Брой 4-5, 2015 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ИНТЕРВЮ

  "Македония не е прочела собствената си история"

Не може брадвата, която е посичала хиляди, да бъде символ на държавността й днес..." твърди Любчо Нешков, собственик на БГНЕС


 

Любчо Нешков е роден на 29 юли 1964 г. в Скопие. Баща му Темелко Нешков е прекарал 12 г. по арести, затвори и лагери заради това, че твърдо е отстоявал българската си национална идентичност, като член на нелегална организация, съпротивляваща се срещу на­лагания със сила македонизъм от страна на ЮКП и Тито. През 1977 г. Темелко Нешков, заедно с едно от децата си - Славида, емигрира в Белгия, където след година се събира цялото му семейство. През 1985 г. семейството завинаги се установява в България.

Любчо Нешков завършва история и журналисти­ка в СУ "Свети Климент Охридски". Първоначално работи във в."Стандарт", след това в БНТ. Отличава се с репортажите си по време на Косовската криза, ка­то кореспондент на Националната ни телевизия, в ко­ито смело разобличава режима на Милошевич и об­кръжението му.

От 2001 г. той и сестра му Славида създават инфор­мационната агенция БГНЕС, която все повече се утвърждава на българския информационен пазар и печели доверието на многобройните си клиенти.

От няколко месеци БГНЕС е в партньорско сътрудничество с английския медиен гигант ЕСИ.

Любчо Нешков е убеден, че междупартийните противоборства в Р Македония не докосват истин­ските проблеми на младата държава. Тяхната първопричина, според него, се крие в наложената дър­жавна, идеологическа и национална система след края на Втората световна война. Днешната криза е само симптом за несъстоятелността на тази система, деформирала из корен възрожденските и ре­волюционните традиции на народа.

Това интервю излезе на 21 август т.г. в скопското списание "Фокус". Предлагаме го на нашите читатели поради провокационните идеи, заложени в отговорите на интервюирания, спрямо наложе­ната там конюнктура на мислене.

Публикуваме оригиналния вариант, даден на литературен български език. Заглавието е наше. То е част от един от отговорите на Нешков.


Вашият баща е от Прилепско и е ле­жал в затвора за идеите на ВМРО в Ма­кедония. Вие сте роден в Скопие, живе­ли сте тука, а след това семейството Ви емигрира в Европа, за да се установи в края на краищата в България. Какви

премеждия преживяхте, какви споме­ни пазите за Македония и дали тя днес е по-различна от миналото?

Семейството ми не живее само със спомени. Ние продължаваме да се вълнуваме от това, кое­то става в Република Македония. По отношение на периода, когато живеехме в Скопие, има раз­лични аспекти от нашия престой. Затворът, т.е . след излизането на баща ми Темелко Нешков от затвора, след като там прекара 12 години за сво­бодна и независима Македония, преследванията продължиха и те се разпростряха върху цялото се­мейство, нашите роднини и приятели. Аз и сест­ра ми съзряхме много бързо и няма как, когато в къщата ти влизат нечовешки образи като Иван Бабанов и прибират бащата ти през ден или пък той не се прибира от работа...или пък децата наоколо те посрещат с думите: "Сега Тито ще дойде и ще приберат баща ти" или пък "учителката" проявя­ва особени грижи за твоето "възпитание". В също­то време обаче са десетките, да не кажа много по­вече приятели и близки, които са ни помагали, във всяко едно отношение, за да преживеем преслед­ванията на УДБА по-лесно. За да може да си пред­стави днешният гражданин на Република Македо­ния за какъв режим става въпрос, не през 1945, 1955 или 1965, а за 1978 и 1980 г. ще ви спомена, че лич­но Бабанов разпитвал 90-годишната ми баба, ко­гато семейството се спаси и намери убежище под закрилата на ООН в Западна Европа.

