Брой 2, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ИНТЕРВЮ

  Стабилността на Балканите е възможна, ако бъдат създадени "велика" Сърбия, Хърватия и Албания..." твърди Тимъти Лес, английски анализатор и дипломат

Анализът на политическата обстановка на Западните Бал­кани, който Тимъти Лес публикува в списанието Foreign Af­fairs предизвка бурни реакции особено във връзка със ста­новището, че трябва да се откажем от мултиетническата по­литика и направим радикални промени с цел проявяване раз­биране за "националните стремежи на малцинствата".

Лес е директор на Агенцията "Нова Европа", която се занимава с преценка на политическия риск в Източна Евро­па и е с двайсетгодишен опит в работата му на Балканите. Десет години е работил като анализатор и дипломат в Ми­нистерството на външните работи на Великобритания. Ръ­ководил е консулската служба в Баня Лука, направление за връзки с институциите на ЕС. Бил е политически секретар на английското посолство в Скопие. Като преподавател в Университета в Кент е преподавал "Политиката на Източ­на Европа". Работил е като анализатор на риска на Балка­ните и бившия СССР към Агенциите Дън и Брадстриит.


Изненадан ли сте от отрицателните реакции на предложението ви в Foreign Affairs?

Не особено. Написах доста жестока статия по­неже смятам, че е от жизненоважно значение да започнем да говорим за бъдещето на Балканите... Застъпник съм на реалистичната теория, че нас­тоящото статукво не е печелившата за момента опция, особено когато ЕС затваря вратите си пред новите държави-членки. Не подценявам опасност­та, защото в момента на Балканите има мир и ня­ма риск от конфликти, но нека се загледаме в по­литиката на Запада през последното десетилетие, според която има връзка между стабилността и ев­роинтеграцията. Това ще рече, че в случай на спи­ране на интеграциите съществува опасност от нова дестабилизация.

Доколко сте запознати с обстановка­та на Балканите?

Аз съм живял в Албания, в Македония, в Бос­на и Херцеговина /БиХ/ бях дипломат. При това, говоря сръбски и албански език, докторирах по специалността - политика на Балканите. Всекид­невно следя политическите събития в региона, а като дипломат в Босна, видях отблизо, че нещата не вървят в правилната посока. Знам, че съм чуж­денец и не твърдя, че цялостно разбирам емоции­те на местното население, тамошните историчес­ки чувства, националната им идентичност, любов, омраза или страховете и надеждите им за бъдеще­то. Но, с необходимото уважение, това е и пре­димството ми в разбирането на взаимоотношени­ята в региона, след като не съм обременен с тези неща.

Вашата теория, която представихте, гласи, че условията за стабилизация на Балканите е създаването на "велики" Сърбия, Хърватия и Албания. Предпо­лагам, че знаете, че подобни идеи пре­дизвикаха войните през деветдесетте... Разбира се, че са ми известни причинете за бру­талните войни през 90-те години. Обаче аз мога да докажа, че пропускането на шанса при формира­нето на националните държави е причината реги­она и по-нататък да бъде застрашен от нестабил­ност. На Балканите няма условия за създаването на успешни мултиетнически държави, в които гражданите, независимо от тяхната национална принадлежност да се ползват с еднакви права, си­гурност и икономически просперитет. Това е ре­гион, в който демокрацията и конституционният либерализъм са в съвсем незряла фаза, което не вдъхва на малцинствата доверие в институциите на държавата, в която живеят.

Тукашната история на насилие и престъпления унищожи взаимното доверие между различните народи, а бедността и корупцията доведоха до ръ­ба на пропастта. Запада не е в състояние да възп­репятства малцинствените народи в опитите им да се обединят с майките държави. През месец сеп­тември, босненските сърби с подкрепата на Русия проведоха успешен референдум за Дейтън, но от страна на Запада нямаше сериозна реакция. Сега сме свидетели на това, че босненските сърби и хър­вати искат чуждестранните съдии от Конституци­онния съд на БиХ да бъдат отстранени, заплаш­вайки, че могат да оттеглят своите представите­ли от държавните институции.

