Брой 2, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ГОДИШНИНА

  Поклон пред делото на големия българин Зденка ТОДОРОВА - Цариброд

На 20 януари 2017 г., в Маке­донския научен институт пос­мъртно беше представена книга­та "Западните българи" на исто­рика Методи Петров. Книгата е издадена по повод 90-годишни- ната от рождението на родолю­беца и учения Методи Петров и тя представлява събрани в едно книжно тяло излезлите през 1995 г. и 2003 г. две книги "Национал - ноосвободителното движение в Западните покрайнини/1919­1934/" и "ВЪРТОП". За това го­лямо начинание имат заслуга близките на автора и най-вече не­говия син, историкът Веселин Методиев и Македонския научен институт в София.

Имах удоволстивието лично да познавам Методи Петров. За­познахме се с него в началото на 90-те години на м.в. на научна конференция, посветена на ака­демик Йордан Захариев в Кюс­тендил. Това беше първата кон­ференция, на която се срещнаха учени, журналисти, писатели, краеведи от едната и от другата страна на границата. Методи Петров беше поканен да изнесе доклад, свързан със съдбата на българите от Западните покрай­нини в годините след Ньойския договор. Не само аз, всички ос­танахме възхитени от това, кое­то прочете той, от множеството неизвестни факти, които за пръв път чувахме. Тези факти бяха свързани със съдбата на българи­те в Западните покрайнини,но и с нелеката съдба на бежанците от Царибродско, Босилеградско, Трънско, дошли да търсят своето спасение в Бълга­рия. По това вре­ме темата Запад­ни покрайнини за­почваше да става актуална и той бе­ше сред хората, които даваха гласност на проб­лемите, свързани с правата на бъл­гарите в Западни­те покрайнини, но също така не преставаше да го­вори, пише, изна­ся лекции и участ­ва в научни кон­ференции по по­вод годишнините от подписването на злощастния Ньойски диктат. Оттогава до края на живота му, с Методи си останахме добри приятели. На него дължа познанията си за ис­торическите събития след 1919г.,за революционната орга­низация ВЪРТОП, подпомагана всеотдайно от другата много по- голяма и по-известна българска революционна организация ВМРО. Неслучайно вестта за убийството на Тодор Александ­ров на 31 август 1924 г., деятели­те на бежанските организации от Западните покрайнини посрещат с болка и недоумение. По този повод те дават клетва с некролог във в-к "Западно ехо" от 8 сеп­тември 1924 г., в което се казва: "Българското племе е живо и ние за него ще умрем". Подписалите клетвения некролог са всъщност деятели на ВЗРО "ВЪРТОП".

 

Методи Петров публикува в своите книги потресаващи фак­ти за репресиите на които са би­ли подложени българите в Ца­риброд ско и Босилеград ско в го­дините след Ньойския договор, пише, позовавайки се на българ­ската бежанска преса от 20-е го­дини на миналия век, и за проб­лемите на бежанците от Цариб- родско, Босилеградско и Трънс- ко.

В рамките на тези негови изс­ледвания разбрахме за ролята на поета Емануил Попд имитров за интернационализиране на въп­роса за Западните покрайнини, но и за ролята на стратег на бив­шия царибродски директор на гимназията Иван Гьошев в съз­даването на ВЗРО "Въртоп", вся- чески подкрепяна от българите в Западните покрайнини.

На 20 януари 2017 г., в препъл­нената тържествена зала на ВМРО в София се събраха мно­го българи да почетат паметта и делото на Методи Петров. "Кни­гата "Западните българи"е свър­зана с 90-годишнината от рожде­нието на баща ми Методи Пет­ров. В нея са включени неговите две монографии, изследващи ис­торията наЗападните покрайни­ни, издадени в края на XX и на­чалото на XXI век. Баща ми на­ричаше, малко на шега, "запад­ни българи"себе си и родените в западните краища на българ­ските земи" каза в прочувствено- то си слово за баща си неговият син, Веселин Методиев. И бла­годари на приятелите и колеги­те Бойко Киряков и Александър Гребенаров за помощта по реа­лизиране на изданието.

