Брой 1, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ДИАГНОЗА

  Българското малцинство в Гърция - обект на постоянна дискриминация и преследване

Коста ВЛАХОВ

Много непредубедени граждани в двете съседни стра­ни оценяват отношенията между нашите държави критично, за­щото те не са на равнището, на което би трябвало да бъдат. При­мерите в това отношения са мно­го, защото жаравата на взаимно­то подозрение, недоверие и ом­раза тлее под пепелта.

По-късното освобождение на България, в сравнение със съсе­дите ни, е предшествано от съю­зяването им за подялба на осман­ското наследство на Балканите. На особен прицел са взети запад­ните и югозападните български територии, което по-късно, след Балканските войни, става фактор за подялбата им между Сърия и Гърция. Така тези наши съседни държави увеличат двукратно те­риториите си и населението за сметка на нашите територии и сънародници.

След Първата световна война и особено след Гръцко-турската война от 1919-1922 година в на­пусналите своите домове бълга­ри се настаняват около 640 хиля­ди пришълци от Черноморското крайбрежие и от Мала Азия.

След Втората световна война поради слабостта на наложения предимно от Великобритания режим в Гърция, начело с Геор- гиос Папандреу, и липсата на об­ществена подкрепа, правителст­вото е принудено няколко месе­ца след това да се опре на сили­те, които са сътрудничили с нем­ците. В страната е наложен т.н бял терор, в който жестокостта срещу българското малцинство има особено яростен характер. За него се предлага решение как­то за судетските германци, про­гонени от Полша и Чехослова­кия. Единствената сила, която обещава да защитава българите в Гърция е Гръцката комунисти­ческа партия, която играе ръко­водна роля в създадения по вре­ме на Втората световна война Отечествен фронт - ЕАМ. Това е основната причина то да се ока­же в по-голямата си част, в пос­ледствие, на страната на левите сили в развихрилата се Граждан­ската война (1946-1949).

Както във всяка война, така и в Гражданската война, първите жертви са мирните жители и преди всичко възрастните и де­цата, които не само стават сви­детели на ежедневните сраже­ния, но много често са обект на бомбардировки, осакатявания, смърт, лишения и глад. В резул­тат на това около 28 000 деца от Егейска Македония на възраст от 2 до 14 години, от които по­вече от 2/3 от български произ­ход, напускат родните си огни­ща и заминаватза източноевро­пейските страни. По официални данни общият им брой заедно с техните родители и близки въз­лиза на около 80 000 - 90 000 ду­ши. След края на Гражданската война за тях няма да има обра­тен път към родната стряха, по­ради дискриминационния "ар­гумент", че "не са гърци по род" ("ми елинес то генос"). Те ще бъдат лишени от естественото право, което имат всички хора на земята - правото на родно място. На някои от тях ще им бъ­де разрешено посещение след почти 50 годишна забрана т.е. след 1997 г.

Какво е положението днес?

