Брой 1, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  СЪБИТИЕ

  Темелко Нешков - наказание без престъпление Слово на д-р Любомир Тодоров, МПО - САЩ, прочетено при представянето на книгата

 

"Кога минеш, либе, край Кале казарма, ти погледа хвърли към Централния затвор. Стените са високи, началници жестоки, измъчват безпощадно арестантската душа. Ах, дали ке дойде тоя ден, и язе да излеза от карцера студен ?..."

Уникалната и впечатляваща история на живота на Темелко Нешков и неговата борба и стра­дание за свободата на Македония и нейните хора е документирана в две книги. И двете книги опис­

ват едни и същи събития, подоб­ни хора и приличащи си ситуа­ции, но все пак те са много раз­лични. Първата книга е написа­на от жертвата, докато втората е написана от преследвачите й.


Първата книга, наречена "Раздя­ла няма - Македония срещу ма- кедонизма", е една автобиогра­фия, представяща събитията, както са видени през очите на ав­тора, по начина, по който са би­ли записани в неговите спомени. Втората книга, наречена " Те- мелко Нешков - Досие - Югос­лавия срещу душата на Македо­ния", представя едни и същи съ­бития, гледани през очите на агентите на Югославската дър - жавна сигурност, по-известна с абривиатурата УДБ-а (от Uprava Drzhavne Bezbednosti - сръбски), както те са ги записали в секрет­ното му политическо досие.

Докато Темелко Нешков пи­ше спомените си с надеждата, че колкото е възможно повече хора ще ги прочетат и ще научат за не­говата вяра, живот и борба, Югославската държавна сигур­ност, пише неговото досие с дъл­бокото убеждение, че никое ли­це няма да го чете, освен агенти­те на УДБ-а.

Въпреки това, днес ние имаме възможност да бъде хвърлена светлина върху документите, ко­ито някога са били държани в най- мрачните секретни файлове вът­ре в Югославското министерст­во на вътрешните работи и кои­то са били достъпни само за ня­колко избраници. Подобно на дневната светлина, която е най- добрата спирачка за вредители и други същества, които живеят и работят, уединени в тъмнината. Публикуването на секретните досиета е най-добрият начин за предотвратяване на престъпле­нията, които те описват, да се случатотново.

В досието на Темелко Неш­ков четем, че той е бил арестуван през 1947 г. като част от група, водена от Ангел Мишев, и е об­винен за заговор срещу Югосла­вия за освобождението на Маке­дония въз основа на идеалите на

ВМРО. Групата е със сериозен брой чле­нове, които са бил арестувани в село Брушани, близо до Кавадарци, което не е избрано случайно, тъй като е било място за техните срещи, и е било използвано за скривалище.

Тиквеш е един от най-патриотичните райони на Вардарска Македония, подобно на Костур в Егейска Македония или Банс­ко в Пиринска Маке­дония. Тиквеш е зона - та, където групите на ВМОРО се сражават със сръбските чети, проникнали в Маке­дония след Илинден­ското въстание. Само на 2 км от Брушани е село Дреново, където войводата от ВМОРО Стефан Димитров се сражава със сръбс­ките чети на Йован Бабунски и Глигор Соколович. Това е точно в региона, където през 1913 г. се надигна Тиквешкото въстание срещу първата сръбска окупация и две години по-късно, по време на Първата световна война, тук се води легендарната битка при Криволак, която довежда до из­гонването на всички съюзни си­ли от Вардарска Македония. На около 10 км. от Брушани са раз­положени селата Скачинци, Вой- ница и Краинци, родните места на някои от най-изявените лиде­ри на ВМРО в Югославска Ма­кедония след 1944 г., като Ангел Мишев, Ангел Димов, Димитър Войницариев, Лазар Крайнича- нец и много други.

Какво принуди Темелко Неш­ков, един млад човек на възраст от 19 г., да поеме по пътя на бун­та и да насочи живота си по тази много трудна и болезнена пъте­ка? Той можеше да се приспосо­би към системата, подобно на много други, дори да се възпол­зва от краткото си участие в пар­тизанските отряди към края на войната. Въпреки това избра друг път - не по-лесен, не от най- голяма полза за него, не по-ком­фортен - а този, който е в съот­ветствие с неговите етични, мо­рални и патриотични ценности и принципи - пътя на героя и мъче­ника, правилния път, единстве­ния възможен път за хора с поч­теност като него.