Ако използвам вашия израз за спомените, бих резюмирал накратко: Няма сила, която може да сломи ха за свободна и независима Македония. И това не зависи от волята нито на сръбската, крал­ската, комунистическата или олигархично-мафиотска власт в услуга на оста Белград-Атина, а всич­ки те имат само една цел - гражданите в Македо­ния да не живеят свободно и да не знаят каква кръв е пролята за нейната свобода.

На въпроса дали е по-различна днес Македо­ния от тази от времето на бивша Югославия отго­ворът е многопластов. Да, защото е вече отделна държава и в същото време не напълно демократи­зирана и свободна и най-важното - Македония не е прочела собствената си история. Не може брад­вата, която е посичала десетки хиляди патриоти, да бъде символ на държавността, а избитите да продължават да са врагове, чужди шпиони и т.н. само защото са искали Независима Македония.

Македония и България дълго време са споделяли една и съща история, но все не се стига до подобряване на отноше­нията ни след като Р Македония стана самостоятелна държава. Възражени­ето на официална София е, че в Маке­дония се води антибългарска пропаган­да, а на Скопие, че всички български пра­вителства се отнасят шовинистично и отрицателно към македонците и маке­донския народ. Любчо Георгиевски и Иван Костов подписаха през 1999 година Спо­годба за добросъседство, но въпреки то­ва няма никакъв напредък. Сега се гово­ри, че се подготвя нова подобна спогод­ба. Коя, според Вас, е причината, че отношенията между двете държави остават все обтегнати? Отговорът се намира в първата част от въпроса Ви. Общата ни история е проблем за чуждите ас­пирации към Република Македония. Само лоши­те отношения между България и Македония мо­гат да подчинят Македония. Това е условие над ус­ловията и, който не го разбира в Скопие, това ще означава само едно - през 1991 г. ще имате неясно питане на референдума за независимост, през 1999 г. братска Сърбия ще депортира над 300 000 косовари, през 2001 г. ще имате подкрепен отвън въоръжен конфликт, а през 2015 г. ще имате вече кри­за на действащата система, което разкрива същ­ността на проблема с държавността в Република Македония. Когато гражданите не вярват в инсти­туциите, в изборните резултати, а медиите губят до­верието на читателите и зрителите, нещата опират само до едно - криза на системата.

Разбира се, вина имат както политиците в Ско­пие, така и тези в София, които продължават да об­служват или да се съобразяват с чуждите интере­си, а не със собствените - на Македония и Бълга­рия. Вижте, за мен не е проблем, че някой мой при­ятел или роднина симпатизира на Сърбия, Гърция или Албания, но считам за проява на дълбок примитивизъм омразата към България по правило.

По отношение на лицата Любчо Георгиевски и Иван Костов това са хора, случайно и без никакви заслуги попаднали по върховете на властта и след като са получили най-голямата подкрепа от изби­рателите, те ги предадоха - не потърсиха отговор­ност от престъпниците на бившия режим, нито от тези, които ограбиха, чрез различни форми на приватизации, държавното имущество. Затова днес те са недолюбвани от хората. Но, забележете, не за­щото са се обогатили или са сгрешили, а защото излъгаха и убиха надеждите на стотици хиляди, бих казал милиони ши.

Освен това много погрешно е да се разглежда управлението на Георгиевски и Костов като нещо по-различно. То по всички показатели следва на­ложената система от 1990 г. Да не забравяме, че известното икономическо оживление между две­те държави стана по време на югоембаргото и вой­ната в Косово. Ако двамата са създали условия за стратегическо икономическо сътрудническо и пар­тньорство, тогава те нямаше да затихнат и да дос­тигнат сегашните си нива.

И още нещо - Любчо Георгиевски извърши пуб­лично престъпление като не осъди твърденията, че е искал подялба на Македония! А това и подобни изявления послужиха наскоро на Сергей Лавров да заговори за подялба на Македония. Между друго­то ще Ви кажа, че и друга фигура от прехода - Дос­та Димовска, често говореше за границата около Групчин. Тук ще открия една скоба - само на север и на юг от Македония, с помощта на отделни ве­лики държави, са призовавали за подялба на Ма­кедония. Вие си направете заключение, кой накъ­де гледа! И дали за едни дясното и Изтока не са ед­но и също.

