Брой 1, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ТИТАНИ

  Гоце Делчев

На 19 януари се навършиха 139 години от рождението на Си­меон Радев - бележит български писател и дипломат. За него ши­роката българска културна об­щественост има представа като такъв главно от летописните му книги "Македония и българско­то възраждане" и "Строителите на съвременна България". Лич­но познат с плеада деятели на ВМРО още от нейното създава­не, като Гьорче Петров, Даме Груев, д-р Христо Татарчев и други, той е посветен в револю­ционното дело почти невръстен, от самия Гоце Делчев, който го заклева пред Евангелието, кама­та и револвера.

Неговото описание на об­ществените отношения и нацио­налния живот в Македония в книгата му "Ранни спомени" е най-автентичното свидетелство за действителността там по оно­ва време. Четейки тази негова последна книга, открих още в са­мото предисловие, нещо което, всъщност, ме подтикна да напи­ша тези редове. Той пише:

"В 1954 година бях много по­тиснат и като размишлявах как мога да освободя духа си от това угнетение, намерих, че най-доб­рото средство ще бъде да опиша спомените си от моите младини, когато ученик в Македония и Ца­риград, живеех с гордостта да каз­вам, че съм бълга­рин и с радостта, че се уча. Напра­вих това. Олекна ми. Книгата напи­сана, оставих я нас­трана с надежда, че ще дойде ден да излезе на бял свят. Тоя ден дойде - щастлив съм, че го дочаках." 10.01.1967 г. Бол­ницата ВМИ Со­фия... "

 

Симеон Радев като дипломат.

Защо е бил по­тиснат Симеон Ра­дев до 1954 годи­на? Обяснението се налага от само себе си. Но трябва да се знаят фактите, кои­то засягат не само него, но и ре­дица други кадърни, отлично подготвени за външнополити­ческа дейност българи. След 9 септември 1944 година, голяма част от тогавашните дипломати, намиращи се зад граница, оста­ват вън от България. От завърна­лите се и от тези, които са били в центъра - МВнР, са оставени на работа само 20 души, в това чис­ло и Симеон Радев. Намерение­то на тогавашното ръководство е било те да бъдат използвани предвид новата международна обстановка, главно за подготов­ка на позициите на България на Парижката мирна конференция. Те участват действително съвес­тно. Най-полезен е бил именно Симеон Радев, но и други добре познаващи тънкостите в отно­шенията ни с балканските стра­ни. Тяхната оценка като профе­сионалисти е била отлична. То­ва ми разказа Ненко Чендов - бивш посланик в Турция и замес­тник-министър, който в края на 1991 и началото на 1992 г. ме за­вари да работя върху Договора за приятелство, добросъседст- во, сигурност и сътрудничество между България и Турция. Бях натрупал на бюрото си около 30 папки, взети от архивите, съдър­жащи работи и от Симеон Радев. Чендов ги попрегледа и ми каза : "Правилно си се насочил. Симе­он Радев и досега си остава един от най-добрите ни специалисти по Турция". Той добави : "Аз бях първият началник на "Кадри" на МВнР след 9 септември 1944 го­дина. Веднага след подписване­то на Парижкия мирен договор през 1947 година ме извика Васил Коларов и ми нареди - "Всички тези 20 бивши дипломати до три дни да ги няма." Изпълних запо­ведта. Уволнихме всички, вклю­чително и Симеон Радев. И до ден-днешен не мога да си прос­тя, че послушах Васил Коларов.

 

Има обаче и друг непознат епизод от живота на Симеон Ра­дев от последните му години, а може би и месеци преди да го достигне смъртта. През 1964 го­дина на посещение в България идва /след дълго замразяване на отношенията/ министърът на финансите на Турция - Фехби Ислямиели. Тогава министър на външните работи на България е Иван Башев. Взето е решение да се активизират българо-турски­те отношения. През 1966 г. започ­ва този нелек процес. На 22 юли 1966 г. е подписан в София Про­токола Иван Башев - Ихсан Чаа- лаянгил. Той предвижда двете страни да подпишат две споразу­мения : "За изселване на българ­ски граждани от турски произ­ход, чиито близки и роднини са се изселили преди това в Тур­ция" и " Споразу­мение за ликвиди­ране на взаимните имуществени и фи­нансови претенции между двете стра­ни". Изведнъж, обаче се оказва, че нашето министер­ство няма доста­тъчно подготвени специалисти. Ос­вен това институци­оналната памет в значителна степен е загубена. Да се водят такива слож­ни разговори с опитна, пазеща традициите си дип­ломация като турс­ката, е "кауза пер- дута". Взема се ре­шение да потърсят помощта на бивши дипломати - запознати с матери­ята. Задача почти неизпълнима. Знае се как са били те уволнени. Новите началници, няма как да влязат в контакт с тези, които са засегнати лично от тях. Тогава се решава да изпратят най-младия стажант-аташето в "Турска сек­ция" - Стамат Стаматов, да ги на­мери и сондира мнението им да­ли биха се съгласили да консул­тират министерството по поста­вените задачи. Никой не се отзо­вава. Един от тях, Иван Сливен­ски, бивш завеждащ "Турска сек­ция", още като чува с каква зада­ча е изпратен посетителят, из- съсква през зъби през полуотво­рената врата "Млади момко, ка­жете на вашите началници, че не искам нито да ги виждам, нито да ги чувам!", и я затръшва. Стамат Стаматов не се прибира и се на­сочва към другия адрес - Симе­он Радев. Той го посреща изклю­чително топло и вежливо. Разго­ворът продължава почти два ча­са. Симеон Радев се интересува за всичко. За атмосферата в ми­нистерството, за подробностите около предстоящите разговори. Накрая се замисля и отговаря кратко: "Щом е за България - ще дойда!" На другия ден Ста­мат Стаматов докладва лично резултатите от разговорите на Иван Башев. Той е поискал това. Не пропуска да сподели и впе­чатлението си от обстановката в жилището на Симеон Радев, ко­ято говори, че обитателите му са изключително материално зат­руднени. Самият Симеон Радев между впрочем, отговаря на ин­тереса на младият си посетител, че пенсията му е 70 лв. Възмутен от това Иван Башев нарежда да се изготви докладна от негово име за отпускане на персонална пенсия от 270 лв. на този наисти­на заслужил бележит българин и патриот. За съжаление на 15 фев­руари 1967 г. Симеон Радев почи­ва.


