Брой 1, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ЗАД ФАСАДАТА

  Отворено писмо до Президента на Р Македония г-н Георге Иванов

Уважаеми

господин Президент,

Повод да се обърна с това От­ворено писмо към Вас, е една ин­формация, която се появи в ня­колко македонски вестници на 11 януари 2017 г. Тя се отнася за про­жекцията на филма " Ослободу- ванье на Скопје" в САЩ, в рам­ките на 28-мия филмов фестивал в Палм Спрингс, Калифорния.

Става дума за поредния филм, произведен в Р Македония с яв­но антибългарско съдържание, което се подсилва от професио­нално използваните добре позна­ти средства на киноиндустрията за художествено внушение. Фил­мът, заедно с още осем кинопро- дукции, участва в конкурса за чуждоезичен "Оскар". Този филм, чийто сценарист е Дарко Митревски, подобно на излезлия под неговата режисура филм, съ­що с откровено антибългарска насоченост "Трето полувреме" /2012/, показва българите като безчовечни убийци, без морални задръжки, когато трябва да из- пълняват"окупаторските" сиза­дължения. Във филма "Освобож­дението на Скопие" български­те войници са показани като глутница свирепи злодеи, които стрелят по беззащитни хора, не­зависимо от възрастта им. Зато­ва и в сцените на филма има реп- лика:"Бягайте, българите ид­ват... "

Ще Ви припомня, господин Президент, факта, че този филм е екранизация на драмата, със същото заглавие, на сръбския ав­тор Душан Йованович, появила

се в далечна­та 1976 г. и поставена тогава на почти всички столични сцени на ре­публиките в бивша Югославия. А са добре известни неи­моверните усилия на Белград за създаването на изключи­телно топла връзка с про­хождащата тогава "македонска" духовност. Знае се много добре, че единствената грижа на Тито и неговите протежета в Скопие бе­ше да се заличат всякакви бъл­гарски следи в съзнанието на но­вите социалистически граждани на републиката покрай Вард ара.

Господин Президент,

Обръщам се към Вас от име­то на 2 500 000 потомци на бежан­ци от Македония, в България. Ние, които денонощно лелеем мечтата за нормални, братски отношения между двете държа­ви, сме потресени от двуличие- то на македонския политически връх и на югозависимите пред­ставители на македонската ин­телигенция към България, към миналото, историята, борбите, към духа на възрожденците и ре­волюционерите от Македония. Ние твърдо стоим зад реалност­та, Македония да бъде самосто­ятелна държава. Ние нямаме ни­що против това, вие да наричате себе си македонци. Но съдър­жанието на думата македонец, да бъде такова, каквото са влага­ли в него Братя Миладинови и Григор Пърличев, Гоце Делчев и Даме Груев, а не сърбокому- нистическото понятие за маке­донски идентитет.

Вие, господин Президент, раз­граничавате ли тези две понятия за македонец?Ако сте честен пред себе си и съвестта си, ако сте честен към паметта на пред- ците ни,признайте си, че се стра­хувате, както и цялото Ви поли­тическо обкръжение, независи­мо дали е ляво или дясно, се стра­хува да признае идентитета на нашите общи предци.

И това е големият проблем, неразрешим за Вас и за всички, които днес се боричкат на поли­тическата сцена в Македония.

Не може да говорите за демок­рация, за европейски ценности, за човешки права, а да продъл­жавате да обслужвате тотали­тарната антиисторическа док­трина за македонски идентитет. Нима не знаете как беше наложе­на тя? Знаете много добре, но за­що се опитвате да приписвате на злодеите на македонския народ, черти на борци за неговата неза­висимост, а на истинските борци за Македония, да преливате сръбска кръв ?! В посланията Ви към македонския народ през 2016 г. по повод "националните праз­ници", въведени в републиката - 11 октомври и 23 октомври, Вие преповторихте точно онези цен­ности, които нямат нищо общо нито с истината, нито със съкро­вените мечти на борците за сво­бодата на Македония.

Искам да Ви припомня, Гос­подин Иванов, някои Ваши твър­дения в този смисъл.

