Брой 2, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ПУЛСЪТ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

  Пърличев на хирургическата маса за пластични операции Иван ЗАГОРОВ

На 6 февруари т.г. в родната къща на Григор Пърличев в Ох­рид, според "Утрински весник", е представено ново "адаптирано" издание на неговата "Автобиог­рафия". Това става в рамките на инициативата "Пърличеви бесе­ди". Според автора на издание­то Славе Гьоргье Димоски това е опит да се уеднакви стила и съ­държанието на текста на "Авто- биография"-та на Пърличев. А според представящия книгата Димитар Панд ев това, е в духа на самия Пърличев, който се опит­вал да създаде някакво славянс­ко есперанто.

Няма съмнение, че целта на "адаптация"-та на Пърличевата "Автобиография" е тя да бъде обилно подхранена с македонис- тична тор, върху която по-добре да избуяват нестихващите злоу­потреби със същността на оста­веното духовно наследство на то­зи великан на Възраждането.

Нямаме под ръка изданието, но се досещаме какво представ­лява то, от думите на представя­щия го Димитър Пандев, който твърди:" Усилието на Пърличев, което трудно би го схванал някой в неговото време, го схващаме днес със всичко онова, което сме надградили над неговото възрож­денско дело и над църковно-на- родната му борба..."

Какво представлява това "надграждане" над делото на Пърпличев в съвременни усло­вия, разбираме от подзаглавие­то на изданието - "Предговор, превод и адаптация..." Това е ус­воената технология за обяснява- не, защо Пърличев или някой друг възрожденец или револю­ционер изтъква българската си национална принадлежност. Спомняме си как в многотомна­та биография на Гоце Делчев Христо Андонов Полянски обяснява местата в неговите пис­ма, където Гоце подчертава че е българин. По същия начин предполагаме, че и в това адап­тирано издание на Пърличевия труд ще бъде обяснен, напри­мер, диалога му с председателя на комисията, която му присъж­да "Лавровия венец" за поезия през 1860 г. в Атина, Рангавис. Когато Рангавис го попитал " От каква си народност? И той отго­ворил "българин", Пърличев обяснява:"...Рангавис онемя. Разговорът стана несносен и аз се оттеглих... "

Това е проблем, който нашите братя в края на краищата все пак моралът и истината изискват, те да не смесват себе умираха в Македония и за Македония като българи.

На среща с българския прези-   твърдо стои зад териториалната

дент Румен Радев, в началото на  цялост на Р Македония. март т.г. посланикът на Р Маке- *** дония в София Мариан Гьорчев От партията Демократичен

получи уверение, че България      съюз в Скопие определиха резо-

Това е повод да си припом­ним голямата врява, която се вдигна в Скопие през 2002 г., ко­гато бе издаден сборник народ­ни приказки, събрани от Марко Цепенков, под заглавие "Силян Штркот". Тогава - на 7 и 8 фев­руари в."Дневник" помести ця­ла дискусия, в която се оспорва­ше правото на издателите да публикуват приказките в ориги­нал, защото там се твърдяло, че героите им са българи.В заклю­чителната статия на вестника по повод дискусията, авторът Ге­орги Барбаровски тогава се възмущаваше:"...Къде е дър­жавата и защо тази книга, не е забранена, иззета, спряна от продажба, защото все пак тук е Македония..." Тъжно, много тъжно, мили братя!

За поред път възниква умо­помрачителният въпрос:"Защо политическата и интелектуална върхушка в Скопие изпада в ум­ствен колапс, когато срещне ду­мата "българин" ? Това не изда­ва ли комплекс за малоценност, за страхливост, за примитивен фанатизъм? Кой отрича на на­шите братя и сестри покрай Вар­дар да се чувстват македонци ? Нека да се самоопределят как­то искат, но никой не им дава право да приписват същото чув­ство и на Пърличев, или на Рай­ко Жинзифов, или на Кузман Шапкарев или... на който и да е възрожденец и революционер, след като те в своето битие - ду­ховно, политическо и човешко са се чувствали, възприемали и борили като българи.

сами трябва да си решат. Но

си, с тези, които се раждаха и

люцията на Европейския парла- мен, с която се настоява да се за­читат правата на българите в Ал­бания, като гаф на македонската дипломация.

Настоящото изложение е са­мо повод да припомним "во кратце" на нашата и на между­народната общественост, за дейността на управниците ни и за техните решения и действия, които са далеч от национални­те ни интереси.

Наистина много години ми­наха от времената, когато бъл­гари преследваха българи, за­ради това, че са българи, и точ­но това налага да припомним някои факти и събития, без да се спираме върху конкретните ли­ца.

Всичко започна с решението на Политбюро на ЦК на БКП, взето с протокол № 76 от 15 март 1947 г., с което е прието да бъдат прекратени македон­ските бежански организации и то под формата на тяхното са­моразпускане. Основната при­чина за този вердикт беше ка­тегоричният отказ на тези орга­низации да станат съпричастни км деянията на тази партия. За изпълнение на горното реше­ние бе включен целият държа­вен и партиен апарат и се при- бегна до изменението на същес­твуващите закони и норми и осигуряването на подходящи изпълнители и на техни довере­ни помощници. Така се стигна и до приетия за целта Указ № 130 на Президиума на тогаваш­ното Народно събрание, който оформи започнатата репресия срещу македонските бежанци и техните обществени организа­ции.

Стигна се до революцион­ния куриоз - при наличието на редовни правни субекти да им се отнемат имуществата. За­почна вълна от прокурорски обвинения и образуване на спе­циални съдебни състави при елементарно неспазване на съ­ществуващата нормативна уредба, като например невръч- ване и неоформяне на докумен­тация, допусканеучастие в де­лата на заинтересовани лица и прочие. Така бе посегнато на над 200 правни и обществени субекти, които бяха и реални су­бекти на българското граждан­ско общество.





Общи условия