Брой 3, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ

  Босилеград ският погром и националният ни погром един век по-късно

Зденка ТОДОРОВА - Цариброд

На 15 май 2017 г. в Босилеград беше отбелязана 100-годишни- ната от погрома над тази българ - ска твърдина. Тогава сръбски во­енни формирования предвожда­ни от поручик Коста Печанац опожаряват Босилеград /15-16 май, 1917 г./ и избиват 34 души ци­вилно население. Най-възраст­ният сред жертвите е на 86 годи­ни, умъртвени са и две бебета. Сред убитите е и един италиа­нец, Алфредо Морини, надзира­тел на мина "Благодат" в село Долна Любата.

 

 

Обръщайки поглед към тази трагична дата от нашата история, макар и след сто години, не мога да не задам, за пореден път, въп­роса - на какво ни научи истори­ята? На това като щрауси да си заравяме главите в пясъка или да правим изводи, полезни за бъде­щите ни отношения със Сърбия, в които да няма фалш, преструвки, лицемерие и при­миренчество, а ис­тински диалог, от който най-вече да има полза българс­кото национално малцинство в За­падните покрайни­ни. За съжаление, единствените, кои­то помнят тази тра­гична дата са бъл­гарите в Босиле­град. В български­те учебници по ис­тория за тази тра­гична дата няма нито ред. В сръбс­ките учебници по история, също. Раз­бирам вторите, не разбирам първите. Вторите се готвят от 2010 г. насам да омаловажат го­дишнината в Боси­леград с провежда­нето на свои антибългарски кон­ференции, от които първата бе­ше в Сурдул ица през 2010 г. а вто­рата през 2015 г. в Сурдулица и Лесковац. И на двете събития България беше обвинена във "во­енни престъпления" в резултат на които по време на Първата световна война "пострадало ня- колкохилядно сърбско цивилно население". Всичко това беше направено с цел България да не повдига въпроса с човешките права на българското национал­но малцинство и за състоянието на военно-историческите памет­ници в Западните покрайнини по време на преговорите на Сърбия с ЕС. В името на заявеното, ма­кар и лицемерно "добросъседс- тво", сръбската страна издаде два антибългарски сборника "Спомен костурница у Сурдули- ци 1924-2010" с автор Райко Дой- чинович и "Бугарска окупација Југа Србије у I св.рату1915-1918". Предхождаха им мащабни про­яви с участието на сръбския дър­жавен връх, СПЦ, включително с патриарха Ириней, местните администрации - кметства, биб­лиотеки, училища.

КЪДЕ СМЕ НИЕ

в цялата тази шумотевица? Ако го нямаше отскоро създаденият Граждански комитет "Западни покрайнини" и двете местни ор- ганицации в Босилеград - КИЦ и сдружение "Глас", както и вина­ги готовите да подкрепят запад- нопокраинската кауза родолю­биви българи от Западните пок- райнни, София и Кюстендил, та­зи дата щеше да остане само трагичен епизод от нашата исто­рия. Разбира се, тук трябва да из­тъкнем и ролята на историка Ан­гел Джонев, който в навечерие­то на годишнината издаде книга­та "Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917 г." и организира изложба в Босилеград и Кюстен­дил на 15-16 май 2017 г.

В периода 8-15 май 2017 г., ГК "Западни покрайнини", органи­зира прес-конференция в БТА, посветена на трагичните съби­тия в Босилеград, панихида в Църквата "Св.Неделя", подна­сяне цветя пред Паметника на Екзарх Йосиф и венец пред Па­метника на незнайния воин. За целта беше изработен плакат, на който пише: "15 и 16 май 1917 г. Босилеградско. В името на не­винните ни жертви и пролятата кръв - никога повече омраза, жес­токост и безчовечност. Бог да ги прости!"