На погребението на бившия президент на Македония Киро Глигоров, на 3 януари 2012 г, в надгробното си слово Вие под­чертахте неговите заслуги така: "Животът на Киро Глигоров бе­ше история на македонската дър­жава. В един и същи човеш­ки живот да бъдеш сътруд­ник на Шатев и Влахов, и на Панко Брашнаров, и на Чен- то, да бъдеш и на АСНОМ..." /в."Дневник", Скопие, 4 януари 2012 г./

Съзнателно или не, Вие, гос­подин Президент, изтъкнахте проюгославската последовател­ност на Киро Глигоров и негова­та дирижирана от Белгрда роля при създаването на Независима­та македонска държава. Какво би означавало, ако той беше дейст­вително сътрудник и последова­тел на Павел Шатев, Панко Брашнаров и Методи Андонов - Ченто? Много ясно, той би пос­ледвал тяхната съдба - съдене по скалъпени процеси, анатемосва­не като автономист, ратуващ за откъсването на Македония от Югославия и сближаване с Бъл­гария, след това голготата в Ид- ризово, Голи оток и накрая прог­рамирана и преждевременна смърт. Поне така завършиха из­броените от Вас заслужили дей­ци на ВМРО, с изключение на "гениалния" приспособленец Димитър Влахов. И ако Киро Глигоров има някаква духовна връзка с посочените от Вас лич­ности, това е родството му с Ди­митър Влахов, който в името на кариерата успя да се превъплъти от добросъвестен екзархийски учител в активен коминтернов- ски деец до Титов сътрудник и висш сановник на ФНРЮ.

Уважаеми господин Прези­дент,

Вие лично, нямате кураж да скъсате с югоценностите, вну­шавани като единствена алтер­натива на държавността и иден- титета и с удоволстие сте надя­нали идеологическия костюм на Киро Глигоров, пренебрегвайки скромните, изтъкани от възрож­денска духовност, одежди на Методи Андонов - Ченто, зара­ди които той плати с живота си. А защо не се опитате, поне вед­нъж, да сверите часовника си например с Йорд ан Хаджиконс- тантинов - Джинот, или с Кузман Шапкарев, или с който и да е от основателите на ВМОРО ?! Тога­ва може би ще съберете повечко кураж да погледнете себе си с очите на нашите общи предци и срещите Ви с български полити­ци, държавници и интелектуалци ще имат по-естествен и искрен характер.

Фактите, обаче, показват дру­го. През 2012 г. Вие се срещнах­те с българския президент Росен Плевнелиев и се разбрахте, че и двамата ще работите чесно за преодоляване на изкуственото противопоставяне между двете братски държави, но последва съвсем друго. Вие се върнахте и допуснахте Международният фестивал на филмовата камера "Братя Манаки", който се про­вежда под Вашия патронаж в Би­толя, да бъде открит с прожекци­ята на филма "Трето полувре­ме", наситен с грандиозни из­мислици за български " злодейс- тва" в Македония. Същевремен­но знаехте, че срещу него в Бъл­гария, има много основателни възражения.

Нещо подобно стана и през миналата година. Точно, когато на 21 ноември 2016 г. в София, Вие бяхте удостоен с титлата "Поче­тен доктор на науките" на Бъл­гарската академия на науките, в Скопие се подготвяше новия удар срещу България - прожекци­ите на филма "Освобождението на Скопие" и неговото предлага­не за участие в надпреварата на американската награда "Оскар" за чуждоезични филми. С тези , уж, независещи от Вас действия, Вие отнемате всички аргументи на болшинството български граждани, които искрено насто­яват за безусловната евроатлан- тическа перспектива на Македо­ния. Перспектива, която Вие, яв­но, поддържате само на думи.

Това не е пътят към добросъседството!

Това не е пътят към истината за Македония.

Това не е почит към паметта напредцитени.

Това го казвам аз, от името на двата милиона и половина по­томци на българи-бежанци от Македония. Ние, които знаем, пазим и тачим заветите на наши­те бащи, деди и прадеди.

Уважаеми господин Прези­дент,

Двайсет и първият век е векът на големите промени, на големи­те преоценки. И колкото тежка и непомръдваща да е излятата от идеологически бетон плоча, лег­нала върху душите и умовете на македонските граждани, поли­тици и интелектуалци, все пак тя не е вечна. Пукнатините вече се виждат и с просто око. Демокра­цията, интернет и социалните мрежи все повече проникват през порите на идеологическия бетон и залагат семената, от ко­ито утре ще заговори с пълен глас потисканата с десетилетия истина.

Учудващо е, че пробив в строго моделираното мислене, този път правят не така сатани- зираните "бугараши" в Македо­ния, а отрочетата на системата, която ги отгледа и закърми с от­ровното мляко на отчуждението. Вие сте информиран човек и мо­же би сте изненадан от опитите за преоценка и несъгласие с дов­черашните непоклатими посту- лати на антиисторизма и анти- българизма, тиражирани в изли­защите в Скопие вестници и спи­сания. Нещо повече, те са атаку­вани директно и без заобикалки.

