Брой 1, 2017 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ИНТЕРВЮ

  "Защо управляващите в София снеха като приоритет изграждането на коридор №8 ?"

пита докторът по история Ангел Джонев


Ангел Симеонов Джонев е роден през 1971 г. в гр. Кюстен­дил. Завършва Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий", специалност "История и география". След дип­ломирането си работи в Регионалния исторически музей - Кюс­тендил, като заема длъжностите екскурзовод, уредник, научен сътрудник и заместник-директор.

През 2004-2005 г. специализира по междудържавния обмен в Института по национална история при Скопския универси­тет "Св.св.Кирил и Методий", Р Македония по темата "Же­лезопътното развитие на Македония по време на войните 1912­1918 г." През 2006-2007 г. подготвя в Софийския университет "Св.Климент Охридски" дисертация на тема "Македония в же­лезопътната политика на България /1878-1918 г./ и след успешна защита му е присъдена степен "Доктор по история". Избран е за главен асистент.

Автор е на редица монографии, студии, статии, албуми, пос­тоянни и временни изложби на теми, свързани със следосво­божденското развитие на България и Кюстендилския край.


Вашите изследвания върху историята на жп линията София-Скопие са най- сериозното проучване по темата. Кога възникват първите пречки?

Историята на железницата София-Скопие е по­стара от третото издание на българската държав­ност. Тя е замислена в Османската империя като част от трасето, свързващо Цариград с Виена. През 70-те години на XIX в. навлиза в етап на ре­ализация, но липсата на финансови средства и "Из­точната криза" осуетяват начинанието. След въз­становяването на България половината от направ­лението влиза в свободните предели, но другата част остава в Турция. Именно последната държа­ва е една от сериозните пречки. Докато владее Ма­кедония, тя всячески саботира българските уси­лия. В редицата на противниците се нареждат балканските държавици Сърбия и Гърция, а сред великите сили в тази позиция се изявява Австро- Унгария. България обаче не се отказва. Направ­лението София-Кюстендил-Гюешево е сред ос­новните държавни приоритети. През 1910 г. е дос­тигната последната точка, или вече повече от век железницата стои на границата. Няма обаче кой да я продължи нататък.

Може ли да говорим за геополитически характер на появилите се проблеми? Категорично геополитиката доминира сред ос­таналите фактори. Борбата е кой ще получи гос­подстваща роля в района. Австро-Унгария се стреми да постави под свой контрол всичко до Со­лун. Зад нея стои съюзницата й Германия. Италия се опитва да доминира в Албания. От друга стра­на, останалите велики сили - Англия, Франция и Русия, си правят своята сметка. България не успя­ва да спечели стратегически съюзник сред голе­мите. След Първата световна война Югославия диктува условията. Само за малко повече от три години през Втората световна война, когато Бъл­гария контролира Вардарска Македония, участъ­кът Гюешево-Куманово се изгражда. В останало­то време доминира надиграването и надхитряне- то, но във вреда на България и днешна Р Македо­ния.

Каква е ролята на балканските държа­ви в този възел от интереси?

До Балканските войни основен противник на жп линията София-Скопие се явява Сърбия. Гърция също играе подчертано негативна роля. Османска­та империя всячески саботира реализацията на проекта. След Първата световна война новият вла­детел на Вардарските предели - Югославия - унас- ледява политиката на Белград и играе своята не­гативна роля все до своя официален край. Но ду­хът на северния съсед и днес доминира филосо­фията на действие в Скопие и четвърт век след ма- нифестирането на независима Македония пряка жп линия с България няма. Оста Белград-Атина ра­боти успешно в тази посока и повече от столетие не дава контрола над Моравско-Вард арското нап­равление.

Какви са днешните измерения на труд­ностите при изграждането на така не­обходимата и за България, и за Маке­дония жп връзка?