За антибългарската кампания ще Ви задам са­мо един въпрос: Как щяха да реагират властта и нейните медии в Скопие, ако България за по-мал­ко от два месеца беше вкарала у вас организирано, както го прави Гърция, над 40 000 бежанци. Аз съм убеден, че Деве баир щеше да бъде превърнат в на­ционален медиен център, а там хора "специалис­ти по антитероризъм като Бабанов или Бабановски или Бабаноски не знам сега как се е кръстил, щя­ха да обясняват, че властите в София между бежан­ците вкарват и свои агенти в Ал Кайда, които са би­ли обучавани по времето на режима на Тодор Жив­ков и сигурно те са организирали нападението в Ди­ва населба, Куманово. По този въпрос сегашната власт е най-последователна в политиката от 1945 г. За 10 г. власт знаете ли колко пъти Груевски е бил в София - един път за 30 минути!

Когато в България се говори за Македо­ния, тук медиите обикновено отделят внимание повече на изявления на исто­рика Божидар Димитров и на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, които предизвикват недоволдство у гражда­ните на Р Македония. Тази ли е истина­та за Македония, която се чува в София и каква е причината за подобен интерес и трактовка.

Защо в Македония медиите предпочитат да ти­ражират позициите на двамата по отношение на Вашата държава е логично продължение на всич­ко, което казах дотук. Аз съм последният, който би забранил на когото и да е в Скопие или София да каже какво мисли по един или друг въпрос. Но за­що те са най-тиражирани в Македония е въпрос, на който вие трябва да отговорите. В едно съм убеден - те не пречат на режима и още по -малко на Груев­ски и Миялков. Тук обаче аз ще Ви попитам, вие за­що не търсите мнението на други хора - на учени, публични личности, наследници на стотиците хи­ляди бежанци. Тук, в България, се намират наслед­ниците на всички известни възрожденски родове от Братя Миладинови, Пърличеви, Шапкареви, Та­тарчеви, Тошеви, Матови, Александрови, та до много известни фигури и след 1945 г. Защо не тър­сите отговора на въпроса, защо те се спасяват именно в България? Защо семейство Нешкови на­мери спасение в София, а не в Белград и Атина? Отговорът е много прост - истината за тяхната съд­ба е несъвместима с идеологическия проект за Ма­кедония от 1945 г.

Следва и още по-неприятния въпрос! Защо Ма­кедония не се интересува от избягалите след 1948 година в България? Нали това са идеологически­те и партийни другари на кървавия режим на Колишевски, Мойсов и Апостолски? Тук истината е още по-жестока! С една дума, отново опираме до липсата на свободно и демократично общество. Та в Македония и днес Държавна сигурност има съ­щият статут, както по време на Темпо и Ранкович! И затова не е проблем, че досега Агенцията се ръ­ководи от Сашо Миялков. Миялков свободно мо­же да носи името на Георгиевски, Заев, Али Ахмети, Абрахман Алити или Бранко Цървенковски! Тук опираме до краката на1945 г., които вече са гангренясали и колкото повече се отлага прочитане­то на миналото, страната ще изпада във все по-теж­ка и застрашаваща бъдещето криза.

В България бежанците от Македония са стотици хиляди. Приема се, че ВМРО на Каракачанов в България е единстве­ният застъпник и "сопственик" на ма­кедонската история, както и на имо­тите на историческата ВМРО на Ванчо Михайлов. Бежанците от Македония имат ли достатъчна тежест в българ­ското общество, в политиката и могат ли те да бъдат истински мост между България и Македония в бъдеще? По отношение на бежанците и техните наслед­ници мога да кажа, че след 1990 година в България тяхната дейност бе последователно и систематич­но унищожавана. По отношение на имотите на ма­кедонските дружества въпросът се повдига пери­одично от най-различни македонски братства, но на този етап няма желание за неговото разрешава­не. Съдбата на македонските имоти би трябвало да вълнува всички! Бежанците са не само мост, те са кръвната връзка между двете държави! Тяхното унищожаване и маргинализиране продължава пог­рома, който бе извършен на 19 май 1934 година. Да не забравяме, че двата преврата - 1934 и 1944 г. в България имат унищожителни последствия както за ВМРО, така и за развитието на Македония и Бъл­гария. Винаги трябва да помните, че и двата прев­рата са извършени с чужда помощ - от две държа­ви, които винаги са били в съюз срещу България на Балканите.