На 12 февруари 2013 г. Любо­мир Фръчковски публикува в сп."Фокус" статия със заглавие "Занемаруванье", отнасяща се до политиката на Р Македония към България. Въпреки че той е ортодоксален последовател на Лазар Колишевски, написа следното:"Нема разумна пробугарска политичка оп- ција или актер во Македони- ја, кои би притискале во на­сока на подобруванье на од- носите. Нашите ВМРО пар­тии повеке са просрпски од очекуваната пробугарска ли- нија..."

Месец преди това в същото списание, през януари 2013 г. се появи статия от дългогодишния фанатичен партиен функционер от Титовата номенклатура и пър­ви председател на Собранието на самостоятелна Македония Стоян Андов. Като говори за оценката на Кръсте Цървенков- ски за македонските интелекту­алци непосредстено след Втора­та световна война, той изтъква следния факт: "Известен број истакнати поединици од ма­кедонската емиграција во Бугарија дошли во Македо­нка и искрено се декларира- ле како добронамерени и пожртвувани луге, но пого- лем дел од них не можеле да се помират со факта што Ре­публика Македонија остану- ва во рамките на Југосла- вија. Тој факт тие го сфаќа- ле речиси како обнова на српската окупација на Маке­донка. Наспроти това, нова­та држава ја замислувале ка­ко самостојна и многу блис- ка, ако не и обединета со Бу- гарија... Тој /Крсте Цървен- ковски...б.р./ исто така веле­ше дека слични очекуваньа какви што имале емигранти­те вратени од Бугарија, има­ле и голем дел од тогашната интелигенцја во Македониј, учени люге кои никогаш не ја напуштале земјата..." /Фо­кус, Скопие, януари 2013 г./

А каква е съдбата на тези "учени люге" , знаем много доб­ре: присъди, затвор, смърт.

Разбирате ли, господин Пре­зидент, че тежката идеологичес­ка плоча се тресе и именно пора­ди това закоравели номенкла­турчици като Фръчковски и Ан­дов се опитват да изпуснат мал­ко парата, за да съхранят статук­вото и себе си като политици. Но духът вече е излетял от бутилка­та и процесите не могат да бъдет спрени.

Това е XXI век, господин Пре­зидент, векът на промените, на преоценките. Преоценките все повече ще се налага да се правят и в Македония, въпреки жестока­та съпротива на политическия връх, на академиците и припява­щите писатели, сдобили се с тит­ли и звания заради пред анност- та им към фалшивите ценности на титовизма. И ако по-възраст­ните изпечени функционери на югославизма изтървават по ня­коя и друга истина, за да си съз­дадат ново политическо алиби, по-младите и по-знаещите пос­тавят въпросите съвсем катего­рично.

Бившият лидер на ВМРО- ДПМНЕ Любчо Георгиевски и бивш премиер на страната е мо­же би нещо като преходна връз­ка между по-старите, мимикри­ращи опоненти на македонизма и по-младите искрено търсещи истината за себе си и за държава­та. На 04.07. 2014 г. в "Утрински весник" Любчо Георгиевски в отговор на статията на Тодор Пендаров от 26.06 2014 г. , озаг­лавена "Кой си заиграва с Илин­ден? ", публикувана в същия вес­ник ,пише следното: "Органи­зацията, която извърши ця­лата подготовка на Илинден­ското въстание до 1902 г. се наричаше Българска македо- но-одринска революционна организация. В член 2 от ней­ния устав Гоце Делчев и Гьорче Петров са записали, че членове могат да бъдат са­мо граждани, които са под юрисдикцията на Българска­та Екзархия. ..Главни носи­тели на организацията и въс­танието са били учителите на Българската Екзархия в Македония, между които най-изтъкнати са Гоце Дел­чев, Даме Груев, Гьорче Петров, Пере Тошев... Още при учредяването си, Орга­низацията приема името Ма- кедоно-одринска. Кои са од- ринците?Досега не съм чул някой да оспорва идентите- та на одринските бълга­ри!..."

