Брой 2, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ЗАД ФАСАДАТА

  Нашият голям фалшификат Дарко МИТРЕВСКИ

Миналата седмица не написах коментар, тъй като беше празник. Някой би добавил: празник за всеки македонец /не заради нещо друго, а поради това, че не пона­сям някой да ме задължава да празнувам!/, но разбира се, ста­ва въпрос за важна историческа дата: 23 октомври, денят , в кой­то шестима интелектуалци /ле­карят Христо Тарчев, книжарят Иван Хаджиниколов, учителите Антон Димитров, Петър Попар- сов, Христо Батанджиев и Дамян Груев постаявят в Солун осно­вите на Македонската револю­ционна организация. В македон­ската история, вероятно, не съ­ществува по-митологизирано име от четирите букви /някой тук би добавил: свети букви за всеки македонец, но аз не бих се съгла­сил/, защото абривиатурата на тази организация се състои от: "В" като "високо","М" като "мармалад", "Р" като"река Ра- дика" и "О" като "Очи" от Ацо Шопов. Около тези четири бук­ви и хората, които по един или друг начин са били свързани с тях, са изписани един тон книги и са предавани стотици часове телевизиони програми. Няколко поколения историци, и в няко­гашното едноумие, и в днешно­то безумие, направиха бляскави кариери, получиха звучни титли, осъществявайки една единстве­на задача: този мит да бъде вря­зан в камък, та никой никога да не може да го оспори. Това, което четем днес в учебниците по ис­тория, в книгите и текстовете не е нищо друго освен тяхната с де­сетилетия кичена и гримирина версия на този мит. Но простете, това не е история - тъй като ис­торията е наука, почиваща на фактите. В този случай истори­ческите факти доста се различа­ват от официалната версия за на­шето минало. Да започнем от те­зи четири букви. На 23. 10. 1893 година не е основано никакво ВМРО, а само шестчленна ра­ботна група, която нарекла себе си /цитирам/: "Комитет за при­добиване на политическите пра­ва за Македония, дадени от Бер­линския договор". Според спо­мените на самия Татарчев, ня­колко месеци по-късно, този ко­митет се преименува в Центра­лен македонски революционен комитет" като в следващите две години неизменно ще бъде назо­ваван с имената "Македонски революционни комитети" или "Македонска революционна ор­ганизация".

В 1896 година организацията изработва и свой устав, в който окончателно получава своето официално име. Това име ще ци­тирам от заглавната страница на устава й, което гласи:"Българс- ки македоно-одрински, рево­люционни комитети". На първа страница на този устав, в първи­те два члена са определени ос­новните цели на тази организа­ция. Ще ги цитирам поотдел- но,така, както са записани. Член 1: "Целта на БМОРК е при­добиване на пълна полити­ческа автономия на Македо­ния и Одринско" и член 2: "За постигане на тази цел те са длъжни да събудят съзнани­ето за самозащита на бъл­гарското население в каза­ните в член 1 области..." Член 3 определя кой трябва да членува в тази организа- ция:"Член на БМОРК може да бъде всеки българин..." Някъде около 1902 тази органи­зация е преименувана в "Тайна македоно-одринска революци­онна организацияа"/ТМОРО/, най-вероятно за да се заличи българския префикс в нея и да се привлекат и /както тогава са на­ричали/ "принадлежащите на другите народности", преди всичко онези македонски славя­ни, които не признавали българ­ската Екзархия, а принадлежали на съперничещите православни църкви - гръцката и сръбската/ и поради това те от своите екзар­хийски събратя подигравателно били наричани "сърбомани" и гръкомани"/. Тази промяна се отразява и в статута на органи­зацията от 1902 година, според член 1 на който нейната цел е "обединяване на всички недо­волни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народ­ността им, за извоюване на пъл­на политическа автономия на тези два региона". Промени има и частта, в която се определя членството, и така в член 4 е за­писано, че член на организаци­ята може да бъде всеки " маке­донец и одринец" / написани с малки букви, според българския правопис/. Тук смятам, че е важ­но да напомня на днешния маке­донски читател, че според така приетата формулировка, не се е определяла националната при­надлежност на членовете на ор­ганизацията/ тъй като одринска националност нито тогава е съ­ществувала, нито днес/, просто се е променял курса на органи­зацията - неин член повече не е можел да бъде всеки българин /па дори роден в Пловдив или Стара Загора/, а всеки, който живее на територията на Маке­дония и Одринско/ като при то­ва по етническа принадлежност може, но не на всяка цена тряб­ва да е българин/. Името ВМО- РО /Вътрешна македоно-од- ринска революционна организа­ция/ организацията получава чак през 1905 година, цели две години след Илинденското въс­тание. Причините за промяна на името произлизат от потреб­ността да се изтъкне автоном­ността на организацията по от­ношение на България, както и да се разграничат разликите меж­ду Вътрешното/ съставена от"вътрешни", по-точно местни революционери, които живеят и действат в Македония и Одрин­ско/ и нейният софийски аналог и конкурент - Върховният маке- доно-одрински комитет, в кой­то члевнували офицери от бъл­гарската армия с потекло от Ма­кедония и Одринско. В статута на ВМОРО, приет същата годи­на /и утвърден от конгреса на организацията през следващата 1906 година/, този път е записа­но, че организацията се проти­вопоставя "на стремежите за по­дялба и завоюване на тези две области от страна на която и да е държава" /включвайки също и България, предполагам/.