 

Силата, която го накара да направи това, е същата сила, за­ради която бойците от Илинден се присъединиха към групите в планините в бунта срещу осман­ците, същата сила, поради която Тодор Александров се биеше срещу сръбската окупация на Вардарска Македония. Тази си­ла е любовта към Македония и гордостта и желанието да запа­зи българо-македонското си нас­ледство.

Темелко Нешков е бил член на Македонското освободител­но движение още преди да се ро­ди. Той наследява идеите за ма­кедонската свобода от баща си, чиито мъдри думи си спомня до края на живота. В много ранна възраст Темелко прегръща принципите на ВМРО за свобод­на, независима и обединена Ма­кедония.

Въпреки че членовете на ВМРО са имали македоно-бъл- гарско самоопределение, тяхна­та цел е да създадат от Македо­ния единствена държава на Бал­каните, където всички национал­ности, включително собствена­та им, ще могат да се развиват. Тази македонска политика на то­лерантност и взаимно уважение, научена през многото години на лишения, е уникална за Балкани­те, където мнозинството рядко показва милост към малцинство­то. Членовете на ВМРО са има­ли българско национално само­определение, но техните идеи за автономия стимулираха разви­тието на много силни македонс­ки патриотични чувства.

Въпреки това след Втората световна война официалната държавна идеология, въведена в Югославска Македония, се ос­новава на македонизма, доктри­на, приета от Комунистическия интернационал през 1934 г., и на­ложена на всички комунистичес­ки движения и държави след 1944 г. За много македонци като Те­мелко принципите на македониз­ма са не само безпочвени и из­мамни, но също така и тесногръ­ди и нетолерантни, тъй като изискват безспорно и пълно де­нонсиране на македоно-българ- ското наследство и на идеала за независима македонска държа­ва.

Новата югославско-македон- ска доктрина е проектирана и приложена с различна цел - да се интегрират вардарските маке­донци в границите на комунис­тическата Югославска федера­ция, така че очевидно това да не може да се обжалва от македон­ците във всички части на Маке­дония. Нещо повече, македониз- мът не е продължение на идеите на македонското освободително движение от над век, а е по-ско­ро тяхната противоположност. Така наречения "втори Илин­ден 1944" от югославските македонци няма нищо общо с първия и единствен Илин­ден от 1903 г. Също така е мно­го подвеждащо да се нарича "ос­вобождение" замяната на авток­рацията на десницата през 1944 г. с комунистическата диктатура след Втората световна война.

Поради всичките тези причи­ни, интелигентни и свободно мислещи млади мъже като Те­мелко Нешков не можеха да тръгнат срещу себе си и срещу здравия разум. Той не е имал друг избор, освен да се бунтува и да се бори за своите човешки права и за своята свобода. Ето защо той се присъединява към групата на Ангел Мишев и в крайна сметка, на 19-годишна възраст е осъден на осем години затвор.

През 1947 г. затворите в Югославска Македония са пъл­ни с хора от повечето патрио­тични семейства, които също та­ка често са сред най-образовани- те, опитни и културни интелекту­алци, с които Македония е разпо­лагала по това време. Израства­нето, образованието и зрелостта на Темелко Нешков са в резул­тат на престоя му в затвора, къ­дето той е бил заобиколен, ден и нощ през първите 8 години, от най-смелите и образованите, най-ярките и най-умните хора в Югославска Македония. Чрез дълги дебати а ла Сократ с дру­ги затворници, в килиите на Цен­тралния затвор в Скопие и Ид- ризово, той филтрира своите идеи и придобива знания, които му осигуряват солидна интелек­туална основа за останалата част от живота му.

В затвора Темелко успява да потвърди старата максима, че колкото по-образован е ма­кедонецът, толкова по-горд е с българското си наследс­тво. Той също така стана свидетел на феномена с об­ратен знак - колкото по-мал­ко образовани са македонци­те, толкова по- възприемчи­ви и наивни стават те към фалшивите и неоснователни теории за македонското нас­ледство.

Годините, прекарани в затво­ра, са тежки, но и формиращи за него. Той влиза в затвора като идеалистично момче и го напус­ка, като добре оформен интелек­туалец с ясно определени идеи и редица доверени приятели, кои­то споделят неговите ценности и съдба.

