Брой 1, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ГЕОПОЛИТИКА

  САЩ сега са страна, която може да бъде пренебрегвана

Леонид БЕРШИДСКИ, агенция "Блумбърг"


Светът навлиза в период на съвсем нови форми на взаимоотношения, чиито контури все още събуж­дат догадки и плахи прогнози. Смяната на караула в Белия дом е заявка за сериозни промени на подхо­дите на САЩ към възникващите проблеми в глобален мащаб. И ако външната политика на бившия президент Барак Обама е на везната на преценките, все още никой не се наема да даде точна прогноза за политическите стратегии на новия президент Доналд Тръмп. Всички негови заявки за политическо дейс­твие преди официално да поеме президентския пост събуждаха повече догадки, отколкото реални по­литически и геополитически послания.Сега всеки негов ход ще се следи под лупа, докато се разбере точно накъде реално води той довчерашната свръхсила.

Предлагаме един анализ, върху външната политика на Обама, в която има много намеци и изиск­вания към политиката и на неговия приемник Доналд Тръмп.

Едно от най-важните наслед­ства от президента Барак Обама е усещането, че САЩ вече не са доминиращата световна сила: Те може да бъдат игнорирани. Това е нова реалност, както ста­на ясно през 2016 година, след като различни авторитарни ре­жими и популистки движения я изпробваха. Русия на президен­та Владимир Путин е най-отпред в тези усилия. Като последното досега доказателство е срещата през декември миналата година на министрите на отбраната и външните работи на Русия, Иран и Турция в Москва, за да обсъ­дят план за действие в Сирия. САЩ не бяха поканени. Вместо това министрите излязоха с изяв­ление, че трите страни желаят да бъдат гаранти за сделка между сирийското правителство и опо­зицията. Всички други страни с "влияние върху ситуацията на те­рен" са добре дошли да се при­съединят, гласи изявлението. То­ва е вид призив, каквито САЩ бя­ха свикнали да отправят през де­сетилетията след Студената вой­на на Pax Americana. Сега три ав­торитарни режими - един от тях, на турския президент Реджеп Та- йип Ердоган все пак номинално съюзник на САЩ, и другите два открито американски противни­ци - се чувстват достатъчно ов­ластени, за да поемат своята ро­ля в район, в който действа мо­же би най-голямата заплаха за Запада - "Ислямска държа- ва"(ИД). Изглежда, че Русия це­ленасочено работи с по-малко демократични американски съ­юзници. По-рано този месец страната се измъкна от дългого­дишната си практика и се присъ­едини към Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) в обещанието за съкра­щаване на производството на петрол. По време на тези разго­вори Русия трябваше да се спра­вя със Саудитска Арабия, което й помогна да осигури съгласие­то на Иран за производствен та­ван. Катар, друга страна от Пер­сийския залив и съюзник на САЩ, участва в неясна, но поли­тически важна приватизационна сделка, като един от купувачите на 19,5% от акциите на руската петролна компания "Роснефт". Русия не е против да говори със САЩ - тя е правила това на някол­ко пъти за ставащото в Сирия - но нищо не излезе от това, от­части защото администрацията на Обама никога не беше единна по самата идея за правене на сделки с Путин. Служителите на Кремъл изглежда мразеха опита. "Контактите остават, но всеки път, когато се споразумеем за не­що, американците се насочат да­леч от това, което е било догово­рено", заяви руският външен ми­нистър Сергей Лавров в неотдав­нашна реч. "Ние се поучихме." Така че Кремъл открито изграж­да обходни маршрути към други играчи в Близкия изток, чиито процеси на вземане на решения са по-скоро като този на Москва, отколкото на Вашингтон. Тур­ция, Саудитска Арабия и Катар не е нужно да предават САЩ, за да говорят с Москва - но те не чувстват нужда да включват Ва­шингтон. Друга авторитарна държава - Китай, не само игно­рира исканията на САЩ да спре проектите си за подновяване на дейността си на спорните остро­ви Спратли в Южно Китайско море, тя очевидно военизира ос­тровите. Все още Пекин не ата­кува корабите и самолетите на САЩ в района, но с отнемането на безпилотен подводен дрон на САЩ преди два месеца Китай внимателно показа, че би могъл. Британското общество, естест­вено, също пренебрегна предуп­режденията на Америка, когато гласува за Brexit. А сега прави­телството на Великобритания, която е