Тук някъде е краят на приказ­ката. След конгреса започва раз­колът на организацията, който довежда до взаимни атентати, като след Младотурската рево­люция от 1908 година организа­цията се разпада цялостно.

От различните фракции по- късно ще възникнат няколко но­ви организации и сдружения, та дори и две политически партии, като в двете балкански войни мнозинството от бившите рево­люционери ще застанат на стра­ната на България. Та къде в цяла­та тази приказка с четирите све­ти букви? Никъде. Ето къде. Името ВМРО датира от 1919 го­дина, когато тримата някогашни членове на дясното крило на ве­че несъществуващата ВМОРО - Тодор Александръв, Александър

Протогеров и Петър Чаулев ос­новават нова организация, която я обявяват за насл едничка на ста­рата, изхвърляйки думата " од­ринско" от нейното име, /тъй ка­то одринската област, или днеш­на Тракия след балканските вой­ни е присъединена към Гърция/ и фокусирайки се върху "обеди­няването на разделената Маке­дония в нейните географски гра­ници".

Това са същите онези грани­ци, за които македонските наци­оналисти и до ден днешен си меч­таят и към които спадат и облас­ти, в които никога не е имало сла­вянско население - доколкото не броим македонците, които всяка година летуват на Халкидики.

/в."Нова Македония", Ско­пие, 8. 11. 2015 г., следват още 8 текста/


КОМЕНТАР НА РЕДАКЦИЯТА


Дарко Митревски се пита - "Та къде в цялата тази приказка с четирите свети букви?" - ВМРО. След като си заченат, ро­ден, възпитан и израснал в оран­жерията на Титова Югославия, този въпрос е логичен. Срещата с документите за създаването на революционната организация, с творбите, изповедите и писмата на възрожденците отваря очите ти и ти започваш да задаваш въп­роси. Най-напред на себе си, след това, с гняв и сарказъм, на тези, които са пълнили главата, сърцето, съзнанието ти със заха­росани заместители на собстве­ното ти "аз". И как няма да се гневиш, когато разбереш, че та­зи операция е извършена от хо­ра, с нечисти помисли и злобни сърца, в чиято "грижа" за Маке­дония не свети слънцето на Въз­раждането и Илинден, а амбици­ята за кариера и властолюбие, щедро подкрепяни от Тито и Ко- лишевски, от КОС и УДБ-а.

Дарко Митревски като инте­лигентен и талантлив човек, лес­но разбира, че собствената му македонистична самоидентифи- кация е изградена върху темела на една идеологическа изврате- ност. Неговата ирония по отно­шение на светостта на четирите букви ВМРО е по-скоро израз на възмущението , че той е възпита­ван в лъжата за тяхната принад­лежност към македонизма. Доб­ре е, че сам стига до истината: ВМРО, както преди това, Въз­раждането са изригване на бъл­гарския дух в Македония и за бъл­гарите там, както някога, така и сега те наистина са светини, над които лъжата няма власт.

Има и един друг момент. Де­мокрацията, колкото и осакате­на да се прилага в Македония, както и в немалко страни от Из­точна Европа, включително и България, все пак създава усло­вия за дискусии и преоценки на много идеологизирани предста­ви и истини.

Статията на Дарко Митревс­ки е точно в тази посока..






Общи условия