Брой 2, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ЛИЧНОСТИ

  Инж. Димитър Чкатров - българският герой от Прилеп

д-р Костадин ИВАНОВ

Сред героите от пантеона на българското безсмъртие е изяве­ният македонски българин, инте­лектуалец и борец за освобожд е- нието на Македония инж. Д. Чкатров. През 2015 г. се навър­шиха 70 г. от мъченическата му смърт. Този трагичен повод от­ново съживява спомена за един забележителен човек, оставил незалечима диря в новата бъл­гарска история във Вардарска Македония.

Д. Чкатров е роден през 1902 г. в гр. Прилеп. Започва да учи в българското основно училище в родния си град, но след устано­вяването на сръбския потисни- чески и денационализаторски режим през 1918-1919 г., като все­ки македонски ученик е прину­ден да продължи и завърши об­разованието си в сръбско учебно заведение.

През първата половина на 20- те години Д. Чкатров изучава строително иженерство като ре­довен студент в Техническия фа­култет при Белградския универ­ситет. По същото време става член на Македонската младежка тайна революционна организа­ция /ММТРО/. Създадена под влияние на ВМРО през 1922 г., ММТРО е призвана да противо­действа с културно-просветни средства на сърбизацията и гър- цизацията на българската сту­дентска младеж от Вардарска и Егейска Македония и да подгот­ви от нейните редове новата ге­нерация интелектуалци и лидери на борбата за свобода. Д. Чкат- ров бързо се издига в йерархия­та на младежката организация и

става един от ръководителите й.

През май-юни 1927 г. сръбс­ките власти разкриват част от ор­ганизационната мрежа на ММТРО и арестуват нейни дей­ци, между които и Д. Чкатров. След няколкомесечно следст­вие, на 10 декември 1927 г. члено­вете на ММТРО са осъдени на различни срокове затвор, като Д. Чкатров е единственият, който излежава пълния срок на 10-го- дишната присъда.

Намерението на режима да го пречупи чрез дългогодишно пребиваване в сръбските затво­ри не се оправдава. В затвора Д. Чкатров се проявява като "мно­го непокорен", прави неколкок- ратни опити за бягство, а през ав­густ 1936 г. е един от лидерите на бунта в затвора в Сремска Мит- ровица1. Поведението му не би­ва да учудва, защото става дума за личност с рядко срещани мо­рални и волеви качества. Крас­норечива е характеристиката, да­дена му от българския минис­тър-председател Б. Филов: "Чкатров прави впечатление на силна, волева натура, упорит и фанатизиран, който не би отстъ­пил пред никаква крайност. Ис­тински революционер"2.

Напуснал затвора през 1937 г. с несломен дух, Д. Чкатров отно­во се включва в националноосво- бодителното движение на бълга­рите във Вардарска Македония. През юли 1938 г. югославското военно разузнаване регистрира една от първите му национални прояви. На 17 с.м. Д. Чкатров, за­едно със свои събратя в Прилеп пее български революционни

 

песни и величае героизма на бъл­гарската армия в Междусъюзни­ческата война3. През следващия месец той е включен в делегация на Македонското народно дви­жение /МАНАПО/, която се сре­ща и разговаря в Белград с пред­седателя на Хърватската селска партия д-р Владко Мачек.4

На 22 октомври 1938 г. в белг­радската квартира на Д. Чкатров на ул. "Цариградска" № 3 е сви­кано нелегално съвещание5 за определяне на кандидатите на МАНАПО и неговите партньори за народни представители в пар­ламентарните избори в Югосла­вия на 11 декември 1938 г. Още преди срещата да приключи, участниците в нея са арестувани от полицията и са отведени в бел­градския затвор "Главнячаб". Там Д. Чкатров престоява 2 ме­сеца, без да бъде разпитван и без да му е повдигано обвинение.7

