Брой 3, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ПУЛСЪТ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

  Новото правителство в Скопие и България

След почти единадесетго- дишно управление, Груевски ве­че е отстранен от лостовете на власта. Съставянето на новото правителство, начело с Зоран За- ев, в коалиция с две албанки пар­тии, е нов момент от "демокра­тичната" история на тази държа­ва.

Дадените писмени гаранции от Заев за запазване на терито­риалната цялост на държавата, на нейния мултиетнически харак­тер, както и придържането към конституционния порядък, са прецедент в досегашната практи­ка при поемане на управлението. Според президента Георге Ива­нов това е добре да стане тради­ция при съставянето на всеки следващ кабинет.

Обвиненията срещу досегаш­ните управляващи бяха за злоуп- ротреба с власт, подслушване на широк кръг от опозицията и до­верени личности дори от най- близкото обкръжение на преми­ера, корупция и задкулисие. Как­то виждаме, всички тези обвине­ния са вече универсални, което потвърждават и разкритията на УИКИЛИЙКС.

Всяка смяна на управляващи­те в Скопие обаче, в София под­хранва едни и същи надежди - ще се промени ли политиката на враждебност към България, на­саждана целенасочено чрез об­разованието, медиите и полити­ческата пропаганда. Дали Заев, в интервю за българска медия, съзнателно или несъзнателно из­рече една истина, като назова на­рода, живеещ тук, в България, и в Повардарието "един и същ"? Това грешка на езика ли беше, търсене на подкрепа за неговата кауза от София ли беше или дъл­боко затаена в подсъзнанието му парола на истината за хората там?!

Врявата, която се надигна сре­щу него в Скопие по този повод, показва колко трудно си проби­ва истината път в тази държава. А думите на Путин, че славянс­ката писменост е дошла в Русия от "македонската земя", подс­казва, геополитическия контекст на проблема.

Ако поставим на везна всич­ки личности, управлявали досе­га - Киро Глигоров, Бранко Цър- венковски, Любчо Георгиевски, Никола Груевски и Георге Ива­нов ще заключим, че никой от тях, може би с изключение на Любчо Георгиевски, не е изри­чал така открито истината за хо­рата там и тук. Нещо повече. Уп­равляващите в Скопие, независи­мо от коя партия са те, се стра­хуват, като дявол от тамян, да открият нещо общо в историята, борбите, традициите и култура­та на хората от двете страни на Осогово.

Големият въпрос, който си за­даваме ние, потомците на бежан­ците от Македония в България, наброяващи около 3 милиона, както и всички българи, е ще се промени ли политиката на Ско­пие към България? Ще намерят ли сили новите управляващи да подпишат прословутия договор между двете държави, в който ще се признае нашата обща история и нашите общи борби за църков­на и политическа независимост?

Декларацията на Заев, че ще бъде създадена атмосфера на ис­тинска демокрация в държавата, включва ли и сериозни дискусии за миналото, необременени от идеологическите постулати за "Втория Илинден"? Ще се нап­рави ли професионален прочит на онези страници от историята, които народът там нарече "Кър- вавиот Божик"? Ще се каже ли истината за жестоката съдебна разправа с инакомислещите след 1944 г. като водачите на маке­донската интелигенция Димитър Гюзелев и Димитър Чкатров, Методи Андонов-Ченто, ветера­ните Панко Брашнаров и Павел Шатев?

Ако всичко това се случи, ние ще повярваме, че в Македония започват истински демократич­ни промени. Дано!


Засега отношенията продължават да са все така вели и анемични.


На 20 април 2017 г. в зала "Средец", на Министерството на културата в София, беше представена книгата на Васко Шутаров, председател на Маке­донския културно-информацио­нен център в София, " Публична и културна дипломация". Книга­та беше представена от посла­ника на Р Македония в София Негово превъзходителство Мариан Гьорчев.

***

Веднага след злополучните събития в Собранието в Скопие на 27 април т.г. и президентът на България Румен Радев, и преми­ерът Бойко Борисов изразиха становището, че България стои твърдо зад териториалната ця­лост на държавата и пожелаха бързо разрешаване на полити­ческата криза.






Общи условия