Брой 1, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  СЪБИТИЕ

  Премиерата на "Темелко Нешков - ДОСИЕ Югославия срещу душата на Македония"

се превърна в празник на възкръсналата истина

На 8 декември 2016 г. в една от големите зали на Арт хол, улица "Генерал Гурко" , № 4 в столицата беше представена уникална книга. Това е Досието, водено от обвитата в мрачна слава Югославска дър­жавна сигурност /УДБА/ срещу Темелко Нешков.

Присъствието на над 500 любопитни представители на българските политически и интелектуални среди, дипломати, гости от Македония и Западните покрайнини, както и граждани, искащи да научат повече за съдбата на един борец за българщината в Македония, разкрива голямата необходимост от подобно четиво.

Необикновеният интерес към тази книга подсказва още, че покритата с пропагандни фойерверки съдба на хората в Македония, непосредствено след Втората световна война, е страница, която все още не е прочетена с очилата на истината. Досието на Темелко Нешков е само леко открехване на вратата към цялата система на натиск, мъчения и отнети човешки права, система, която и днес, продължава да се разкрасява с идеологическата козметика на бившата Титова федерация.

Книги, като "Темелко Нешков - Досие - Югославия срещу душата на Македония" са оня необходим духовен и политически катализатор, който ускорява процеса на освобождаване на истината от окови­те на сърбокомунистическата пропаганда.

Този процес, за съжаление продължава да плаши не само управляващата върхушка в Македония, но и все още плахата интелигенция, която е длъжна да повдигне този въпрос в името на собственото си достойнство и за честа на Македония.

"България Македония"

Предлагаме словото на Иван Николов, директор на издателство "Св. Климент Охридвски" при пред­ставянето на тази книга.

 


Увмажаема госпожо Вицепрезидент, Ваши превъзходителства, Уважаеми народни представители, Уважаеми гости от Македония, Уважаема госпожо Даница Нешкова, Уважаеми Славица и Любчо Нешкови! Увмажаеми госпожи и господа!


Обвиненията срещу Темелко Нешков, които откриваме в на­личните материали, съставящи досието му, очертават ясно три основни направления, по които служителите на УДБА воюват на живот и смърт. Това са:

ПЪРВО. Масовото българс­ко съзнание на хората в Македо­ния.

ВТОРО. Придобиващата все повече митични черти личност на Иван Михайлов, като ръко­водител на тайнствената ВМРО.

ТРЕТО. Делото на Методи Шаторов - Шарло като партиен функционер с ярък български профил, срещу което също се води неистова борба в Македо­ния.

Тези три смъртни гряха са събрани като във фокус в лич­ността и поведението на Темел­ко Нешков, твърдо отстояващ възгледите си и като българин, и като следовник на идеите на Иван Михайлов и на Методи Шаторов - Шарло.

Ще се спра накратко върху тези три основни момента.

ЗА МАСОВОСТТА НА БЪЛГАРСКОТО СЪЗНАНИЕ В МАКЕДОНИЯ

За това предупреждава и пра­теникът на Тито Драган Павло- вич - Шильо, който трябва да прочисти редиците на македон­ските комунисти от всеки, кой­то проявява българско самосъз­нание. Когато пристига в Ско­пие и се запознава със състояни­ето на партийните организации, той в писмо от 29 октомври 1941 г. до ЦК на ЮКП разтревожено докладва:"Трябва да се държи сметка за голямата омраза към Югославия и за многоб- ройността на българофилс- ките елементи..."

Тази констатация на Титовия представител откриваме и в мно­жеството документи, съставящи досието на Темелко Нешков.