Искам да подчертая, че никога не съм предла­гал създаването на етнически чисти държави. Тряб­ва да бъдат създадени условия за сигуност на всич­ки босненци които искат да живеят в Република Сръбска, или македонци, които да могат да живе­ят в една част от Македония, където преобладава албанското население. Всъщност, Албания, Сър­бия, Черна гора и Хърватия показват, че е възмож­на интеграцията на малцинствата вътре в самите държави и че не се слага под въпрос национална­та сигурност на страните. Това обаче не се отнася за Босна, Македония и Косово, в които има недо­волни национални малцинства в етнически хомо­генните територии, чиито стремежи постоянно предизвикват напрежение в отношенията с мно­зинството. Тези три държави са напълно нефунк- ционални.

С други думи казано, международната политика за подкрепа на мултинацио­

налните държави е погрешна?

Бих казал, че намеренията на Запада са били доб­ронамерени, но се основават на нереални предпо­ложения, че различните народи с техните специ­фични интереси и национална принадлежност, противно на тяхната воля, могат да бъдат приоб­щени към някоя държавна общност само заради то­ва, че Западът като доминираща сила в региона ще им предложи награда или наказание. Мисля, че е погрешно признаването на някогашните републи­кански граници като държавни, без да се уважават етническите характерни белези. Освен това, съз­даването на мултиетнически държави беше преоб­ладаващата идеология по това време, но и специ­фична връзка с ЕС, който също така е бил създа­ден като основна пречка пред национализма на ев­ропейския континент. След двайсет и пет години, Запада може да получи кредит на доверие за роля­та си в опазването на мира на Балканите, тъй като последният по-голям конфликт там е от 2001 годи­на. Всъщност става дума за крехък мир пълен с нап­режение, заради който е необходимо радикално преразглеждане на досегашната политака на Запа­да.

Само че реализацията на вашите идеи означава териториално разделение на Босна и Херцеговина, Косово и Македо­ния. Сигурен съм, че такъв сценарий би предизвикал много сътресения. Тези държави на практика са разделени, така че разделението което споменавате не е обусловено с реализацията на моите идеи. За да ви отговоря на този въпрос трябва да правим разлика между про­цеса и окончателния изход. Когато става дума за изхода, смятам, че евентуалното създаване на на­ционални държави би било по-позитивно, тъй ка­то в контекста на Балканите териториално дефи­нираната държава е един вид политически ентитет, който би могъл, по законов път да гарантира пра­вата и свободите на населението. По-рано поясних: недостатъчната традиция на либералната демок­рация, недоверието между различните етнически групи и напрежението предизвикано от бедността и социалната несправедливост най-лошо се отра­зяват върху интересите на малцинствата. На меж­дународно равнище, създаването на национални държави би довършило сляпата надпревара меж­ду държавите на Балканите. Вижте, отношенията между Сърбия и Хърватия, Сърбия и Албания или Албания и Гърция добре функционират и нито ед­на от тези държави няма териториални претенции. Населението в тях не се страхува от избухването на войни. За разлика от тях, малцинствата в Босна,

Макецония и Косово се чувстват несигурни. Си­гурен сьм, че напрежението в региона ще спре, ако на сьрбите, албанците и на хьрватите бьце осигу­рен живот в рамките на националните цьржави. От­както републиканските граници са признати за цьр- жавни, стигало се е цо етнически прочиствания, често пьти се повцига вьпросьт за морал в иска­нията на босненските сьрби ца се откьснат от БиХ, цокато мнозинствата, в случая с босненците и ма- кецонците, могат ца разчитат на межцунароцното право в прецотвратяване на сепаратистките теж­нения на нецоволнтите национални малцинства. Затова препорьчах постепенен прехоц в сьзцава- нето на национални цьржави, в които биха участ­вали и прецставителите, и на мнозинството, и на малицнството, както и на межцунароцната общ­ност. Най-важното е този процес ца започне, но, вьрху основата на реалното, а не на ицеализма.