И докато сърбите в техните мероприятия впрегнаха целия държавен връх на страната, в Бо­силеград на 15 май 2017 г. като представител на българската държава дойде само вицепрези­дентът на Република България, г- жа Илияна Йотова. Събитието уважиха и българският посланик в Белград, г-н Радко Влайков и консулът в Ниш, г-н Ед вин Суга­рев. Разбира се, и голям брой български медии /и нито една сръбска/, общественици и бълга­ри, съпричастни с каузата на За­падните покрайнини. По време на откриването на изложбата, г- жа Йотова изтъкна, че "...па­метта на невинните жертви е жива, на жертвите, убити в изпепеления Босилеград преди сто години" и че "бъл­гарската държава е голям длъжник на представителите на малцинството ни в Боси­леград". Що се касае до съвре­менните отношения между Бъл­гария и Сърбия тя отбеляза, че "бъдещето ни е в общото евро­пейско семейство, на което Бъл­гария е член вече от 10 години, а Република Сърбия вече започна своите преговори. Страниците от историята не трябва да се заб­равят, а да се четат на децата и на поколенията, защото тази памет трябва да остане жива". И после потегли към Цариброд където, според съобщението на Посол­ството на Р България в Белград "...щяла да бъде осъществе­на и основната част от посе­щението на г-жа Йотова в ре­гиона...". Странно, защо основ­ната част от посещението на Ви­цепрезидента е трябвало да бъ­де осъществено точно в този ден в Цариброд, след като в Босилег­рад е центърът на събитието!? По-късно, на кръглата маса, ста­на дума, че поради настояване на кмета на Босилеград, Владимир Захариев, г-жа Йотова не е взела участие в конференцията. А там се чуха много конструктивни мнения за истинското, а не дек­ларативно "помирение", за исто­рическата памет и опитите да бъ­дат подменени историческите факти с измислени твърдения и исторически фалшификации. Председателят на КИЦ, Иван Николов, изтъкна, че е "необхо­димо да излезем от окопите на Първата световна война, да се опитаме да направим нещо по- различно", което обаче е трудно да стане, след като никакви офи­циални лица от страна на Белг­рад, нито от страна на местните власти и кмета Владимир Захари­ев не уважиха събитието и не под­несоха цветя пред лобните мес­та на загиналите българи. Добре, че българският консул в Ниш, Едвин Сугарев, беше ясен и ди­ректен в своето експозе, разкри­тикувайки кмета на Босилеград, че заради неговия отказ да учас­тва в събитието, посещението на българският вицепрезидент е би­ло провалено.

НЕ Е ТРУДНО

 

да се досетим, защо кметът на Босилеград е провалил събити­ето. Без подкрепата на официа­лен Белград едва ли някой кмет в малцинствена среда и особено в Цариброд и Босилеград щеше да оцелее като "несменяем" и "непобедим". Политическите кариери на кметовете в Западни­те покрайнини са подчинени на правителството в Белград. Нали знаем какво се случи в Цариброд след 2000 г., когато падна режи­мът на Милошевич! Младият и енергичен мъж, Емил Соколов, водач на местната коалиция "Ца­риброд", която убедително спе­чели местните избори в Цариб­род, стана мишена на официален Белград, който му спретна актив­но мероприятие - протести пред общината, окупация на общинс­ките медии и протестиращи лум­пени пред неговия дом. На края го поболяха и днес вече го няма между живите. А искаше да въз­станови на Цариброд ските гро­бища взривеният през 1946г. Па­метник на българския воин. Единственото което успя, дока­то беше на власт, е да превърне Царибродските гробища в парк и да подобри инфраструктурата на града. За останалото не му стигна времето.

 

А сега официален Белград спретна поредното активно ме­роприятие. То се оглежда в про­вала на събитието в Босилеград и пренасочване вниманието, странно защо, към Цариброд!? Там обаче кмет, зам.кмет, дирек­тори на училища, представители на финансирания от Белград На­ционален съвет и някаква неясно каква общественост, в мир и спо­койствие разговаряли с високо­поставения гост от България. В мероприятието бил включен и небезизвестният фалирал биз­несмен, неосъществен политик и провален културен деятел Не- бойша Иванов, който специално за г-жа Йотова отворил от доста време заключената врата на КИЦ в Цариброд, за да й каже, че догодина само неговият КИЦ щял да празнува 20 години от съ­ществуването си! Днес това ли­це, като директор на Сметището в Пирот и лидер на една от пред­ставящите се за български пар­тии в Цариброд, макар и винаги в коалиция със сръбски партии, посреща високопоставени гости от България и се хвали с дейност, която само той знае какво пред­ставлява! Не знаят ли представи­телите на Българското външно миниистерство с какво се зани­мава въпросният Небойша Ива­нов или са искали съвсем да омаскарят събитието на 15 май 2017 г.! ? Има тук и още нещо. От местен царибродски сайт науча­ваме, че на 1 септември 2017 г. г-жа Илияна Йотова в двора на Основното училище в Цариброд ще участва в поставянето на па­метен бюст на Христо Ботев. Странно защо българската стра­на изправена пред свършен факт се съгласява с всичко, което сръбската страна, с подставени­те си лица в Цариброд, им пред­лага? Защо бюстът на Христо Ботев не може да бъде поставен на площада, където е театърът "Христо Ботев" и улица "Хрис­то Ботев"? Защо българската страна се съгласи безропотно и паметникът на Васил Левски да бъде натикан встрани от общи­ната, до жп прелеза, обърнат с лице към България, а с гръб към Цариброд ? Защо се съгласява на всичко, което Белград хитрова- то й предлага? Остава да видим и каква ще бъде съдбата на Па­метната плоча на загиналите българи в Босилеград, която бе­ше показана на изложбата? Тя е поръчана и изработена, благода­рение на родолюбеца Димитър Димитров, за деня на събитието. Не на кметството в Босилеград, нито на българската държава, нито на някоя българска инсти­туция или български бизнесмен!