Жп връзката София-Скопие е само част от пе­чално известия коридор 8. По него много по-бър­зо би се стигало до Адриатическо море. Саботи- рането му до момента е в услуга на Гърция, откъ­дето минава значителна част от трафика за това направление. Почти всяка година виждаме резул­тата от този транспортен монопол. Няколко пи­яни елински селяни препречват тракторите си на КПП Кулата и превозите спират. За­губите са огромни, но ние викаме неволята, вместо да строим направлението към Ско­пие и Адриатика. За състоянието не са ни ви­новни само страните по трасето. Ясно е, че тях трябва да ги убедим, даже да ги заста­вим. Предстои им евроинтеграция и този въпрос трябва да бъде сред условията на България.

Каква е ролята на България в днешни­те условия?

Лошото е, че управляващите в София снеха ко­ридор 8 като приоритет. Той доскоро беше в най- напреднала фаза на изграждане в сравнение с ос­таналите, които преминават през България. Магис­тралата и модерната железница са факт от Бургас до Радомир. Остават само някакви си 60 км шосе и 80 км линия, а съществуващите днес са в подчер­тано недобро състояние. Жп участъкът Кюстен- дил-Гюешево се бори за приза за най-бавна ско­рост в Европа - 30 км се взимат за 3 часа. Изграж­дане на магистрала или скоростен път ско­ро не се предвижда. Тази част от територията на страната се превръща в транспортна черна дуп­ка. Преди 100 г. България всячески се стреми да манифестира своята модернизация и на риск строи железница до самата си граница. Но най-важната задача, която преследва, е решаването на нацио­налния въпрос. Сега приоритетите са други и за съ­жаление, резултатите не са кой знае колко позитив­ни.

Вашето мнение за бъдещето на този

проект?

От една страна, стои категоричното ми желание коридорът да се реализира. Но с беззъбата българ - ска позиция, затънала в блатото на договора за доб- росъседство, бързо няма да стане. В участъка Ох- рид-Кичево автомагистралата е в строеж, а меж­ду Куманово и Радомир нищо не се случва. Един­ствените позитивни сигнали са предприетите дейс­твия за модернизация на жп участъка Куманово-Бе- ляковци. Останалото е в проектна готовност. Така е повече от век - проекти има, но с влак между Со­фия и Скопие се пътува не през Кюстендил, а през Ниш и Солун. С мащабите на строежа на ав­томагистралите не е изключено скоро да се пътува през същите транспортни възли на съ­седите, вместо директно. Но това заобикаляне през Сърбия и Гърция показва геополитическата немощ на България и Р Македония. То е демонст­рация на реалността, че доминацията на Белград и Атина остава. Чрез реализацията на преки, неза­висими и модерни транспортни връзки между Со­фия и Скопие клещите на геополитическата кон­фигурация ще бъдат счупени. Двете съседни дър­жави с еднородно население трябва да работят ка­тегорично в тази посока.

Вие издадохте книга за Босилеград. Как­ви бяха подбудите да направите това

изследване?

БМ_ 9

Да, наскоро издадох книгата "Погромът в Бо- силеградско 15-16 май 1917 г." Събирах продължи­телно време документи, свързани с тази тема. Тя е само маркирана в историографията. С изключение на краевед а Александър Младенов друг изследо­вател не е направил кой знае какво. А случилото се е показателно за сръбското отношение към ра­йона. На три пъти - през 1885, 1913 и 1917 г., там се излива тяхната агресия. Последния път, в години­те на Първата световна война, паравоенна форма­ция, предвождана от небезизвестния Коста Печа- нац, навлиза в Босилеградско. Резултатът от двудневното им пребиваване е показателен - зак­лани са 32 души и са изгорени 2 живи деца, изгоре­ни са къщите и други постройки на 317 домакинст­ва. Скоро предстои отбелязването на един век от това злодеяние. Дано България и Сърбия намерят сили да почетат по достойнство жертвите на зло- кобното мародерство и подобни погроми да не се случват в историята. За целта е нужно не само ор­ганизирането на съвместно събитие, но изгражда­нето на паметник в Босилеград. Може би е нере­ално, но така изглеждаше идеята за поставянето на паметници на Васил Левски в Босилеград и Цариб­род. Те вече са факт.