Но не трябва да затваряме отношенията между двете държави само в рамките на тези общности. В двете държави трябва да има политици, които преди да обичат някоя от великите сили е много по- важно да обичат родината си. Важно е човек да се вълнува за ставащото в Еритрея и Сомалия, Донбас и Крим, но възможностите на страните ни са ограничени. По тези глобални въпроси може да бъ­дем само пионки и използвани. Нищо повече. Бъл­гария и Македония ще бъдат уважавани, само ако бъдат фактор на Балканите. Това е и причината да има толкова много врагове на нормалните отноше­ния между Скопие и София.

Сега се сещам за реакцията на един известен съвременен македонски политик, който неотдав­на бе запитан, защо при такава криза не се опрат на доказани специалисти от Македония, които ра­ботят по света в различни области. Реакцията му бе ядрена, а отговорът изпълнен с голяма доза на бяс: Не! В Македония имаме всичко! В същото вре­ме той се кълне, че се бори за демократизиране на обществото. Съмнявам се! Ако този въпрос му бе­ше зададен на север от Скопие, той може би щеше да отговори утвърдително. Това се нарича самоунищожаване.

Лидерът на опозицията в Македония Зо­ран Заев беше приет в София от Бойко Борисов, а преди това българският пре­миер посъветва Никола Груевски, че ня­ма нищо лошо, ако си подаде оставка­та, след аферата с "бомбите". Как тъл­кувате тези изяви на Борисов като не забравяме, че и неговата партия ГЕРБ принадлежи към семейството на Евро­пейската народна партия, която про­дължава да поддържа ВМРО-ДПМНЕ? Трябва да отбележа, че от самото начало на

кризата - от януари месец насам, в България об­ществото беше информирано доста професионал­но и безпристрастно за случващото се в Републи­ка Македония. В същото време лидерът на СДСМ бе приет само в София на толкова високо ниво - от премиера, външния министър и ръководителите на опозицията в лицето на БСП. В нито едно от изяв­ленията нямаше нито намек, нито открит призив за намеса във вътрешните работи на Македония. Единственото послание бе - политическите лиде­ри в Скопие да намерят политическо решение на кризата. Нещо повече. Министърът на външните работи Даниел Митов призова всички съседни държави, както го прави България, отново да препотвърдят ненарушимостта на суверенитета и дър­жавните граници на Република Македония. В цен­търа на София гръцкият външен министър Коцияс се направи, че не е чул въпроса. За останалите държави Сърбия, Албания и Косово до момента не съм чул официално да са подкрепили този призив. Тук не казвам, че те ще тръгнат да нападат Маке­дония, но тяхното мълчание поставя доста въпро­си относно искреността им и до каква степен тех­ните намерения са само приятелски спрямо Маке­дония. По отношение на Бойко Борисов, към ко­гото съм доста критичен, мога да кажа, че с едно изключение, когато бе подведен от един бивш вън­шен министър, той не е правил грешки по отноше­ние на Македония. Защо няма подписан Договор за приятелство отговорът е много прост: Лично Никола Груевски не желае такъв договор! И това може да Ви каже всеки запознат с преговорния про­цес.

