Брой 2, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ДУХОВНОСТ

  Поетична антология "България"

Един поет, който физически е откъснат от България, но който духовно се е сраснал с всички нейни тегоби и радости.

Радко Стоянчов има изостре­ни сетива за всяка нейна стъпка - успешна или грешна, страдащ за сторените й злини, горд с ней­ната духовна мощ, коленопрек- лонно прегърнал нейните пре­лести - природни и сътворени от ръката на майстори-творци.

Водовъртежът на столичната литературна суета понякога из­дига до върховете съвсем скром­ни плодове на литературната ни нива, а заявки за сериозни пости­жения, дошли от провинцията, остават незабелязани с десети­летия. Още по-трагична е съдба­та на творците, родени в някоя от онези покрайнини на Отечество­то ни, сполетени от нещастието да бъдат насила откъснати от не­го. Западните покрайнини са най- близко кървящата рана на Бълга­рия и най-забравената и от поли­тиците, и от духовниците, и от интелектуалците. Поезията на Радко Стоянчов е най-нелицеп- риятното свидетелство за без­различието на Родината към тра­гичната участ на низвъргнатите й чада от Западните покрайни­ни. Ако прочетем стихотворени­ята на Радко Стоянчов и Иван Николов от Босилеград, на Зденка Тодорова от Цариброд , ние ще почувстваме непомрък- налото и неподправено чувство на съпричастност към България, каквато модерните поети в Со­фия продължават да възприемат като естетическа отживелица.

Неизбежното ново българско Възраждане ще дойде не от по­литиците, биещи се в гърдите по площад ите на София, а от поети­те и родолюбците от Босилег­рад и Цариброд, от Скопие и Ох­рид, от Тараклия и Болград, къ­дето сърцата туптят с най-искре- ната обич към България.

Радко Стоянчов е роден през 1954 г. в с. Белут, Босилеградско. През 2014 г. издаде стихотвор­ния сборник "Ерогенна зона", от който предлагаме едно стихот­ворение, характерно за цялото му творчество.


За твое и мое здраве


Не сме далече, но сме разделени за сетен път и няма начин, и няма как, пак и

отново, изпращам ти вятър в косите - да се промъкне дебнешком, както промъквах пръсти аз между тях - грях - не грях. За добро утро поръчах ти

бистра роса - очите да ти изплакне с цветни ливади.

Разлюляна нива от жътварска песен гратис имаш от мен,

за добър ден. За добър вечер

вместо светулки звезди ти дарявам -

да ти блестят в нощта, а в прозореца ще рамкирам луната - да ти свети в душата. В поглед зареян планински ручей се носи отвисоко,

от Рила - от него за твое и мое здраве

вода пих, Българийо мила!



Общи условия