В два доноса учителят от се­ло Вранче Благоя Тасев Гиновс- ки, в стремежа си да осигури соб­ственото си оцеляване, разкрива дълбоко вплетеното в бита на мнозинството от хората там, българско самосъзнание, обичта към България, българския дух. На някаква сбирка, състояла се на 12 юни 1956 г., на която при­съства и Темелко Нешков и ко­гато компанията се развеселила, станал един от присъстващите и казал: "Хайде да запеем нашата песен" Тогава той започнал да пее "Гордей се майко Българийо с твоите синове герои...", а след това запели всички "Шуми Мари­ца..." На друго събиране, на кое­то също присъства Темелко Нешков, Благой Мървев станал и извикал: "Да живее България, наша е победата..." В същия то­зи донос учителят Благоя Гинов- ски добавя още: "Димо Алексов- ски, Алексо Смугревски, Иван Николовски ... и Темелко Неш­ков, в сътрудничество дори и с членове на Съюза на комунисти­те, се проявяват като български разположени..." а веднъж Смуг­ревски направил забележка на свой съселянин, който носил чиз­ми с думите: "Защо носиш чиз­ми, това е българско село и няма какво да се правиш на сърбин..." и т.н.примерите са много.

ЗА МИТОЛОГИЗИРАНЕ НА ОБРАЗА, ДЕЛОТО И ЛИЧ­НОСТТА НА ИВАН МИХАЙ­ЛОВ.

Почти няма документ във до­сието на Темелко Нешков, в кой­то обвинението като михайло- вист да отсъства. В един донос се подчертава, че той е много бли­зък с бившите затворници, съде­ни за идеите на Ванчо Михайлов; в друг - как затворниците спорят по кой път би могъл да се реши македонският въпрос, как посто­янно критикуват държавното ръ­ководство и говорят в полза на Ванчо Михайлов и т.н.

В документ, носещ дата 10 но­ември 1959 г., в който освен дос­та подробната информация за нелегално функциониращата ор­ганизация на ВМРО, откриваме и два текста, нещо като градски песенен фолклор, разкриващи до каква степен в народното съз­нание личността на Иван Михай­лов е превърната в легенда и зов на реална надежда. Ще цитирам една от тези несръчно сътворе­ни песни:

"А й що е чудо, чудо станало во тая града Скопие,

тамо навлегли автономис- ти од Македония.

Най напред беше, вървеше Ванчо Михайлов, на среща му иди ЦветкоУзунов, жално му се моли, аман бре Ванчо ку- зум,

бре Ванчо, градот ке настра- да. Градови на мен, градови не требат,

на мен ми требат клети шпиони, на мен ми треба

ЛазарКолишевски и негови­те слуги.

Што го предадоа македонс­ки народ и милата ни земя, што го

предадоа на тие од Белград, народ да мачкат, земя да пляч- кат,

земя македонска..." В този дух е и едно донесение, отнасящо се за проявите на Те- мелко Нешков след обявената амнистия. Подчертава се, че Те- мелко е най-големият неприятел и фанатично привързан към иде­ите на Ванчо Михайлов.

ЗА НЕПОНОСИМОСТТА НА ТИТОВИСТИТЕ КЪМ ДЕЛО­ТО НА МЕТОДИ ШАТОРОВ - ШАРЛО

В многобройните доноси, ин­формации и доклади, намиращи се в досието на Темелко Нешков, не правят изключения и тези, в които той е обвинен като симпа­тизант на Методи Шаторов - Шарло. На 1 април 1954 г. сек­ретният сътрудник Никола Ми- новски донася твърдението на Темелко Нешков, че във ФНРЮ националният въпрос не е решен правилно, че марксизмът е праз­на работа и Македония трябва да бъде заедно с България и да се развива според идеите на Мето­ди Шаторов, който е против включването й в Титова Югосл а- вия         

ЗА ОБРАЗА НА ТЕМЕЛКО НЕШКОВ, ОТРАЗЕН В ДОНО­СИТЕ И РАПОРТИТЕ

От първото му постъпване в затвора през 1948 г. до излизане­то му през 1955 г. са изминали около осем години. Внимателно­то разчитане на текстовете на доносите срещу него, както и оценките на надзирателите и дру­гите служебни лица доказват, че още в тази крехка възраст Темел­ко е имал ясна позиция как да се държи спрямо всяка провокация или опит за вербуването му като сътрудник на затворническата

управа.

