Брой 2, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР

  ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР

2 март 1911 г.

Издаден царски указ за пот­върждение на Закона за измене­ние на конституцията. Едно от най-спорните постановления в него е Царят да сключва догово- ри,без да се допитва до Народно­то събрание.

8 март 1870 г.

В съгласие с Високата порта, Привременният съвет свиква в Цариград 40 души видни цариг­радски българи, с цел да изберат едно законно тяло, което да за­мени този съвет. Избрани са де­сет души, начело с Гаврил Кръс- тевич. Заедно с петимата българ­ски владици, които са съставяли първия временен Синод на Бъл­гарската Екзархия, тези образу­ват Временния смесен съвет за управление на екзархийските де­ла, до избирането на екзарх. То­ва е първата официална стъпка за приложение на Фермана.

19 март 1877 г.

Подписан е Лондонският про­токол от пред ставетелите на Ру­сия, Австро-Унгария, Англия, Италия и Франция. Това е след­ствие на неуспеха на Цариград­ската посланическа конферен­ция, свикана след потушаването на Априлското въстание. Лон­донският протокол е последен опит, за въвеждане на реформи в Босна, Херцеговина и България. Турското правителство отхвър­ля Лондонския протокол. Това довежда до обявяването на Рус­ко-турската война.

22 март 1916 г.

В Държавен вестник е публи­кувано решение на Министерс­кия съвет, с което храм-паметни­кът до Народното събрание в София ще носи името на Св.св. Кирил и Методий. Храмът е обя­вен за ставропигиален, сиреч пряко подчинен на Светия си­нод. След войната името на хра­ма си остава "Александър Невс­ки".

29 март 1944 г.

Съветското правителство от­правя нота до България с искане­то България да напусне Трист­ранния пакт, да прекъсне дипло­матическите си отношения с Германия и да изпрати войски да се сражават против германците.

Тази нота е последвана от ос­тавката на кабинета на Добри Божилов.

9 април 1861 г.

Охридските първенци искат от пълномощниците на българ­ския народ в Цариград да съ­действат за възстановяването на Охридската архиепископия като пряка наследница на Преславс­ката патриаршия и същевремен­но протестиратпротив гръцкия владика Мелетий, гонител на всички будни българи като Ди­митър Миладинов.

14 април 1205 г.

Цар Калоян нанася съкруши­телно поражение на войската на император Балдуин, който в то­ва време стои начело на новооб­разуваната на мястото на Визан­тия Латинска империя. Импера­торът Балдуин е пленен и отве­ден в Търново.Там и почива.

С тази победа цар Калоян не само отблъсква една голяма опасност за България, но с тази победа са разклатени устоите на Латинската империя, което има общоевропейско значение.

18 април 1878 г.

Над двеста души граждани- първенци на град Пирот подпис­ват пълномощия на съграждани­на си Коста Георгиев, които да бъдат представени в Главната руска квартира в Сан Стефано и да поднесе на император Алек­сандър Втори молба за присъе­диняване на града и целия му ок­ръг към новоосвободена Бълга­рия. Но Русия е отстъпила тази област на Сърбия, както Север­на Добруджа - на Румъния, за да може да задържи придобивките си в Кавказ и да си присъедини Бесарабия.

20 април 1920 г.

Конференцията на силите в Сан Ремо дава двете Тракии - Из­точна и Западна - на Гърция. По силата на Лозанския договор, три години по-късно и в резулта­та от поражението на Гърция във войната с Кемал Ататюрк, Из­точна Тракия е дадена на Турция.

24 април 1868 г.

В Солун, благодарение на уч­редената през същата година Българска църковна община, е отслужена за първи път църков­на служба на славянобългарски език. Новоизбраното настоятел­ство получава пълномощие от 830 българи, жители на града.

30 април 1876 г.

Край Панагюрище се разгаря ожесточена битка между въста­ници и редовна турска войска, която още същия ден влиза в гра­да и го опустошава, а неуспели- те да се спасят въстаници са из­бити.





Общи условия