Брой 1, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР

  ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР

1 януари 1861 г.

Българските владици Илари- он Макар иополски и Авксентий Велешки отправят до българс­кия народ едно пастирско посла­ние, с което искат да го предпа­зят от унията с Римската църква и го призовават да държи твърдо на своята новообразувана църк­ва. Предната година, на Велик­ден, Иларион, по демонстратив­ното искане на богомолците, не споменава името на Цариградс­кия патриарх, а вместо това "и всякое епископство православ- них", с което се изявява като не­зависим йерарх.

3 януари 1945 г.

Във в."Отечествен фронт" младият тогава писател Бого­мил Райнов, изпълнявайки "вдъхновено" поставена му за­дача, се нахвърля със статия, в хулигански стил, върху Димитър Талев, Фани Попова - Мутафова и Чавдар Мутафов, като твърди самоуверено, че българската ли­тература се била вече очистила от шовинистичната и прогер- манска книжнина.

9 януари 1878 г.

Руските войски, под команд­ването на генерал Радецки, раз­громяват корпуса на турския Вей- сел паша, при решителното учас­тие на българското опълчение. Според професор Алоис Хай ек, автор на изследвания върху бъл­гарската история, няма съмне­ние, че участието на Българско­то опълчение в Руско-турската война и в решаващите съдбата на България боеве при Шейново, е превъзходно. Неговото твърде­ние, че българите са изтръгнали победата над Вейсел паша, не е без основание.

21 януари 1904 г.

По решение на Академичния съвет, в една от аудиториите на Университета е организирано тържество в чест на Любен Ка- равелов. Доклади за дейността му като писател, етнограф, майстор на езика и обществен де­ец изнасят Александър Теодо- ров - Балан, Любомир Милетич, Беньо Цонев и Стефан Бобчев.

29 януари 1946 г

В София е основано Общест­во на свободните писатели, из­вън официалния Съюз на българ­ските писатели.То е просъщест­вувало до 1950 г.

1 февруари 1885 г.

В Петроград излиза първият брой на вестник "Рабочий" под редакцията на българина Дими­тър Благоев. Две години преди това Благоев е създал и първата социалдемократическа органи­зация в Русия. Тогава Ленин е бил едва на 15 години.

8 февруари 1941 г.

В София пристига фелдмар- шал Лист и започва съвещания с правителството и Генералния щаб за пропускане на германски­те войски през Бълария по посо­ка на Гърция. Тогава България все още не се е присъединила към Тристранния пакт. Това става на 1 март същата година.

10 февруари 1893 г.

След една сказка на Тодор Влайков и по негов почин е обра­зувано Централно народообра- зователно дружество с цел да се изгради мрежа от подобни дру­жество в страната - за повдигане на културното равнище на наро­да. В първото настоятелство вли­зат Димитър Петков, Тодор Влайков, Иван Шишманов, Але­ко Константинов, д-р Кръстьо Кръстев, Спас Дацов и Йордан Трифонов.

20 февруари 1897 г.

По времето, когато министър на народното просвещение е Константин Величков с указ е ут­върден Законът за средното де­вическо образование, според който девическите гимназии ста­ват седмокласни. Целта е да се открие път за следване на моми­чета във висшите учебни заведе­ния, за да може да се подготвят учителки за основните училища.

24 февруари 1949 г.

Великото народно събранвие приема Закона за вероизповеда­нията, по силата на който всич­ки изповедания в страната са пос­тавени фактически под пълния контрол на БКП. Според него вероизповеданията са затворени между четирите стени на своите храмове. Законът влиза в сила на 1 март 1949 г.

28 февруари 1879 г.

Вестник "Марица" отразява състоянието на духовете в Учре­дителното събрание след хлад­нокръвието, с което Великите сили решиха да разпокъсат Сан- стефанска България. А предсто­яха отговорни задачи, свързани с бъдещето държавно устройст­во на новоосвободеното Кня­жество.

Една част от депутатите смя­тат, че ако се изпрати делегация до държавите, взели това садис­тично решение срещу общобъл­гарските искания и се обоснове позицията на току-що освободе­ния ни народ, може би ще има ня­какво преразглеждане на постиг­натите договорености. От друга страна същите депутати насто­яват да се премине към делово обсъждане на бъдещите закони на Княжеството. При тези труд­ни условия, и въпреки тях, се из­работва Търновската конститу­ция, една от най-прогресивните конституции за времето си.





Общи условия