ПОЛИТИКАТА,

която разиграва Белград не нав­сякъде минава. И ако в Европейс­ката комисия тупат Александър Вучич по рамото, а той намигва с едното око на Русия, с другото на Китай, то в други европейски институции тези номера не ми­нават. Така на 16 май 2016 г., ден след проявата в Босилеград, Ко­мисията срещу расизма и нетоле­рантността към Съвета на Евро­па излезе с убийствен доклад за състоянето на човешеките права в Сърбия. Това е вторият след 2010 г. доклад на същата коми­сия, в който се казва, че в Сърбия въпреки напредъка на властите в някои области, продължава да се използва езикът на омразата, по­тъпкват се правата на малцинст­вата и по-нататък, а расистките прояви на футболните фенове не спират. Сърбия създава пробле­ми в региона, властите й наруша­ват човешките права на всички свои граждани и държат под кон­трол медиите. Оттам и езикът на омразата. В доклада изрично се подчертава, че Сърбия трябва да признае геноцида в Сребреница, както и да преследва намиращи­те се на нейна територия лица из­вършили военни престъпления. Предполагам, че членовете на тази комисия са гледали репор­тажа как сръбски декласирани типове, определящи се за члено­ве на младежка организация, на­ричаща себе си СКОЮ /Съюз на комунистическата младеж на Югославия/ замерят с торта френския философ, писател и режисьор Бернар Леви на прес­конференция, посветена на про­веждащия се в Белград фестивал на документалното кино "Бел- докс". Тогава Бернар Леви, с парчетатор­та по глава­та, каза: "Вие, сръбс­ки прияте­ли, живеете в режим, който се на­рича мократура т.е. диктату­ра, в която изборите се използват за привидна демокра­ция, която подчинява гражданс­кото общес­тво и заду­шава стре­межите му за свобода". Но, каза и още нещо, много зна­ково: "Ва­шият пре­зидент са­ботира изправянето с лице пред миналото и същевре­менно твърди, че е европеец и че иска Сърбия да влезе в ЕС. Европейците играят на тази карта, включително и Франция и безпрекословно се доверяват на тези мант ри".Всичко това се случва на 10 май, пет дни преди проявата в Босилеград и шест дни преди доклада на Комисията към Съ­вет на Европа.

СЪБИТИЕТО

дев Босилеград, колкото и да беше помраченто от бездушието на кмета и саботажа на официален Белград, за пореден път ни дава повод за размисъл - докога наив­но ще повтаряме клетвено, че сме за добросъседство и прия­телство с Белград, когато същи­ят този Белград, според автори­тетни европейски институции, е фактор на нестабилност, който само създава проблеми и главо­болия в региона? Сърбия, след като не иска да се изправи с лице пред собственото си минало и из­вършените престъпления от тех­ния държавен връх и генерали­тет, как ще подобрява положени­ето на българите в Западните покрайнини? В тази утопия могат да вярват единствено и само заб­лудените ни дипломати или оне­зи, които на 19 май 2017 г., макар и малко на брой, се кълчеха в ри­тъма на кафанската музика, из­пълнявана от доведения, с бла­гословията на туропероторската фирма "Бохемия", сръбски духов оркестър пред НДК.





Общи условия