Гоце е пуснал дълбок корен в народната памет и няма сила, коя­то да го изтръгне оттам, нито има сила, която би замъглила или опет­нила неговия образ.

За него народът изля най-съкровените си песни.

Пейо Яворов, Антон Страшимиров, Христо Силянов, Симеон Радев извисиха образа му чрез могъществото на своя талант и той заблестя в небето на българските революционни борби редом с об­раза на Левски.

 

Неговите най-близки съратници - от Лозенград и Одрин до Кос­тур и Охрид - оставиха свидетелства за неуморната му дейност, за неистовата му взискателност към борците, за безбрежната му от- даденост на народа, за чувството му за справедливост, за което все още не е открита мярка за съизмерване.


Мисли на Гоце:

...Българите в Македония но­сят почти сами върху гърба си то­вара на революцията и те са нуж­ни, за да се продължи борбата ни, докато постигнем крайната си цел...

...Разбира се, друго е ако бих­ме имали една нова гръцко-тур- ска или някоя сръбско-турска, или най-после българо-турска война; - обаче лошо бихме й от­платили на България за многоб­ройните нейни жертви подир нас, ако искаме да я вкараме бо­са в огъня...

...Всички маловерници и сла­би духом, българи или не, които са в услуга на турската власт, трябва да почувстват, че отмъс­тителната десница на народната организация е дълга и достига навред извергите и че никоя чо­вешка сила не е в състояние да ги укрие от нейния безжалостен, но справедлив съд...

...Делчев каза: "Е, добре, да се раздели Македония, няма да ста­не добре за народа, защото ето един пример: тези българи, кои­то ще останат в Сърбия, нали ще са под робство; тези гърци, кои­то останат под България, нали ще бъдат роби...По-добре ние, македонският народ, да си бъ­дем отделно, без разлика на гър­ци, сърби и българи, да се гледа право към всички..."

Видни творци за Гоце

Пейо К.Яворов:

...Седнал по турски сред съб­ранието, виещ цигара след цига­ра, ту спокоен и хладен, ту нер­вен и пламенен, Гоце не учеше, а разсъждаваше и не проповядва­ше на другите, а изповядваше сам себе си. И той преливаше яр­ката светлина на душата си у слу­шателите по ония най-сигурни пътища, които често пъти не са освен един лъч в погледа, една нота в гласа или едно скършва- не в движението. Така необикно­вената любов и вяра на тоя нео­бикновен човек ставаха любов и вяра на целия народ. И Македо­ния се кълнеше в неговото име..

Антон Страшимиров:

...Македония днес би могла да се обърне към всички героич­ни народи - към цял свят - с едно

страшно питане:

Какви начини за славна смърт има още? Кажете ми ги: аз крия в пазвата си нова плеяда синове, готови на смърт!

И народите, човечеството, светът ще трябва със свян на че­ло да наведат глава...

Не десет, не сто - безчетни са вече имената, безчетни са сенки­те - от Чемков и Гавазов, от Мар­ко войвода и Попето до гниящи- те и в настоящите минути мъже - великани, които паднаха и падат не като войници на бойното по­ле, не като верни на дълга си мъ­же - не, а като пълководци, пове­ли на живот и смърт цял народ...

...А учител на тази плеада ти­тани на чувството и на волята бе­ше Гоце Делчев...

Симеон Радев: Делчев бе един праведник - с кама в пояса.... Една безспирна струя от разностранен идеали­зъм бликаше в него. Но това че­до на Кукуш бе разбрало, че пре­ди всички идеали върви тоя иде­ал: да бъдеш член на една сво­бодна народност в една свобод­на земя. И без да удуши в себе си социалните пориви, той бе в Ма­кедония революционер като българин.






Общи условия