Брой 1, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ПУЛСЪТ НА ОТНОШЕНИЯТА

  Изчерпани ли са елитите в България и в Македония?

Жаклин СТОЙЧЕВСКА


Политическата обстановка в България и Р Македония през последните два-три месеца е поч­ти еднаква. Избори, очаквания, опити да се създават коалиции между партии с традиционен електорат и малки техни парт­ньори с големи властови претен­ции. Отделен е въпросът, докол­ко големите партии, и в двете страни, имат поглед, идеи и въз­можности за разрешаване на сложните проблеми, които пос­тоянно възникват пред властите в София и Скопие.

Безисходицата в Македония, която продължава да се задълбо­чава от 24 декември 2012 г., кога­то станаха безредиците в Собра- нието, до днешната невъзмож­ност да се състави правителство, начело с една от двете противо- борстващи партии - ВМРО- ДПМНЕ и СДСМ е диагноза за тежко заболяване на политичес­ките елити. Прибавяме към това и новата порция активност от ал­банските партии, които с демон­стративната подкрепа на Тирана излязоха с една Платформа, в ко­ято превърнатата във фетиш ка­тегория "човешки права", става удобен инструмент за натиск и изнудване.

Картината в България не е по- различна. Изкуствено предизви­каната криза в управлението, след президентските избори, оголи още повече незрелостта на двете най-големи партии - ГЕРБ и БСП. Липсата на отговорност към наболелите проблеми - де­мографският срив на нацията и растящата неграмотност сред циганското население, превръ­ща партийните шефове и техни­те щабове в състезаващи се отбо­ри по наддумване в някакво риа- лити-шоу.

При тази атмосфера в София и Скопие, трудно бихме си пред­ставили, че екипи от двете стра­ни могат да седнат и сериозно да водят преговори за преодолява­не на съществуващите вече се­дем десетилетия проблеми, въз­никнали, най-общо казано, пора­ди програмираната отчужде- ност, подсилвана системно с идеологически и геополитичес- ки инжекции.

Това на пръв поглед не е кой знае колко голяма беда, но по-се­риозното вникване в механизми­те за поддържане на отчужде- ността и днешната реакция на по­литическите, държавните и инте­лектуалните елити от двете стра­ни на Осогово, разкрива една тен­денция, която е много ясна: из- черването на елитите и тяхната невъзможност оттук нататък да решават адекватно нито пробле­мите в собствените им държави, нито в междудържавните отно­шения. Ако в Македония се стиг­не, за кой ли път, до нови предс­рочни избори, а България е вече в реална предизборна кампания, и след изборите, картината няма да бъде по-различна от днешна­та. Отново ще става все по-ясно, че тези, които са водачи, са без­силни да дават отговори на труд­ните въпроси. И стигаме до изво­да, че и в София, и в Скопие е не­обходима смяна на политичес­кия и държавния караул. Трябват нови хора. Досегашните възпи­таници на тоталитарната номен­клатура, хитровато нарекли се леви или десни, изчерпаха прог­рамата, която беше заложена у тях и днес трябва да напуснат по­литическата сцена. Колко прав е подполковник Методи Хаджия - нев, професор в университета "Гоце Делчев" в Щип, Р Македо­ния, който в интервю през 2015 г. по повод отношенията между двете държави каза: "Дали Бъл­гария и Македония са склонни да заглушат историческите си спо­рове, зависи от техните полити­чески елити. Ако те не променят речника в своите реални или вир­туални диалози, мисля, че хора­та от двете страни ще направят това вместо тях".

Това е тема за размисъл и бър­зи решения.


А иначе отношения продължават да тънат в познатото политическо тресавище.


Фолклорната група "Копач- ка" от гр. Делчево - Р Македо­ния през декември 2016 г. участ­ва в традиционния събор "Божик - 2016" в с.Спатово, община Сан­дански.

Групата гостува по покана на фондацията "Хляб и вино" от град Сандански и читалище "Ге­орги Попиванов" от с.Спатово.

Изпълненията на "Копачка" бяха изпращани с бурни апло­дисменти.

На 9 и 11 януари 2017 г. в кино "Регал" в Палм Спрингс, Кали­форния, САЩ е прожектиран ма­кедонският антибългарски филм "Освобождението на Скопие".

Сътворяването на подобни филми в братската страна показ­ва, че нейните творци продължа­ва да са носители на естетичес­ките ценности на Титовизма



Общи условия