Председателят на Македон­ският научен институт, доцент Александър Гребенаров подчер­та, че Методи Петров има голям принос в изследването на сле­досвобожденската история на България и българския национа­лен въпрос, в който се вписват и Западните покрайнини. Благода­рение на неговите изследвания, публикации и книги стават дос­тояние много факти, свързани с борбата на българите от Запад­ните покрайнини и сътрудничес­твото между ВМРО и ВЗРО "ВЪРТОП" срещу репресиите на сръбския кралски режим в годи­ните между 1929-1934г.

Сред присъстващите бяха и българи от Цариброд и Босилег­рад, както и членове на новоуч­реденият Национален комитет "Западни покрайнини". Иван Николов от Босилеград разказа за познанството му с Методи Петров на една конференция за Западните покрайнини, когато той му подарил първата си кни­га, която изчел в хотелската си стая още първата вечер. "Тогава видях каква огромна енергия и историческа сила се крие в този човек!" бяха думите на Иван Ни­колов. Академик Георги Мар­ков, който много добре се е поз­навал с Методи Петров подчер­та: "... Без дейността на Методи и неговите изследвания по бъл­гарския национален въпрос, на­шите исторически познания за Западните покрайнини със си­гурност щяха да бъдат много по- скромни." Историкът Николай Поппетров постави въпроса за Западните покрайнини и попита -какво знаем днес за потомците на членовете на "ВЪРТОП"? Елена Бугарчева, дългогодишен служител в Главно управление на архивите при МС, прочете крат­ки откъси от книгите на Методи Петров и от някои негови публи­кации.

Книгата "Западните българи" бих предложила на вниманието на днешните ни политици, които нямат елементарни познания за особеностите на нашето истори­ческо развитие и за българските национални интереси на запад от Калотина. Може би тя ще им по­действа да проявят интерес към уреждането на въпроса със За­падните покрайнини и правата на българите там.


Откъси от трудовете на Методи Петров


...Като се проследява гра­ничната линия, каквато ми се струва, не се среща никъде дру­гаде в света, се стига до с. Враб­ча, мое родно огнище. То след­вало да остане изцяло в Бълга­рия, защото браздата минавала "на запад от Врабча". Но уви! Липсата на ясни указания и точ­ност при очертаване на граници­те позволи тя да бъде до голяма степен в услуга на победители­те. По-късно сръбските войски разцепват родното ми село, ка­то част от махала Горна Прова- лия се разделя, а цяла Долна Провалия е заробена. Защо ли? Тук многобройната сръбска ар­мия през Сръбско-българската война от 1885 г. е "забавена" от една-единствена рота - добре укрепена сред височините на се­лището. А нали границата се прави не за нападение, а за отб­рана? Отново нечуванагранич­на линия. Тя минава през двора на моя чичо. Къщата остава в Югославия, а бунарът и клозе­тът остават в България. Така се получава и жестока икономи­ческа несправедливост, харак­терна за много от селата на "на­чертаната стратегическа грани­ца". Имотите на много наши съ­народници остават в Югосла­вия. Останалите без земи селя­ни постепенно напускат родни­те си краища, които и запустя­ват. Подобна съдба сполетява дядо ми и моя баща, които ста­ват, като много други, бежанци

