Брой 1, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ДУХОВНОСТ

  Поетична антология "България"

ХРИСТО БОТЕВ

Той е най-високият връх на българския дух. Един везувий сред мрачната действителност, приковала народа ни, неудържи­ма вихрушка от възторг, прокля­тия, любов, омраза; необуздана енергия за борба в името на сво­бодата, граничеща с авантюра­та. Ненадминат поет, блестящ публицист, ревовлюционер с ин­туиция и дързък поглед към бъ­дещето на България, той и до днес предизвиква рицарите на словото, да търсят магическата дума, която най-пълно да охарак­теризира магнетичната му лич­ност.

Само двайсетина са стихотво­ренията, които ни завеща, а в тях откриваме цялата гама на човеш­ки крайни състояния, наситени с непонятната енергия на лич­ността му, попила в себе си нево­лите и страданията на народа ни, принуден да следва не своя път, а пътя на чуждия по дух, вяра и традиции поробител.

Не литературният канон, не школовката на сатирика, не изящните правила на писмовна- та кореспонденция предизвик­ват ослепителпните протуберан- си, изригващи от всеки написан от него ред, а интуицията, която може да се съизмери единствено с гения на Шекспир. Съпоставе­те безисходицата, суровостта на природната картина и страдани­ето, присъщо само на дълбоко чувстващата личност, в "Обес­ването на Васил Левски"с из- стръгнатите вопли на прозрение за характера на човешките взаи­моотношения в монолога на Крал Лир от едноименната дра­ма на великия англичанин и вие ще разберете гения и на българи­на Христо Ботев.

В писмото си до Тодор Пеев от 12 фувруари 1876 г. той е син­тезирал същността на личност­та си и съкровения стремеж на своя живот. Това е откровение с космически измерения, непости­жимо състояние на човешкия дух, устремен към свободата, въпреки всичко: "...Аз ще напра­вя ръцете си на чукове, кожа­та си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на бор­ба със стихиите; ако падна, то нека съдиите ми кажат, че настоящето ми писмо е било последнъото безсъдържателно писмо, а ако стана аз сам съдия, то ще да дам съдържание и на своите глупости..."

Предлагаме стихотворе­ние на Ботев, което се е пре­върнало в частица от духов­ната същност на всеки бъл­гарин.


ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ


О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята, старци се молят Богу горещо, жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето, и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето.






Общи условия