Когато излежава първата си присъда и излиза от затвора, вед­нага започват да го следят и да планират как да го хвърлят отно­во там. Трябват им 3 години, за да направят това, което е точно колкото времето, необходимо на Темелко да намери и да се оже­ни за любовта на живота си, и да изпитат радостта от първото си дете. Той е осъден, без каквито и да било доказателства за непра­вомерни действия, на 8 години затвор, които са намалени до 4 след обжалване.

Той е почти на 35г., когато е освободен от затвора с няколко хронични заболявания. Но да бъ­деш извън затвора в Югославс­ка Македония не е много по-раз­лично, отколкото да си зад ре­шетките. УДБ-а все още го сле­ди, като се използва всяка въз­можност, за да направят живота му по-труден и нещастен. Един­ствената основна разлика е, че сега той е с обичното си семейс­тво, което скоро се увеличава с още един член.

С течение на времето тормо­зът от страна на агентите на УДБ-а става по-директен и ос­тър, принуждавайки го да напус­не Югославия и да отиде в Бел­гия, където е потърсил полити­ческо убежище.

 

Само че югославските грани­ци не слагат край на амбициите на УДБ-а. Тяхната международ­на мрежа от агенти преследва емигранти по целия свят и дейс­тва против тях. УДБ-а беше ис­тинска международна терорис­тична организация, която актив­но насърчаваше държавния те­роризъм, подоб­но на това, което правеха мнозинс­твото организа­ции на държавна­та сигурност в со­циалистическите страни от Източ­на Европа. Но уникалното поло­жение на Югосла­вия в отношения­та йсъсзападни­те страни позво­ляваше да се из­мъква безнаказа­но при много по- голям брой по- тежки престъпле­ния на Запад, от­колкото техните колеги от страни, принадлежащи към Варшавския блок.

В центъра на вниманието на УДБ-а през 1950 г. беше Южна Америка, където бяха убити редица хърватски емигранти. След 1960 година тех­ният фокус се премести в Евро­па, където броят на емигрантите от Югославия значително се бе­ше увеличил. УДБ-а взимаше на мушка националните клубове на различни етнически групи от Югославия. Един от тях е на об­щността "Тодор Александров", която е основана през 1957 г. в Брюксел от група млади емиг­ранти от Пиринска и Вардарска Македония. Чрез Асен Аврамов, втори редактор на "Македонска трибуна", тази базирана в Брюк­сел група се свързва с Иван Ми­хайлов в Рим. В продължение на едно десетилетие Асен Аврамов координира и насочва тяхната работа. Групата в Брюксел също така поддържаше връзка с МПО в САЩ, но те никога не станаха официална част от нея, за разли­ка от МПО "Струмишката пе- торка" от Бразилия, която се при­общи към МПО през 1952 г. от Любен Димитров, главен редак­тор на "Македонска трибуна" и секретар на МПО тогава.

Най-трудната задача за УДБ-а беше да намери начин да проникне в МПО в САЩ и Кана­да. Причината е, че МПО вина­ги е била организация с безспор­на цялост, подкрепяна единстве­но от собствените си членове. МПО е единствената македонс­ка организация, която в същото време е забранена в Югославия, в Гърция и комунистическа Бъл­гария през по-голямата част от XX век. Също така от УДБ-а бя­ха много внимателни, за да се за­пази в очите на американците об­разът на Титова Югославия като по-д емократична спрямо социа­листическите страни от Източ­ния блок, така че УДБ-а фокуси­ра дейността си върху Европа и Южна Америка, където бяха ор­ганизирани мрежи от шпиони и информатори. В резултат на то­ва, през 70-те и 80-те години ма­кедонската група в Брюксел се превърна в една от основните це­ли за шпионаж и работа на ин­форматорите, за държавните агенции за сигурност на кому­нистическите Югославия и Бъл­гария. Те вярваха, че чрез група­та в Брюксел биха могли да съ­берат информация за Иван Ми­хайлов, най-големият им против­ник.

В този период УДБ-а продъл­жаваше и с опитите за убийство­то на югославски емигранти до последните дните на социалис­тическа Югославия. През 1984 г. Коста Хаджимишев от Струми­ца, член-учредител на МПО "Струмишката петорка" беше убит в Порто Алегре, Бразилия. През 1985 г. УДБ-а планираше да убие Ангел Димов, вярвайки, че

той все още е в Италия.

Всички тези развития са допринесли Темелко Нешков ве­че да не се чувства сигурен в Брюксел. Той си спомня съвета на покойния му баща и поисква българско гражданство, след ка­то семейството му отново се съ­бира в Белгия.

