Брой 1, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ПРОЧЕТЕТЕ

  "Речник на признанията за моето българско време или щрихи към македонската орис от Цанко Серафимов

Иван ЗАГОРОВ

Това е , оригинална книга, чи­ято жанрова принадлежност е трудно определима . Тя е еднов­ременно автобиографично-ме- моарна, историко-аналитична, изповедно-публицистична. Кни­га, в която минало, настояще и бъдеще взаимно се преливат в съзнанието на автора, но строго са разграничени техните общес­твено-политически и нравстве- но-философски същности, за да се открои съдбата на обикнове­ния човек, попаднал във водовър­тежа на събития, идеологии и догми.

Структурата на книгата, осно­ваваща се на буквената последо­вателност на българската азбу­ка, създава възможност за по- широк обхват и взаимна обвър­заност на опорните точки от лич­ностното развитие на автора и обществено значимите събития в България, в нейното близко и далечно минало, на реалностите в съвремието.

Безспорна е ролята на автора. Той е своеобразен Вергилий, кой­то повежда читателя не из кръ­говете на Ада, а в надиплените като низа тютюн, както българ­ски битови, регионално-харак- терни особености - бълбукаща­та вода на обикновеното всекид­невие, така и връхлитащите вне­запно или дълго под­готвяни събития, раз­търсващи родната зе­мя.

 

Този замисъл на книгата развързва ръ­цете на Цанко Сера­фимов за мащабно навлизане в темите, които той, в зависи­мост от значимостта на случката, в личния му живот или в об­ществото подрежда като в Менделеева таблица. Така всяка буква от наша азбука се превръща в стожер около който се вихрят кървави бани, шумо­лят пари или се сът­воряват стихотворе­ния. И това е достойн­ството му като автор на едно творение, в което може да откри­ем всичко. И героич­ни животи и смърти, и национа­лен нихилизъм, и идеологическа схоластика,и хорица, подчинени на своето верую за собствен просперитет и облаги, и широко скроени личности, които високо надхвърлят ниските хоризонти на кариеристите, догматиците и службогонците.

Читателят не е отегчен. Чита­телят естествено е въвлечен в буквената архитектура на онова, което, според автора, е значимо за страната и за неговия личен живот. Сливането на личностно­то, съкровеното, битовото с по­литически оправдан или натра­пен процес е предимството на избраната структура на книгата. Така съвсем логично от разказа за родната къща на автора или някое негово стълкновение в журналистическото му попри­ще, попадаме на имена от борби­те на Македония, от Българско­то възраждане. Попадане на сат­рапи на тоталитарните власти или на дебеловрати момци с ку­фарчетата, появили се след 10 ноември 1989 г. Куфарчета пъл­ни с пачки пари, набутани наси­ла в ръцете им и тези "юнаци" след порядъчен запой в заведе­ние, "предизвикват" дъжд от сто- левки, който се сипе над главите на слисаните танцуващи.

Избраната структура на кни­гата разкрива широк простор за автора. Да вземем първата бук­ва "А". Тя събира в едно както моменти от неговата автобиог­рафия, библейският жертвен аг­нец, акордеонът, с който се е учил да свири като дете, с имена­та на Александър Стамбо­лийски, забележителния дър­жавник от Македония Андрей Ляпчев и безкомпромисния, вда­ден до фанатизъм в идеята за сво­бодата на Македония, комита Андон Кьосето и т.н.

След всяка буква от азбуката следват имена на герои и съби­тия, много откоито точно тук по­лучават своя достоверен образ. Именно от тази книга, мнозина от читателите ще научат истина­та както за Драмското въстание през 1941 г., така и истината за Дъбнишките събития от 1925 г. раздухвани от комунистическата пропаганда, за да всява отвраще­ние към ВМРО и нейната безком­промисна национална позиция. Ще научат още за странностите на поета Кирил Христов и него­вата македонофобия, принуди­ла го да емигрира; за съкражоч- ниците на Никола Вапцаров - Михаил Сматракалев и Кирил

Николов, македонизатори на хо­рата в Неврокопско; за поета Стоян Михайловски, като деец на македонското освободително дело; за "Мистериозната Мерсия Макдермот". Докоснати са и личностите на Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Тра­янов, Димитър Талев и техният принос в борбата на българите от Македония.

Редуват се все в същия поря­дък лица и личности от съвреме- ния живот на България и Македо­ния, лица и личности от прехода след 1989 г. у нас, както и негови премеждия, конфликти и срещи с люде, взели се за недосегаеми като партийни функционери .

Отделено е и място за прояви­те на някои съвременни маке­донски политици и интелектуал­ци, както и на прояви на фанати- зирани македонисти в Пиринска Македония.

"Град"ът, роман на Любчо Георгиевски е само повод да раз­съждава за еволюцията на този политик зад Осогово, за негови­те криволици и в края на краища­та за неговото достигане до ис­тината за себе си и за македониз- ма.

Изводите, които прави авто­рът за този тип политици в брат­ската страна е следният:"Прочи- тайки отново романа-поема "Град" и последната книга на Любчо Георгиевски "Това съм аз", аз имам пред себе си порт­рета на автентичния днешен ма­кедонец - достоен човек, който познава и историята на своята земя и се покланя пред трагично­то й българско минало, който днес е лист от клон от голямото племенно дърво, пуснало корени на Балканите преди 13-14 века..."

Точно обратното. Когато спо­ред приетата архитектура на кни­гата, авторът стига до буквата "Ъ", той ще напише:" Ъ -БУК-

ВА- ИЗОБЛИЧИТЕЛ на несъс­тоятелността на езиковото"за­конодателство" на скопския ака­демик Блаже Конески, който не можа да отдалечи македонските говори от българския език, из­хвърляйки я от "македонската" азбука...".

Автобиографичните момен­ти в книгата не са един и два. Цанко Серафимов използва въз­можностите на избрания подход на буквена последователност , да подреди и направи достояние и своите лични успехи, тегоби и премеждия.

Образът на автора е предста­вен моногостранно. Ние го виж­даме и като коректор, журна­лист, кореспондент на"Земедел­ско знаме" в София, като изда­тел, и особено като поет. Всяко буквено начало, което съвпада с заглавието на поредна негова по­етична книга, е повод да се спре на оценки за творбите, застъпе­ни в нея, като неведнъж са цити­рани и обширни откъси от рецен­зии, посветени на поместените стихотворения. Невинаги обаче мярката е спазена и понякога натрупването на рецензия върху рецензия внушава повече усеща­не за авторска суетност, непри­съща на него.

Като цяло книгата "Речник на признанията за моето българско време или щрихи към македонс­ката орис" е сериозно четиво, достъпно написано и което се възприема леко и оставя у всеки който е надникнал между редо­вете му, че се е докоснал до ис­тини, които хем са познати, хем объркани и изкривени поради идеологическия абсолютизъм на едно време, за което авторът не само че не храни добри чувства, но го разобличава убедително и талантливо, без каквито и да е крайности.

И това е най-голямото дос­тойнство на книгата.






Общи условия