Брой 2, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Р МАКЕДОНИЯ

  Груевски не е ВМРО, ВМРО не е ДПМНЕ Иван НИКОЛОВ

Поради кръстосването на много интереси тук, на Балкани­те, талантливи демагози и изпе­чени мошеници като Мило Джу- канович, Александър Вучич и Никола Груевски са грижливо закриляни от големите играчи на геополитическия покер. Така Джуканович се превърна в герой за Запада, Груевски - в любимец на Русия, а хитрото момче от Белград, Вучич, успява да се ха­реса и на едните, и на другите.

Сега на мода е Груевски. Ка- фанският фолклор го канонизи­ра като кръстник на македонс­ката държавна мафия.Това е шлагерът, който се пее от ма- совката. В средите, посветени в тайнството на властовото под­земие, отдавна се говори за по­литическото раково образува­ние "Груевски-Миалков-Янку- ловска", а тези, които не са за­гърбили завета на дедите си, об­виняват Груевски в два смъртни гряха.

ПЪРВО. За няколко мандата начело на ВМРО той, без капчи­ца свян, изпразни тези четири букви от съдържанието, което бяха вложили в тях Даме и Го­це, Тодор Александров и Иван Михайлов и удобно се облегна на абривиатурата ДПМНЕ, чи­ято сърцевина се състоеше от стремежа да бъдат съхранени югопостулатите за Македония и в новото време.

ВТОРО. На този фалшификат той уши един много скъп анти­чен костюм, под който бяха скрити всички оръжия, сътворе­ни от Новакович до Темпо, Ран- кович и Тито. Вече на всички е ясно, че Груевски е враг на ВМРО, и че ВМРО, няма нищо общо с ДПМНЕ.

ЕТО ТИ И ПАРАДОКС: За- ев, чиито лидерски възможнос­ти са скромни, получава шанса да спаси и същността на ВМРО. Как? Благодарение на силния международен натиск СДСМ, традиционно свързан с Белград, сега се опитва да композира своя влак върху други релси. Ако състави правителство и пре­даде Груевски в ръцете на пра­восъдието, той без да иска би създал условия ВМРО най-пос­ле да потърси истинските си ко­рени и чрез едно ново ръковод­ство, да върне смисъла и съдър­жанието на неговия дух, нераз­ривно свързан с идеите, борба­та и разбиранията на възрож­денците и революционерите. Категоричността, с която Заев отхвърли искането за осъждане на геноцида върху албанците след 1912 г., като заяви, че това е било политика на сръбската държава, той подсказва и посо­ката на неговата евентуална еволюция.

ЕТО И СЛЕДВАЩИЯТ ПА­РАДОКС: албанците, преслед­вайки собствените си цели, раз­чистват пътя за евроатланти- ческата интеграция на Македо­ния, от което се страхуват най- много Атина и Белград. Съста­вянето на правителство с албан­ските партии съвсем не означа­ва, че ще бъде приета и тяхната Платформа. Истерията за двуе- зичността изкуствено се раздух­ва от Груевски, поради страха му от възмездие за сторените безчинства. Всяка конституци­онна промяна в Македония е възможна само с одобрението на две трети от депутатите. То­ва изисква подкрепата на ВМРО, което няма как да стане. А албанците не от днес търсят варианти за постигане на цели­те си. И няма какво в Скопие да се правят на изненадани от Платформата, сътворена в Ти­рана. Не е толкова далече 1991 г., когато те бойкотираха новоп­риетата Конституция, защото тя копираше много от правните норми на Титова Югославия. Македонският политически и интелектуален елит много доб­ре си спомня, че още през 1998 г. председателят на Албанската академия на науките академик Ули Попа изработи подобен до­кумент. През 2002 г. се появи и Платформата на Фронта за ал­банско национално обединение /ФАНО/, също разработена в Тирана. Няма как да се забрави и Отвореното писмо на тога­вашния председател на МАНУ академик Георги Ефремов, с ко­ето на 8 март 2001 г. призова ко­легите си от Тирана да седнат и да обсъдят проблемите. Без съмнение, албанците преслед­ват своите максималистични цели, но кое правителство след 1991 г. превърна техните агре­сивни претенции в дипломати­чески приоритет? През декемв­ри 2016 г. Еди Рама, Зйадин Се­ла и Билал Касами бяха окура­жени от статията на английския бивш дипломат, а сега анализа­тор и университетски препода­вател Тимъти Лес, както и от ду­мите на американския конгрес­мен и албански лобист Дейна Рорабейкър за подялба на Маке­дония, но позицията и на офи­циален Лондон, и на Белия дом е, че те твърдо стоят зад терито­риалната цялост на страната и зад мултиетническото общест­во.

