Брой 2, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ПРИЗИВ

  Докога с тоталитарните репресии над обществените организации на бежанците от Македония

Ще сведем ли чела пред безобразията на тоталитарната държава спрямо бежанците и техните потомци, както и към мързеливото бездействие на посттоталитарните български управници?

Тоталитарната държава дари на своите помощници част от имуществата на бежанските организации, а останалото пре­достави за стопанисване от държавни и обществени струк­тури. Тази система с течение на времето добиваше различен вид и посока.

Още в 1856 г. турският султан с Хатихумаюна зачете статута "бежанец", а нашите управл- енци от всички посоки и катего­рии не взеха под внимание ста­тута на пострадалите и техни­те заслуги като българи и като активни дейци в българския об­ществен живот. В България не липсват хора, които в различ­ни периоди направиха сериозен опит за решаване на проблеми­те, създадени от тоталитарния режим. Така на 5 и 6 януари 1990 г. в София бе проведен Възста­новителен конгрес с участието на делегати от няколко конти­нента и македонски бежанци от много държави. И след разиск­ванията и взетите решения до­кументите на този конгрес бя­ха приложени към съвсем дру­го противообществено образу­вание - към фирмено дело 1/1953 г. на Лев Главинчев. Съ­ображенията за това са ясни.

До подобен резултат се стиг­на и 10 г. по-късно - през 2000 г. есента, когато се приемаше За­конът за юридическите лица с нестопанска цел и когато тога­вашният народен представител Светослав Лучников се опита да поведе редакция на нормите, с които да бъде решен проблемът, но бе бламиран от своите и ско­ро след това напусна този свят. Проблемът винаги се е знаел, но винаги е бил заобикалян по чис­то партийни съображения, до­като не намери място в между­народните решения на Парла­ментарната асамблея на Съвета на Европа с две резолюции, носещи № 1096 и 1481. Послед­ната изрично е приета за изпъл­нение от 41-то обикновено На­родно събрание като мярка сре­щу съществуващата тоталитар­на агресия.      

Ние, българите, сами се ли­шаваме от възможността да ре­шим един огромен срамен, на­ционален проблем, създаден по незаконен начин от Българска­та комунистическа партия. Ня­ма по света подобен прецедент. Разрешаването на този казус се налага и от факта, че от 1 януа­ри 2018 г. България ства за 6 ме­сеца председател на Европейс­кия съюз. Как би изглеждал в очите на международната об­щественост председателят на ЕС ако сам не изпълнява собс­твените си решения?

Място за размислили и ко­ментари няма. Остава единст­вената възможност - действие­то.

19.01.2017 г.

Христо Миланов Матов





Общи условия