След излизането от затвора, Д. Чкатров продължава следва­нето си в Белградския универси­тет. Макар че през голяма част от годината е извън Македония, не­говата значимост и влияние са толкова големи, че той постоян­но е в полезрението на режима. В края на лятото на 1939 г. Д. Чкатров отново попада в затво­ра, където престоява няколко ме­сеца. Във връзка с активностите на МАНАПО за формиране на автономна македонска банови- на, през октомври с.г. щабът на Моравската д ивизионна област го посочва като един от " водачи­те на екзархистите8" , т.е. на бъл­гарите във Вардарска Македо­ния. В началото на февруари 1940 г. представителите на властта с раздразнение коментират плъз­налите слухове в Македония, че той ще става член на управлява­щия Югославски радикален съ- юз9. Разбира се такъв вариант за него нито тогава, нито когато и да е било не е съществувал.

Виждайки осъществяването на обединисткия идеал на маке­донските българи, Д. Чкатров възторжено приветства започна­лото присъединяване на Маке­дония към България през април 1941 г. Неговото име фигурира в управата на прилепския акцио- нен комитет, на който е избран за подпредседател10.

По време на българското уп­равление Д. Чкатров е тясно ан­гажиран с текущите обществено- политически проблеми в Маке­дония. През септември 1941 г. за­едно със свои съратници от бив­шите ММТРО, МАНАПО и Кул­турно-просветното дружество "Вардар" той участва в създава­нето на граждански национални клубове, чиято цел е да подпомог­нат присъединяването на запад­ните македонски краища към България. Редом с това Д. Чкат­ров не е безкритичен апологет, а коректив на властта. През ноем­ври 1941 г. той изразява недовол­ството си пред правителството от водената стопанска политика в Македония, от недопускането на местни интелектуалци до ръ­ководни позиции в администра­тивния апарат, от ширещите се обвинения за автономистки нас­троения сред македонските бъл­гари и настоява за провеждането на"една строго национална по­литика", която да преодолее тру­пащите се негативи11. Нови уп­реци Д. Чкатров и неговите съ­мишленици, наричащи се тогава "български националисти" отп­равят на състоялата се на 4 и 5 юли 1942 г. нелегална среща в Скопие. Властите са обвинени, че проявяват недоверие към тях, а се опират на "нездрави патри­оти" и фаворизират предатели- те12. На 1 и 2 май 1943 г. "българ­ските националисти"провеждат нова среща. Двудневните обсъж­дания приключват с приемането на резолюция за подобряване на българското управление, която Д. Чкатров отнася в София13.

През септември-ноември 1944 г. властта във Вардарска Македония е овладяна от кому­нистите. Новите потисници и де- национал изатори провеждат по­литика на насилствено изгражда­не на "македонска нация", чийто начален тласък е даден с отстра­няването, вкл. с убийства без съд и присъда на българския нацио­нален и интелектуален елит. Именно дейците на ВМРО, ММТРО, МАНАПО, смелите деятелки от Тайната културно- просветна организация на маке­донските българки и оцелелия свещенически и учителски кадър на Българската Екзархия прова­лят сърбизацията и македониза- цията на българското население и имат решаващ принос за съхра­няване на националното му са­мосъзнание през междувоенния период. Една от първите жертви на комунистите е Д. Чкатров.

В края на 1944 г. той е аресту­ван и за пореден път през живо­та си е подведен под съдебна от­говорност, сега пред комунисти­ческия "съд за съдене на прес­тъпленията против македонска­та национална чест", който няма аналог в световната съдебна практика. Осъден е по фабрику­вани политически обвинения на смърт чрез разстрел. В началото на юни 1945 г. Д. Чкатров е екзе­кутиран, а тялото му е заровено на неизвестно и до днес място.

След насилствената си смърт той не намира покой. През след­ващите десетилетия властите и подчинената им "историогра­фия" в Македония го подлагат на мащабна демонизация, която в днешно време е заменена с отри­цание и забрава. Независимо от превратностите на времето, ис­тинските български герои като инж. Д. Чкатров ще се помнят вечно и винаги ще бъдат личнос­тите, които вдъхновяват и будят национална гордост.





Общи условия