Защо никоя партия, след те­зи провокативни изявления, не публикува текста на Охридско­то споразумение от 13 август 2001г., прието под егидата на международните посредници Джеймс Пардю, Ален Льороа и Франсоа Леотар, заедно с нова­та албанска Платформа, за да се разбере, че има само един меж­дународно признат документ за правата на албанците в Македо­ния!?

Нека Заев да сформира ново правителство! Македония няма да пропадне. Тогава ще се раз­бере, какво точно е договорил с Али Ахмети и компания той. И ако е надскочил правата и мора­ла, има парламент, който ще ре­ши каква да бъде следващата крачка. Това ще отвори простор за ускоряване на евроатланти- ческия интеграционен процес. Ще помогне и на ВМРО да се ос­вободи от югоносталгичната наркоза на ДПМНЕ и чрез нови лица в ръководството, да се обърне към автентичната същ­ност на тази организация. А как­во наблюдаваме днес? Журна­листи, приели в най-съкровена­та си същност сърбизма като причастие и отровени от бълга- ромразие - пример Мирка Вели- новска, са най-екзалтираните защитници на ВМРО. Каква пер- верзия! И точно тук е зашиф- рован големият заговор сре­щу тази най- самобитно-ис- тинска македонска органи­зация.

При едно ново правителство, с подкрепата на международна­та общност, ще бъдат измъкна­ти много и от козовете на сър­би и гърци. И най-после, това ще помогне и на албанските по­литици да погледнат трезво на реалностите. Без Али Ахмети и Мендух Тачи, които също са клиенти на правосъдието, те ще имат възможност да направят по-мъдър политически избор. Ако ли не, анексионистичните им претенции, подбуждани от Тирана, ще ерозират баланса на геополитическите интереси, с което никой няма да се съгласи.

 

Евроминистърът Йоханес Хан в Скопие - 21.03.2017 г.

На 20 и 21 март т.г. в Скопие беше комисарят по разширява­нето на ЕС Йоханес Хан, заед­но с тройката евродепутати Иво Вайгъл, Едуард Кукан и Кнут

Флакенщайн. Отказът на прези­дента Георге Иванов да се срещне с Йоханес Хан, само препотвърди неговата роля да бъде параван на Груевски. Спе­кулирането с Платформата на албанците, за която различни из­точници потвърждават, че тя е само база за дискусия, а не е ул­тиматум, прави прозрачна стра­тегията на шефа на ВМРО- ДПМНЕ. Той мисли единстве­но за собственото си спасение, а политическият хаос в страна­та е от полза на Сърбия, чийто стремеж е Македония да не вли­за в ЕС и НАТО преди нея.

На Македония й предстои труден, но оздравителен път. И тя ще го извърви с достойнство.

А България? Тя най-после да поеме своята отговорност. Не пред настоящата политическа конюнктура, а пред историчес­кия момент.

Новото начало в отношени­ята между двете държави чука на вратата. То ще бъде болезнено- мъчително, осеяно с много ка­пани на миналото, но е неиз­бежно.

И в това никой не трябва да се съмнява!


От 11 ноември до 26 декември 2015 г. кинорежисьорът на просмукания с висока доза антибългаризъм филм "Трето полувреме" и сценарист на другият антибългарски филм "Освобождението на Скопие" , Дарко Митревски, публикува във в."Нова Македония" - Скопие девет текста с общо заглавие "Нашиот голем фалсификат"

Може би острите реакции от страна на България, по отношение на политическата и житейската прав- доподобност на тези филми, са подтикнали режисьора да потърси сам, без помощта на официалната историография, истината не само за тези събития, но и за Възраждането и революционните борби. И както разбираме, след досега му с фактите, той е шокиран.

Предлагаме първия текст от тази поредица. Нямаме намерение да публикуваме всичките девет ста­тии, защото всяка от тях носи посланието, че официалните историци и Македонската академия на на­уките и изкуствата са създали една фалшива митология, която продължава да трови съзнанието на съв­ременните граждани на Р Македония. Разбира се, Дарко Митревски също не е в състояние да асимили­ра всичко прочетено, но фактът, че той поставя въпросителна пред много от утвърдените постулати на македонизма, е предпоставка, в самата Македония, за сериозна преоценка на ценностите на тази дър­жавна и"национална"доктрина.

"Б.М"





Общи условия