Сега е най-благоприятното мирно време от повече от 70 го­дини. Направени са доста добри стъпки за мирното съжителство между двете страни и народи. Що се отнася до народите, то между тях няма проблеми. Могат да се посочат много примери на при­ятелски отношения и на уваже­ние между тях. Но не така стои въпросът с управляващите в Ати­на, които имат интерес да култи­вират омраза между хората. Ня­колко примера потвърждават то­ва. Единият се отнася до съдба­та на Николаос Стоидис (Нико­ла Стоянов) от град Воден (Ед е- са), чиято майка е от Варна, а ба­ща му е местен българин. Той ис­ка да приеме българското си фа­милно име и води битка от нача­лото на 90-е години на миналия век. Няколкогодишните опити на Стоидис да възстанови бъл­гарското си име са безуспешни. Нещо повече, това му коства ра­ботата. Той е уволнен заради то­ва, че е демонстрирал национал­но съзнание, различно от гръц­кото. През 1992 г. заедно с около 300 свои съмишленици прави на няколко пъти безуспешни опити да регистрира гражданско сдру­жение "Български човешки пра­ва в Македония". Тогава Иници­ативният комитет решава да за­веде дело в Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Съдът взема решение да препо­ръча на Гръцкия върховен съд /Ариопага/ да регистрира сдру­жението. Ариопагът изпълнява решението от Страсбург и ре­гистрира гражданската организа­ция с нестопанска цел с посоче­ното име. Това се превръща в по­вод за всевъзможни провокации и насилия срещу членовете на организацията и особено срещу Никола Стоянов. По стените на домовете им се появяват графи­ти с пречупени кръстове, лозун­ги с антибългарско съдържание, побои и всякакви други провока­ции, насочени предимно към председателя Стоянов. Всички тези акции имат за цел да прек­ратят дейността на организаци­ята, която със своя интернет сайт от 7000 страници и 10 000 фото- документа има около 5 000 000 читатели от цял свят. Домът на Никола Стоянов на няколко пъ­ти е разбиван и ограбван. Той е обект на клевети и заплахи от лумпенизирани лица, използвани от полицията. При неколкократ- ните обиски в дома му, са иззети компютъра и техниката, свърза­на с него, както и десетки диско­ве, като по този начин се лишава от възможността да попълва сай­та на организацията с нови мате­риали. Многократните му опити да потърси помощ от български­те официални институции са без­резултатни.

 

Вторият случай: Гръцката те­левизия показа в средата на фев­руари 1998 г. жестоки сцени на побой, на псувни, на закани меж­ду жителите на две лерински се­ла - Вегора (Нови град) и Агиос Пантелеймонас (Пътели). Спо­рът се отнасяше кой да обработ­ва около 3500 декара земя, появи­ла се поради пресъхване на близ­кото езеро. Дотогава земята се обработвала от селяните на село Вегора. "Обикновен спор между две общини" би казал някой, на което често сме свидетели. Това би било така, ако село Агиос Пантелеймонас, т.е. с. Пътеле, Леринско не беше известното с борбените традиции на българ­ското си население. Управлява­щите от години не бяха подклаж­дали този спор, докато един от тях не се досетил, че е време той да се разрази отново. Тогава, в разгара на кавгите, този дално­виден управляващ посъветвал иронично селяните, ако имат ня­какви оплаквания да "ходят да си търсят правата в София или в Скопие". Станалото между две­те села, озверелите физиономии, лозунгите с презрителното "вул- гарос" (българин) и "туркос" (турчин, прозвище, отнасящо се до малоазиатския пришълец в тези земи), заприличва на малка "гражданска война". "Такива "граждански войни" показват", твърди гръцкият журналист Ни- кос Кяос в статия със заглавие "Местни" - "Понтийци": сраже­ние покрай езерото и       години,

връщане назад", "колко куха е вътрешната пропаганда за гръцкият характер на Маке­дония, какъв прозрачен ба­лон са прочутите митинги, колко безразсъдно се под­държаше и се развиваше без­плодният                               национали­зъм.

Третият случай се отнася до един надпис на офис"Лерински комитет" на македонистичната организация "Вино жито" (Ураньо токсо - Небесна дъга), когато на 13 срещу 14 септември 1995 г. сградата е обградена от десетки възмутени членове на парадържавни дружества и хули­гани, които обсипват с камъни офисите на организацията и из­ползват скверни думи срещу чле­новете й. По това време полица­ите наблюдават безучастно сце­ните. За преследването на езика, основен белег на различието ни, е направено аналитично описа­ние в обемиста книга на 400 стра­ници от Тасос Коступолос със заглавие "Забраненият език", из­дадена 2000 г. По сведение на на­ши сънародниц, работещи в Гър­ция и понастоящем могат да се чуят в превозните средства, нап­ример в Солун изрази от рода "Тук се говори гръцки" ("Омили- те тин елиники"), даже могат да се чуят и скверни изрази по отно­шение на езика ни,наричайки го "скатоглоса" ("лайнян език").