най-специалният съюз­ник на Вашингтон в Европа, про­дължава да игнорира интереси­те на САЩ с поддържането на несигурност за своята бъдеща сделка с ЕС. Голяма част от ос­таналите членове на ЕС са мно­го по-малко проамерикански в сравнение с Великобритания и американското влияние върху блока започва да намалява. До­ри в Германия, която има исто­рически дълг към САЩ, антиа- мериканските настроения са сил­ни: предложеното от Обама Спо­разумение за трансатлантическа търговия и инвестиции (TTIP) тук е широко непопулярно. До­ри ако САЩ искат да продължат да го придвижват, то вероятно няма да има никакъв шанс в днешния ЕС. И ако националис­тическите популистки лидери постигнат напредък в няколко ев­ропейски избори, насрочени за следващата година, САЩ може да започнат да си сътрудничат дори още по-малко с Европа. За­силващата се тенденция на изк­лючване или пренебрегване на САЩ е директен резултат от не­последователната външна поли­тика на Обама. Тя е определяна като основаваща се на ценности­те, но голяма част от света не спо­деля американските ценности и подозира САЩ в лицемерие или ги обвинява в арогантност. Този вид позициониране изисква пос­тоянство и желание да се сложи военната мощ на САЩ зад прин­ципите на нацията, които уж за­щитават. Но и двете липсват. С промени САЩ станаха пискливи и плахи в Близкия изток. Става­щото в Сирия убеди много уп­равници в региона, че Путин е по-ангажиран, и по този начин по- съществен партньор за прегово­ри. Обама се опита да действа към Китай приятелски и честно. Нищо не сработи. Китайските лидери гледат на "завоя към Азия" на САЩ, обявен по време на първия мандат на Обама, пре­ди всичко като на ограничаване на Китай. Вторият мандат на Обама, с търговската сделка за Транстихоокеанското партньор­ство (TPP), ясно насочена към ограничаване на икономическа­та мощ на Китай, не помогна в никаква степен. Китай се опитва да направи двустранните търгов­ски сделки и да укрепи отбрана­та си с малко уважение към САЩ. В Европа Обама остана ха­ресван през цялото си осемго­дишно управление, но, с изклю­чение на мъртвороденото TTIP администрацията му не направи нищо за американските съюзни­ци на континента. Оглавяваните от САЩ провали в Либия и Си­рия наводниха ЕС с бежанци, но САЩ не предложиха помощ. Обама обеща защита на балтийс­ките страни срещу потенциална руска агресия, от която те се бо­яха, но размерът на военна по­мощ, която в крайна сметка пристигна, ги остави пак толко­ва страхливи, колкото и преди. Украйна, която се надяваше на помощта на САЩ в продължава­щата без прекъсване въоръжена конфронтация с Русия, също по­лучи по-малко, отколкото очак­ваше. От САЩ пристигнаха нес- мъртоносни оръжия, а Германия и Франция бяха оставени да договарят мирно споразумение с Путин като администрацията на Обама се отдръпна от проб­лема. При управлението на Обама САЩ успяха да си създа­дат имидж на страна, концент­рирана изцяло върху собствени­те си интереси, понякога пред­ставяни като ценности, но не- желаеща да влага много в тях­ната защита. Те успяха да за­почнат да изглеждат пасивно- агресивни както за съюзници, така и за врагове. Привържени­ците на базираната на ценности външна политика на САЩ се страхуват, че Доналд Тръмп ня­ма да я следва, предпочитайки подход на сделки. Това би било добре, ако алтернативата е нас­тояването на Обама за ценнос­ти, но без решителни действия, за да го подкрепя. Може би САЩ не могат да си позволят да бъдат по-категорични: Няма подкрепа от избирателите за разполагането на сухопътни войски в Близкия изток, още по- малко за рискуването на сблъсъ­ци с Русия или Китай. Но това означава, че САЩ не трябва да претендират, че проектират ли­бералните демократични прин­ципи международно: Това прос­то ще бъде празно обещание. Обаче излизането от калъпа на ценностите и преминаването към дипломация на сделките не е лесен път. Това изисква ясно разбиране на бизнеса в САЩ и на военните интереси във всяка част на света, и на това, от кое­то САЩ са готови да се отка­жат. Сделката като понятие, бе­ше пренебрегвано през години­те на Pax Americana, включ­ваща "даваш и вземаш". Тръмп може би се интересува да дейс­тва по този начин, но той ще се нуждае от различна външнопо­литическа общност, за да играе новата игра. При съществува­щите пазарлъци това е непозна­то понятие./БГНЕС/





Общи условия