Прекараните в България годи­ни, особено след вдигането на желязната завеса, са годините, в които Темелко и неговото се­мейство наистина благоденст­ват. Това може да бъде видяно на всяка снимка от този период, пра­вена в дома им или по време на техните пътувания. Въпреки трудните периоди, животът на Темелко Нешков има своя щас­тлив край. Той съумя да види кра­ха на комунизма, разпадането на Югославия и създаването на не­зависимата държава Македония.

Вярно е, че някои ръководите­ли в Република Македония днес не са в съответствие с първона­чалните идеи на ВМРО. Преди двадесет и пет години Вардарска Македания бе извадена от Югос­лавия, но и до наши дни ней­ните ръководители все още не могат да извадят Югосла­вия от Вардарска Македо­ния.

Въпреки това, фактът, че за първи път в съвременната исто­рия има независима, междуна­родно призната македонска дър­жава, е огромно постижение, станало възможно благодарение на хора като Темелко Нешков и заслужава и трябва да бъде под­крепена от всички македонци и приятели на Македония.

Книги, базирани на безспор­ни факти, като тези, написани за живота на Темелко Нешков, мо­гат наистина да помогнат за ре­шаването на историческите не­доразумения и насърчаването на добри отношения между Маке­дония и България. България е страна с най-голям брой маке­донци в света. Ако хората в Ре­публика Македония искат да се срещнат с роднините си, те не трябва да пътуват до Афганис­тан в търсене на загиналите по времето на Александър Велики. Всичко, което трябва да напра­вят, е да пътуват до България, къ­дето има няколко милиони хора, които могат да проследят произ­хода си до Македония. Книги, като тези за Темелко Нешков, ба­зирани на факти и документални потвърждения, могат да играят важна роля в решаването на ис­торическите и културни недора­зумения, които са остатъци от ве­ковни разделения на Македония и нейниянарод.

Темелко Нешков живя през много дълги и трудни години на наказание, без да извърши никак­во престъпление. Но има едно нещо по-лошо от наказание без престъпление - и то е ненаказа­ното престъпление.

За съжаление, много от прес­ледвачите на Темелко не са за­конно държани отговорни за сво­ите престъпления. Повечето от югославските тайни агенти про­дължаваха работата си за ДС през първото десетилетие от не­зависимостта на Република Ма­кедония. Доводите и извинения­та, които ние редовно чуваме от тях, са, че "те са следвали зако­ните като държавни служители, работещи за страната си", отри­чайки всякакви лични отговор­ности за престъпленията, които са извършвали.

Въпреки това фактите са съв­сем различни. Агентите на югос­лавската УДБ-а бяха далеч от държавните служители в една демократична държава с право- съдна и законосъобразна систе­ма. Те бяха изпълнители и екзе- кутори, ловни кучета от една реп­ресивна тоталитарна държава, напълно контролирана от Кому­нистическата партия. Подобно на полицаите и охраната на на­цистките или съветските концен­трационни лагери, агентите на УДБ-а носят пълна отговорност за своите действия и престъпле­ния, както и за престъпленията на югославската държава, на ко­ято те служеха, която вече не съ­ществува.

Публикуването на тайни до­сиета, като това на Темелко Нешков, е първата стъпка към търсене на отговорност на аген­тите от УДБ-а чрез разкриване на техните действия и роли в уни­щожаването на живота на много семейства. Ако тази книга пре­дизвиква у тях, дори най-малко­то чувство на срам или покаяние, тя е постигнала своята мисия.

Темелко Нешков е герой и мъченик на македонското осво­бодително движение, но той не е единственият. Членовете на семейството му, жена му и де­цата, също са герои и мъчени­ци. Благодарение на тях той се бореше, и за тях той живя. Те го дариха с безусловна любов и много необходимата подкрепа по време на дългите години ли­шаване от свобода, раздяла, из­тезания, самота, мъка и страда­ние. Семейството му е споде­лило съдбата и орисията на сто­тици хиляди семейства във Вар­дарска Македония, които са имали свои близки в затвора или убити след 1944 г. Техните жертви и страдания бяха огром­ни, но поради това някои от тях са били в състояние да видят неща, които другите не са мог­ли. Те видяха светлината в края на тунела, която непрекъснато ги води към свободата им. И много често тази светлина мо­же да се види ясно през очи, из­мити със сълзи.






Общи условия