в собствената си родина! ***

Преди няколко години бях научен консултант на една ту­ристическа група от район "Красно село". Посетихме и село Стрезимировци. По пътя им разказвах за несправедли­вото и неповторимо прокарва­не, от страна на Сърбия, на гра­ницата в Западните покрайни­ни. Цитирах им прекрасно из­реченото от Чилингиров. По­вечето от туристите бяха пен­сионери. Изненадах се, че спо­делените подробности им бя­ха неизвестни. Любопитство­то им обаче порасна. Като стигнахме в селото, срещнах разбиране у командира на гра­ничната застава. Позволи ни да стигнем направо до гранич­ната бразда. С голям интерес пристигна групата и за моя из­ненада, като погледна вляво и вдясно на пресеченото село, се чу изведнъж невероятно ни­сък, а после силен плач, преми­наващ в писък, като в гробище. Сълзи наблюдавах у повечето туристи, но жените направо ри­даеха. Побързах да отделя всички от границата. Чувствах се просто виновен пред гра­ничния офицер. Насочих ту­ристите обратно и настоях ав­тобусът да напусне бързо село­то. После се опитах някак си да успокоя групата, но сълзите на жените не можах да изтрия.

***

Ще си позволя да разкажа и друг спомен. Помагах да се сни­ма филм за Западните покрай­нини. В него участваха специа­листи, българи- западнопокра- инци, бежанци от София и дру­ги. В края на краищата стана чу­десен филм и влезе в "Златният фонд" на Българската национал­на телевизия. Но не това искам да кажа. Режисьорът на филма прояви истинско умение. Той обаче многократно ми напом­няше, че бил с леви разбирания. В случая нямаше място за ника­къв спор. В с. Стрезимировци не ни позволиха да се правят сним­ки в центъра на селото. Намери се обаче един граничен старши­на, който ни изведе извън село­то, откъдето пак заснехме как е разчленено едно чисто българ­ско село. При това положение сякаш филмовият колектив не остана много доволен. Не можа да почувства потвърждението на думите от действителността. Тогава предложих пътьом да се отбием в с. Банкя, Трънско. Там бяхме посрещнати много мило от властите и граничарите. Два­мата граничари и учител-пенси- онер, ни поведоха към края на селото, където минаваше и браздата. Изненадата и ужасът на всички бяха неочаквани. Гра­ницата минаваше през двора на един българин и прозорците на задната част от къщата гледаха само към Сърбия. В рейса, на връщане, режисьорът седна при мен, но не каза нищо за левите си убеждения. Само ме попита дали някъде по света има подоб­на граница. Като че ли няма - отговорих. Само си помислих: Защо левичарите на президента Тито не върнаха чисто българс­ките и разсечени села от Запад­ните покрайнини ?

***

...Дълго се колебах, но не мо­га да отмина с мълчание непоно­симия факт - българи убиват българи, които защитават наци­оналното достойнство на съна­родниците ни отЗападните пок­райнини. Ще цитирам написано­то от родолюбеца, дългогоди­шен председател на ВМРО, бай Стоян Бояджиев. Статията е от­печатана във в. "Свободен на­род" от 1 юни 1990 г. под загла­вие "Краят на две български на- ционалноосвободителни орга­низации". "След 9 септември 1944 г. - разказва Бояджиев - ор­ганите на новата власт арестуват 19 души от бившите дейци на та­зи организация (става дума за ВЗРО "Въртоп" - б. а.). Между арестуваните са и членовете на ЦК на организацията Иван То­доров Гьошев и полк. Сокол Алексиев. Всички арестувани са предадени на сръбските (Тито- ви) власти (!) в Пирот и оттам препратени в Ниш, за да бъдат съдени като "националисти - врагове на Югославия". Про­дължилото два месеца следст­вие в Ниш установява, че тези хо­ра не са извършили никакви престъпления срещу нова Югос­лавия. До 1934 г. те са били чле­нове на една организация, която се е борила на територията на кралска Югославия срещу дик- таторския режим на крал Алек­сандър. Срещу този режим и та­зи държава са се борили и сами­те титовисти. Така тези българ­ски патриоти са оневинени от но­вите господари на ФНРЮ и пре­дадени обратно на българската милиция с предложение да бъ­дат освободени. За голямо съжа­ление това не става - те са изпра­тени в Перник и разстреляни от милицията, без съд и присъда, в един от изчерпаните рудници".

(Подбор Елена Бугарчееа



Общи условия