, зграда, пазбище, прозба, радос, младос, гордос, фърлям, фърча, фаля, секи, сички, сякъде, зимам, зема, шес, единайсе, двайсе, ня- койси, някъдси, койгоде, намес­то, наляво, отде, каточели, едва- ли, итака...

3.      Употребяваното рядко вто­ро бъдеще време следвало да се записва слято ("реверанс" към украинския правопис!), напр.: писаща, писащеш, писаще, пи- сащем, писащете, писащат.

4.      Пълният член на съществи­телните и прилагателните от мъжки род, се отреждал предим­но за нуждите на поезията.

5. Деленето на срички при пренасяне ставало произволно.

Въвеждането на нов"единен български правопис в Украйна", като оставим настрана смехот­ворните идеологически "осно­вания" и политически "мотиви", представлява грубо, брутално, варварско покушение върху единството на българската на­ция, което в крайна сметка до­вежда до отделяне на българско­то население в СССР от съна­родниците им от метрополията. След тоя опит над българското население в Съветския съюз (не само в Украйна) през 1945 г. на същото унижение е подложено и населението в самата метропо- лия3. Не остават назад по-късно и "югославските" сърбокому- нисти. По този повод известни­ят учен-народовед Коста Цър- нушанов пише: "Заветът на Сто­ян Новакович бе изпълнен - ако македонците не можем да пре­върнем в сърби, то поне да не бъ­дат българи". А Венко Марков- ски допълва: "Опасно бе в Маке­дония, в люлката на България, да бъдеш българин, да кажеш, че си българин..." В Македония наси­ла се наложи сръбската кирили­ца, въпреки че именно тук от най- старо време е известна и ползва­на българската кирилица, която се роди и процъфтя на нейна зе­мя чрез делото на великите й си­нове Кирил и Методий и гениал­ния им ученик Климент Охрид­ски".

В днешно време сърбите, въз­ползвали се от отдавнашните ко- минтерновски внушения, ланси­рат ту "шопска", ту "торлашка" нация в подвластните им Запад­ни български покрайнини, като във връзка с това изпращат еми­сари и в Северозападна Бълга­рия.

Първа възроптала срещу но­вовъведения български право­пис в Украйна е Българската ко­мунистическа партия, по твърде прагматични причини: "В СССР идват млади български полите­мигранти, които се обучават в различни училища. Много от тях са функционери на Партията и КМС и се готвят за нелегална ра­бота в България. Те не могат да учат по новите български учеб­ници. "Централният комитет на БКП се противопоставя реши­телно на този правопис". Това противопоставяне неочаквано не среща отпор на официалните съветски среди, но едва ли само заради съображенията на васал­ната БКП. През 1932-1933 г., "оз­наменувани" с изкуствено създа­дения глад в Украйна, болшеви­ките вече подготвят промяната на политическия курс към изос­тавянето на"украинизацията", "българизацията" , които вече не спомагат за впримчването на селските маси в безапелационна­та колективизация. Въвеждането на новия български правопис е окачествено като "ляв уклон на културния фронт", "вредителс­тво и национално-опортюнисти- чески изопачения на езиковия фронт".

В речта на завеждащия кул­турната пропаганда на ЦК на КП(б) У. Килерог, отпечатана в бр. 71 от 5 юли 1933 г. на вестник "Колективист", се казва, че под ръководството на Н. Скрипник, Народният комисариат на прос­ветата (т.нар. Наркомпрос) въ­вел български правопис, изкус­твено откъсващ езика на украин­ските българи от този на кому­нистите в България. Тя е послед­вана от редица други изоблича­ващи публикации в споменатия вестник, в това число статията срещу Делчо Дринов от 17 юли с.г., както и статията-покаяние на самия провинил се "За неза­бавно поправяне на грешките" пише, че в статията "За револю­ционна бдителност и болше- вишка непримиримост на кул- турно-националния фронт" от 21 юли с.г. Н. Скрипник "се са­моубил", а не след много дълго на 28 март 1936 г. се появява съ­общение и за настъпилата нес- лучайно "преждевременна" смърт на злополучния езиков ре­форматор Д. П. Дринов. Кампа­нията срещу него, Н. Фуклев, А. Даскалов (главен редактор на българския сектор в Украинско­то държавно издателство на на­ционалните малцинства) и др. не спира и през 1937 г. На съвеща­нието на българските съветски писатели, млади автори и лите­ратуроведи в Украйна, проведе­но на 9 май с.г. в Одеса, по техен адрес издевателски, но справед­ливо е отбелязано: "Езикът е ед­но, а ортографията - друго. Ня­кои другари искат под своята нег­рамотност да поставят теорети­ческа база. Вместо да се заемат с обогатяването на своя език, те започват да доказват, че има два езика и т.н. Нашите писатели трябва усилено да изучават ли­тературния български език, да обогатяват своя лексикон". Ско­ро Н. Фуклев и Ал. Даскалов са прегазени от валяка на сталинс­ките репресии.


1 Фамилното име на Деведжиев се изписва и Дивиджиев, както е посочено по-нататък в документите.

2  След Октомврийската революция 1917 г. Русия активно се развива в различни направления. През 1917 1918 г. се провежда реформа на руския правопис (уточнена през 1956), която изиграва забележителна роля в културния подем за страната (Большой знциклопедический словарь (БЗС ). Язмкознание. М., 2000, с. 425).; Р. Стоянов „Езиковедски посегателства". България-Македония, бр. 1, год.Х\, 2016 г., с. 25; Стоянов, Р. „Борба за език". С., 2008, с. 22-25, 26-30).

В своите спомени българската фолклористка Елена Огнянова, като редактор на Избрани произведения във връзка с 90-годишнината на Димитър Осинин разказва, че когато разговаряла с Осинин върху статията му за езика, той казал: „ Бях в Министерството на народната просвета, завеждах един голям отдел „Култура" и се занимавах с пенкилер работи. Един ден при мен дойде политемигрантът Крум Кюлявков, наскоро завърнал се от Съветския съюз, той ми каза, че трябва да се направи правописна промяна, някаква реформа, която се правела и в Съветския съюз. Трябвало да се махнат някои наши букви като „Е-двойно", „ъ", „ь" и още две букви. И ние, през тази „злокобна" за нашата азбука година, в услуга на „вси славяни да четат", извършихме правописната революция, без да се замислим, че със седемдесетгодишните ни глави с ум и мисъл вдигнахме меч над хилядогодишните наши букви служили безотказно на българската култура, нанасяйки един непростим удар, просто смъртоносен, за оцелялата през вековете българска азбука. Ама след девети септември 1944 г. нямахме право да мислим за национална азбука, култура и т.н. Всичко стана интернационално.Това, за което трябва да държим и да се гордеем, че го имаме, ние го захвърляме..." (Мъдростта на един вековен дъб, 2011: 189-216).



Общи условия