Ще цитирам няколко доноса срещу него, в които непреклон­ността му пред опитите да бъде вербуван,респектира.

Първият донос носи датата 1 февруари 1954 г. Срещу опита на един от информаторите в затво­ра да го убеди да сътрудничи на властите, Темелко отговаря: "Само това не мога да нап­равя. Аз не искам да изляза от затвора на чужд гръб и ня­ма никога да газя върху жер­твите на тази власт. Аз като осъден не мога да работя срещу други осъдени, също жертва на властта..."

В друг донос без дата и име, неизвестно за кого е предназна­чен, но почти от същото време, на обещанията, че ако започне да сътрудничи на затворническа­та управа ще бъде освободен по- рано, Темелко отговаря по съ­щия начин:"Аз не мога да га­зя върху жертвите, които е дала Организацията, ако ис­кате, пуснете ме, ако - не, аз ще стоя до последния ден на моята присъда... "

През 1959 г. авторът на един друг донос, като отбелязва "ком­пактността на ванчовистите" не пропуска да каже, че имал въз­можност да разговаря "с един от техните лидери - Темелко Нешков".

С годините, прекарани в зат­вора, Темелко става все по-неп­римирим. Вместо с прекършена воля, той израства и като харак­тер, и като морал. Самочувстви­ето му, че превъзхожда и донос­ниците, и техните вдъхновители е налице. Характерен в това от­ношение е доносът на затворни­ка Томе Зафировски, когато в два разговора на 7 и 8 април 1962 г. Темелко му заявява: "За мен е под достойнството ми да от­говарям на въпросите на уп­равителя Ацо и на следова­теля Димче. Те не знаят как да се държат със затворник като мен. Мога да отговарям само, ако ме извикат дирек­тно в министерството..."

И забележете, това е в края на второто му четиригодишно пре­биваване в затвора. А първите осем години! Или и след 12 годи­шен "стаж" по килии и карцери, той е още по-твърд, още по убе­ден в правотата на идеите, в име­то на които трябва да преминава през ада на югославското право­съдие.

Погледнат от страната на зат­ворническата управа, Темелко Нешков е опасен и непоправим. Няколко месеца преди освобож­даването му за втори път, на 26 април 1962 г. в доклад на шефа на сектора за Държавна сигурност в затвора Идризово Димче Мит- ревски Темелко е охарактеризи­ран като "закоравял против­ник на властта и след Люб­чо Джамбазов най-големият неприятел и фанатично при­вързан към идеята..."

В същия този доклад са отбе­лязани и думите на Темелко: "Цялото ми семейство е по­литически активно и няма да се превие.Аз също няма да се покоря!.. "

Служителите на УДБА разби­рат, че битката с Темелко Неш­ков е сериозно изпитание за тях, особено след като той успяха да ги надхитри и да емигрира, заед­но с дъщеря си Славица в Бел­гия. Това става на 16 март 1978 г.

След емигрирането на Темел­ко и дъщеря му Славица, цялата тежест на натиска върху семейс­твото пада върху съпругата му Даница.

Тя, благодарение на природ­ната си сдържаност, самообла­дание и добронамереност, успя­ва до такава степен да заблуди двамата наблюдаващи служите­ли на УДБА Йован Бабамовски и Сречко Павловски, че те в да­ден момент вярват, че тя може да им служи с достоверна информа­ция против Темелко. Заблудата им лъсва, когато разбират, че тя е поискала белгийско гражданс­тво.

Последният документ в това досие носи датата 27 ноември 1990 г. Това е предложение за ре­шение на независимия инспектор Ванчо Димитров.

Изложени са основанията и това, че от Белгия Нешков, заед­но със семейството си, е емигри­рал в България и е получил бъл­гарско гражданство.

Най-после тръненият венец е свален от главата на един борец и страдалец.

Поклон пред делото му, мо­билизиращо и нас в похода на го­лямата истина за Македония!

Благодаря за вниманието!





Общи условия