Брой 2, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ТЕНДЕНЦИИ

  За спасените и неспасените евреи и за музея на Холокоста в Скопие

В спомените, озаглавени "Аз, войводата Скендер бей", на ро­дения в Солун Рафаел Моше Камхи, член на ВМРО, има гла­ва "Трагедията на евреите в Со­лун", в която четем : "...мнозина гърци отиваха при заможните ев­реи с обещание да ги укрият в техните къщи срещу големи па­рични суми. Взимаха им парите и в полунощ Албалах, Хасон с гърците и германците ги убива­ха... "

С антибългарската си исте­рия гърците се опитват за заглу­шат собствената си гузна съвест, а в Скопие - историческата не­състоятелност на македонизма..

И нещо PRO DOMO SUA. През 2000 г. българските акаде­мици Илчо Димитров и Благо­вест Сендов, заедно с писателя Анжел Вагенщайн изпратиха писмо до института "Яд Вашем" в Израел, с което настояваха да бъдат премахнати бюстовете на цар Борис Трети и на съпругата му царица Йоана затова, че те ня­мат никакъв принос за спасява­нето на българските евреи. Защо да се чудим тогава, че в мемори- ала "Яд Вашем", посветен на Хо­локоста, създаден да увековечи паметта на "праведниците" -лю­де от нееврейски произход, спа­сили евреи, числото на българи­те е само 20. Статистиката показ­ва, че от признатите 24000 пра­ведници от Полша те са 6 200, от Холандия - 5 000. В Албания, къ­дето спасените са едва 400,пра­ведниците са 69, а в Гърция - 300.

Това са все плодове на бъл­гарския опартизанен и идеологи- зиран "патриотизъм".

Приказката за достойнството и позора има много варианти, но все пак е добре, да се чете с по­вишено внимание.

Ако промените на 10 ноемв­ри 1989 г. дадоха началния тла­сък за възраждането на българс­ката десница и идеите на консер­ватизма, изборите на 26 март 2017 г. сложиха точка на този мъчите­лен процес. Партиите от т.н. Ре­форматорски блок, отцепилите се от тях хора на Радан Кънев, сформирали нова партия, както и новопоявилата се формация на бившия правосъден министър Христо Иванов претърпяха пъл­но фиаско, и останаха без предс­тавителство в Народното събра­ние. Тук не става дума за ГЕРБ, чийто генезис, развитие и проя­ви отвеждат към други полити­чески измерения.

Всеки провал крие в себе си и много оздравителни идеи, стига тези идеи да попаднат в ръцете на широкоскроени хора, непора- зени от догматизъм и доктринер- ство. Ако историята на БКП има период, наречен "левосектанс- ки", младата българска десница много лесно пропадна в подмо­лите на своето десносектанство. Какво друго, освен сектанство, е разпадането на единното дяс­но пространство у нас, от време­то на ОДС до днес, допринесло за изхвърлянето му от парламен­тарния живот на страната? И все пак изборният провал, може да се претвори в лаборатория за ана­лизи, не на случващото се само в последния ден. Не. Не е толко­ва трудно всички тези партиий- ки да потърсят общия си корен, да преосмислят поведението си, не само за времето от собствена­та им поява, и да направят един широкомащабен преглед на от­състващите при тях национално- традиционни опори, така харак­терни за далечните им предшес­твеници!

Това е категоричната отго­ворност, която ляга върху тях днес.

Ако се върнем 27 години на­зад, ще открием нелицеприят- ната истина, че още в зората на промените, представителите на българската десница, в стре­межа си да се разграничат от т.н. възродителен поцес, попад­наха в капана на много пропаган­дни схеми, които тайно или яв­но целяха дискредитиране на българския народ като цяло.





Общи условия