Култивираният с години шо­винизъм, нетолерантност към другите, гоненията, ирониите и пропагандата срещу всичко бъл­гарско, барикадите, провеждани единствено на българо-гръцката граница, демонстрирането на на­ционално превъзходство над се­верните им съседи и др., които ги спестяваме от уважение към оне­зи, добронамерените към нас гръцки граждани, неминуемо ще тежат като воденичен камък на съвестта на авторите им.

Има ли промяна на гръцката политика по отношение правата на българското малцинство в Гърция?

Да има, но незначителна и не може да се твърди, че Гърция се е преборила с комплексите от миналото. През последните го­дини бяха направени няколко стъпки за промяна на дискри­минационното законодателство към малциствата. Това е преди всичко отмяната на злопулучния член 19 от Кодекса за граждан­ство (закон 3370/1955) за негър- ците по произход, напуснали Гърция даже по икономически причини. Достатъчно беше по­лицейските власти да охаракте­ризират дадено лице, че в чужби­на се занимава с "антигръцка дейност", за да му бъде отнето гръцкото гражданство. Това да­де възможност съотношението между мюсюлманското и гръц­кото население в Западна Тракия да се промени в полза на първа­та группа, тъй като за работници в Германия дотогава заминава­ха предимно гърци. В случая то­ва изигра ролята на бумеранг във вреда на Гърция. До отмяната на този член 60 000 души бяха ли- шении от гражданство, съгласно данни на вестник "Елефтероти- пия", а от 1976 г. до отмяната му - 13 182 души. Това означава, че през последния период под уда­рите попадна мюсюлманското население. Според признание на вестника "Първоначално, член 19 имаше като обхват на приложение основно българско­то населние, което живееше в Северна Гърция", към което спа­даха преди всичко българите, напуснали страната през 20-те години на ХХ век. След победа­та на десните сили в Гражданс­ката война 1946-1949 г. е приет специален закон, с който се от­нема гръцкото гражданство на 23 000 преки участници във война­та. Споменава се изрично - "и на техните потомци". По този на­чин са лишени от гръцко граж­данско повече от 70 000 души. Въпреки геноцида, проведен от гръцка страна през ХХ век спря­мо българско население, трябва да се подчертае, че по експерт­ни оценки понастоящем в Гър­ция живеят около 250 000 души от български произход, но значи­телна част от това население е с променено национално съзна­ние - предимно гръцко и една малка част с македонистично съзнание. Споменатият по-горе Никола Стоянов и групата му са една минимална част от това на­селение.

В многогодишното съжител­ство с южните ни съседи, които от началото на Х1Х век се нари­чат гърци (елини) сме имали кръ- вопролитни битки с византийци­те -ромеи, но и моменти на сът­рудничество. Значителначастот участниците в гръцкото въстание от 1821 г. са от български произ­ход. Това го потвърждава един от ръководителите на въстание­то - Александрос Ипсилантис, отбелязвайики, че по време на търсената подкрепа за гръцкото въстание, ръката му отмаляла от умора от припряността на бълга­рите да се запишат в град Яш (се­гашна Румъния) за доброволци.

Взаимно доказахме, че умеем добре да воюваме. Въпросът, който сега се поставя е следни­ят; "Трябва ли отново да доказ­ваме, кой е по-голям бабаит или ще тръгнем по пътя на цивилиза- ционните решения на проблеми­те между двете страни?" Отгово­рът следва да го дадат управля­ващите, спазвайки възприетия в света принцип на реципроците- та.

През настоящия ХХ1 век, жи­веещите в Гърция българи най- после трябва да получат въз­можност за свободно национал­но самоопределение, свободно да ползват и изучават родния си език, да изповядват религията си на него, да изграждат собствен културен живот. Това ще бъде доказателство, че скъсвайки окончателно с провежданата от векове асимилаторска антибъл- гарска политика в Егейска Ма­кедония, южната ни съседка ще бъде в унисон с общоевропейс­кия демократичен процес. Това ще бъде залог за укрепване на доверието между двата съседни народа.






Общи условия