Явно е, госдподин Прези­дент, че в Македония се надига основателно ропот срещу офи- циализираната лъжа за ид ентите- та на македонците. Вие все още не обръщате внимание на този ропот, но той набира сили и гне­вът на по-младите и интелиген­тни македонци един ден ще се стовари с всичката си сила вър­ху поддръжниците на изкуствено изградената пирамида на кано­низирания македонизъм. Особе­но впечатлява в това отношение бунтът на най-яростния възпита­ник на антибългарската върхуш­ка, кинорежисьорът Дарко Мит- ревски, който в девет поредни статии с едно и също заглавие - "Нашиот голем фалсификат", публикувани във в."Нова Маке­дония" от 11 ноември до 26 де­кември 2015 г. разобличава сво­ите възпитатели, учители, иде­ологически и естетически нас­тавници във фалш , измама и ду­ховна перверзия. Явно е, че в съз­нанието на мнозина интелигент­ни млади хора в Македония до­сегашните методи на национал­на дресировка, фалшифицираща животворната връзка с предци- те, е подложена на сериозно из­питание.

Това сякаш не беше достатъч­но, защото официализираната представа за македонската исто­рия получи и един зашеметяващ удар отвън. Той за голямо разо­чарование на ортодоксалните пазители на македонизма, не дойде откъм София, а от Белград, от инкобатора на македонистич- ния вирус. Най-неочаквано на 14 май 2016 г. в."Политика" публи­кува статията на Мария Бракоче- вич "Гоце Делчев - герой или ан- тисръбски идеолог". Поводът е решението на Белградската об­щина да преименува булевардът, който от десетилетия носи име­то "Гоце Делчев" в булевард "Маршал Фьодор Иванович Толбухин". По този повод на въп­роса на журналистката Горан Весич, шеф в Белградската об­щина, обяснява решението за смяна на името на улицата така: "Промяната е напълно ес­тествена, защото Гоце Дел­чев като основател и ръково- дител...на Българската маке- доно-одринска революцион­на организация /БМОРО/ ня­ма никакви заслуги, нито за Сърбия, нито за Белград. Не­що повече, организацията, която ръководи е антисръб- ска..."А доктор Александър Животич от Историческия факултет дава следната оценка на ВМРО:"Това е ед­на революционна организа­ция, която води преди всич­ко пробългарска политика и смята Македония за нераз­делна част на българското териториално пространст­во... "

Какво последва, Вие знаете много добре. Пълно мълчание в Скопие. Академиците, полити­ците, журналистите, които са много словоохотливи и находчи- во-нападателни, когато се изри­чат истини в София, този път за­мълчаха объркано, незнаейки какво да кажат на своите настав­ници от Белград.

Уважаеми господин Прези­дент,

Питам се, накъде водите Вие държавата, напред, където исти­ната си пробива път - макар бав­но и мъчително, или назад, къде­то проюгославските носталгици бранят с всички сили склероти- зираните, лабораторно пръкна­ли се, постулати за Македония? В договора за добросъседство между нашите страни, за подпис­ването на който, ние, потомците на бежанците от Македония, та­ка настояваме, Вие искате Бълга­рия да направи компромис с ис­торията си, срещу което получа­ва гавра с нейното достойнство, чрез филми като "Трето полув­реме" и "Освобождаването на Скопие". Но питам аз, господин Президент, това не е ли гавра и с паметта на Вашите собствени най-близки предци - дядовци и прадядовци? Итованикакли не ви притеснява?!

Вие, господин Президент, съз­нателно или несъзнателно, с без­различието си към тези рани в душите ни, насърчавате създава­нето на произведения на изкуст­вото, както и журналистични тек­стове, замъгляващи пътя към ис­тината и тровещи отношенията между нашите държави.

Ние, потомците на бежанци­те от Македония в България , не искаме да продължаваме да жи­веем с празни надежди и илюзии. Вслушайте се в гласовете, които разпръскват фалша и заблудите за Македония, независимо откъ­де идват те! Не искаме духовете на нашите предци да пръдължа- ват да бъдат преобразявани чрез зловещите методи на досегаш­ната идеологизирана пластич­на хирургия, за по-нататъшното прилагане на която, Вие така зор­ко бдите.

Това е вик и повеля на новото време.

Затова си позволявам , госпо­дин Президент, да се обърна към Васстова

Отворено писмо.

Дано Бог помогне, да се по- каете от душа за Вашата сляпа вярност към Титовите стратегии за Македония, оскверняващи брутално паметта на великите ни предци!

Иван НИКОЛОВ,

директор на сп."България Македония", потомък на българи-бежан- ци от гр. Ресен, Македония.

София, 12-13 януари 2017 г.





Общи условия