Какви са изводите, които правите от всички Ваши проучвания за характера на българо-сръбските отношения?

Отношенията са сложни, натоварени с много напрежение и интереси. Но подобни са и с други­те ни съседи, къде повече, къде по-малко. На Бал­каните България няма стратегически съюзник. Сред големите сили също е така.

Неотдавна Вие участвахте в поклони- ческото пътуване на Македонския нау­чен институт по следите на дейност­та на Св.Климент Охридски в Македо­ния, Албания и Гърция. Вашият поглед върху видяното по тези свети за нас мес­та?

Интересно пътуване! Някои места бях посеща­вал, някои многократно, но имаше и неизвестни за мен. Съчетаването на обектите, разбира се, беше свързано с целта на експедицията - 1100 г. от успе­нието на първия епископ на българския род - Св. Климент. Но за мен беше важно да пропътувам по трасето на теснолинейката от Скопие до Охрид, от започването на която се навършват 100 г. Почти ни­що не е останало от нея днес, но тя е едно гранди­озно усилие с трасе от 230 км. В периода на разру­шителната Първа световна война България гради с мащаби, непознати в историята й, и то в Македо­ния. Тогава са чествани 1000 г. от успението на Св. Климент - този, който ни свързва и ще ни свързва во веки.

Какви мисли събужда днес съдбата на българщината в съседните държави?

Като участник и наблюдател на събитията от четвърт век насам, мога да сравнявам. Има някои аспекти на подобрение. Те обаче са в обсега на нап­редъка на българската държава. Например, ако отидете в Западните покрайнини, преобладаващи­те автомобили са с български регистрационни но­мера. Предоставянето на българско гражданство дава своя позитивен принос. В същото време там почти нищо не беше постигнато в обучението на български език. Все елементарни уж пречки. Пос­ледната е преводът на учебниците от сръбски на майчин български език. Но децата в мнозинство­то си идват като студенти в България. Нашата дър­жава не успява да принуди съседите ни да зачитат правата и интересите на сънародниците ни. "Бъл­гарин" в някои от тях е обидна и мръсна дума. При всички положения съм против да се пренесе акцен­тът на внимание от традиционните български об­щности към новопоявилите се вследствие иконо­мическата миграция. Трябва да се работи с всич­ки, но дългът ни е по-голям към тези, които са не­посредствено до нас. Никъде и никой българин не трябва да бъде забравян.

Как виждате бъдещето на Балканите?

Иска ми се, районът да бъде интегриран в Ев- росъюза. Да се почитат човешките права в дейст­вителност, а не на хартия. Българите на полуост­рова да получат полагащите им се права. Иска ми се, но постигането им изисква силна нация със сил­на държава, която да бъде майка. Филмът с маще­хата вече беше гледан и не ми се повтаря. Това е в рамките на мечтите. Балканите са силно геополи- тически фрагментирани. Съществуването на ня­колко нестабилни, може би временни държави, ка­то Босна, Р Македония и Косово - допълнително нагнетяват напрежение. Играта на големите отек­ва на полуострова. Той остава напрактика неин- тегрираната част от континента, една черна дупка на доминации, преплитащи се интереси и филст- ва. Захласнати в тези подли схеми, балканските държави загърбват преките си добросъседски ин­тереси и общото бъдеще. Старите и новите "голе­ми братя", съревновавайки се, спомагат на този процес на фрагментация. Някои като Турция пък се стремят сами да се наредят сред "големите" и да диктуват на балканската периферия. Отслабна­лият Европейски съюз освобождава терен за разиг­раването на други "коне". А както е известно, праз­ни пространства няма.

Благодарим за това интервю!

Екип на "България Македония"






Общи условия