Това подразбира присъединяването на Западна Херцеговина към Хърватия, как­то и обединението между Албания и Ко­сово и Сърбия до Баня Лука?

Горе цолу, така е. Вьзможно е в БиХ някои час­ти от Република Срьбска и някои хьрватски тери­тории ца бьцат присьецинени кьм бьцещата бос­ненска цьржава.

Мисля, че вашият план първи ще прие­мат Путин и Русия.

Приемам теорията, че Запаца трябва ца бьце прецпазлив зараци руският ангажимент на Балка­ните, но не сьм сьгласен с вашето мнение че Ру­сия автоматично ще има полза от сьзц аването на национални цьржави. Руската политика е влиятел­на в Сьрбия слец като в Кремьл бяха решили ца не признават Косово. Но това тяхно решение по вся­ко време може ца бьце оттеглено, затова Сьрбия е зависима от Русия. Русия межцувременно укре­пи позициите си и в Република Срьбска, поцкре- пяйки исканията на босненските сьрби ца се откьс­нат. Руснаците могат ца прецизвикат криза слец ка­то на сьрбите обещаят поцкрепа, ако решат ца на­пуснат БиХ. Но, сьщо така, ролята на руснаците не трябва на всяка цена ца е отрицателна и процьл- жат ли босненските сьрби ца настояват за по-го­ляма автономност, много е важно Русия ца полу­чи място на масата за преговори. Най-голямото ис­кане на Русия е тя ца бьце приемана като велика си­ла и ако Запаца приеме това, руснаците могат ца се окажат като приемлив партньор.

Вие наистина ли смятате, че между­народната общност през предстоящи­те няколко години ще промени своята политика на Балканите, която се осно­ваваше на непроменливостта на грани­ците?

Не е реално ца очакваме, че това ще се случи в ецин кратьк периоц от време. Европейските поли­тици ще процьлжат ца обещават на тези цьржави влизане в ЕС, с някоя евентуална интервенция. Но новата американска ацминистрация може ца си по­мисли вьрху новата политика и сценариите. Наця- вам се, това ца стане тьй като ЕС е слаб, разцелен и неспособен за каквато и ца е воцеща роля. Сьщес- твуват няколко сценария за бьцещото развитие на ситуацията. Пьрвият и най-цобрият е за региона ца се погрижат Великобритания, Германия, Франция, Русия и Турция с вьншното сьцействие на САЩ. Вторият сценарий е, САЩ и Русия ца оставят Бал­каните на Русия и Турция и третият, най-лошият, межцунароцната общност напьлно ца се оттегли от региона, което от своя страна ще отвори вьз- можности за нови конфликти.

Превоц от хьрватски: Зценка ТОДОРОВА


КОМЕНТАР НА РЕДАКЦИЯТА

Ицеите на Тимьти Лес са отражение на новите глобални гео политически тенценции, слец брекзит, и тяхното процьлжение вьрху политиката на Балканите.

Лес прецлага три варианта за бьцещето на Балканите. Това не е ли белег на някаква цьлбока промя­на, която ще пренареци целите, поцхоците и ценностите на големите и малките цьржави? Дали офици­ален Лонцон е сьгласен или не с него, това не променя сьщността на проблема - нефункциониращият моцел на мултиетническите общества на Балканите. Сьзцаването обаче на велика Сьрбия, Хьрватия и Албания, моментално би пороцило нови конфликти. Нека ца си пропимним претенциите на Румьния за Южна Добруцжа, непосрецствено слец пьрвите побеци на Бьлгария в Балканската война.

Тогава? Отговорьт принацлежи на бьцещето, непрецсказуемо толкова, колкото и настоящето.






Общи условия