Брой 1, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  IN MEMORIAM

  Васил Станилов /14.01.1933 - 28.12.2016/

СТРАХ Култът е отсечен, повален. Много хубави неща са сторени. Но едно ме плаши мен - бурените надълбоко пускат корени /"Стършел", 1963/

ВЕЧЕ

За комунизма днес всички народи имат съвършенно друго мнение. Той из Европа вече не броди, защото във Флорида има имение.

Няма да влизаме в тона на заупоктойните псалми, защото Васил Станилов и в смъртта си е по-жив от много живи. Той, неспокойни­ят творец, бунтуващият се интелектуалец, прозорливият писател. Васил Станилов е една от емблематичните личности на българс­кия преход. Писател, драматург, сценарист, сатирик, либретист, пуб­лицист, издател, общественик, депутат в 3 8-то Народно събрание. Той беше един вулкан от идеи, от насъбрали се гняв, възторг, сарка­зъм и любов.

Издаваният от него вестник "Анти" стана лицето на демократич­ните промени, смело разголващ пороците на тоталитаризма и неговите амбиции за д енационализиране на българите в Македония, воюващ безкомпромисно и с недъзите на прохождащата нова поли­тическа класа.

Неговият неспокоен дух витае във всичките му произведения, неза­висимо от жанра, но най-синтезирано и убийствено точно той стре­ля, чрез многобройните си епиграми, сътворени от началото на пет­десетте години на ХХ век до последния му дъх. Вместо прощални думи, нека да се докоснем отново до неговата скеп- тично-творческа несъвместимост с човешките и обществените по­роци, като препрочетем заедно още веднъж някои от неговите епиг­рами!

 

 

Спи спокойно, приятелю! Поклон пред всичко, което си направил!

ДЕСЕТИ НОЕМВРИ За празника отворихме бутилка. И ето ти връх на комизма. Сред трясък, пяна и пушилка изкочи духът на комунизма.

TIMEO DANAUS Малоазиатците били във треска, виждайки, че гърците дарове им носят. Европейците са по-спокойни днеска - гърците в момента само просят.

ЗОДИАКАЛНО Знам го и не се окайвам - писано ми е със звездни знаци - дето ида да разлайвам всички псета и простаци.

ТВЪРДО

Заупокойната молитва е скука голяма. Затова взех категорично решение: да ме няма

дори на собственото ми погребение.






Общи условия