Тук искам обаче да обърна внимание на един странен факт от Ваша страна - вие изобщо не пи­тате и не търсите мнение за поведението на албан­ския политически елит в Македония? За мен пове­дението на коалиционния партньор на Никола Гру­евски Али Ахмети от ДСИ, но и на т.нар. опозици­онна ДПА е повече от противоречиво, да не кажа колаборационистко със сегашния режим. По вре­ме на най-жестоките разкрития, направени от Зо­ран Заев, Али Ахмети и Менх Тачи заставаха ка­тегорично зад кабинета на Груевски, нещо повече, те не се разграничиха от него и извършените зако­нонарушения. Но има нещо, бих казал, доста уни­зително и за самите тях в поведението им. Преди поредната лидерска среща и двамата отидоха на крака при Еди Рама, в съседна Албания. Господи, те македонски или общоалбански политици са? Ахмети непрекъснато повтаря, че при всяка среща в Тирана и Прищина с Хашим Тачи, Сали Бериша и всички останали политици ги пита какво да пра­ви, дали да подкрепя Охридското мирно споразу­мение? Отделно от това Али Ахмети трябва да да­де ясен отговор за определена част от миналото си преди 1978г. и дали там не се скрие отговорът за сегашното му поведение. Той трябва да даде отго­вор и на въпроса има ли връзки със съмнителни ал­бански бизнесмени от Струга, Тетово, Скопие и т.н. Същите въпроси са валидни и за Менух Тачи.

България е членка на НАТО и на Евро­пейския съюз, но се чувства, че има мно­го идеологически и геополитически сле­ди от миналото и при вас, особено що се отнася до влиянието на Русия и на Пу- тин върху политическите и бизнеселитите, както и в Македония. Все пак коя е причината за отказа от енергийните проекти с Москва от страна на София /Южен поток/, особено след като видях­ме, че през тази пролет и Белград, и Ско­пие се отказаха от другия проект на Путин - Турски поток?

Хубаво е да бъдем по-скромни, когато става въпрос за приноса ни при решаването на глобал­ните въпроси и по-малко да се унижаваме, когато трябва да се сочи някой за виновник. "Южен по­ток" не бе спрян от България, а от Европейската ко­мисия и това трябва да се каже много ясно и кате­горично. Отделно от това не съм убеден, че ще има и "Турски поток", поне в онзи му вариант извън те­риторията на Турция. А ако се стигне до тази му реализация, последният, от когото ще зависи неговото спиране, са хора като Никола Груевски, Александър Вучич или някой друг. Настина ли смя­тате, че ако ЕС и "Газпром" се разберат за нов га­зопровод, той може да бъде спрян от лица като го­респоменатите?

Та нали виждате, че те за решаване на вътреш­ни въпроси и проблеми прибягват до посредничес­твото и участието на европейски политици.

Груевски, за да намери спасение за себе си, а Ву­чич - за да оправдае признаването на Косово и вяр­вам, в най-скоро време, за разкриването най-нак­рая на умопомрачителната истина за УДБА и КОС, се обръщат към външни авторитети. Единият - Гру­евски - към Йоханес Хан и Виктория Нуланд, а дру­гият - Вучич - към Федерика Могерини.

Тук става въпрос за тотална манипулация на об­щественото мнение с цел запазване на властта и удължаване на агонията на режима. Кризата, в ко­ято е изпаднала Македония, не е свързана нито с Южен, нито с Турски поток. Въпросът опира до криза на системата. Гражданите и политиците тряб­ва да изберат дали искат да създадат суверенна дър­жава или да са под някаква форма на протекторат.

Вие лично и Вашата агенция имате дос­тъп до автентични информации, отна­сящи се до Европа и САЩ. Забелязах, че следите процесите, които текат в Ма­кедония, особено по време на кризата и договора, който беше постигнат меж­ду властта и опозицията. Как виждате бъдещето на правителството на Гру­евски? Може ли Груевски и по-нататък да бъде главен политически фактор в Ма­кедония и да победи на предстоящите избори, като се има предвид доверието за ВМРО-ДПМНЕ от страна на гражда­ните?

Агенция БГНЕС има няколко приоритети във външнополитически план и един от тях са Балка­ните. Неотдавна към агенцията създадохме център за стратегически изследвания за региона. В него работят или сътрудничат хора, които през целия си живот са изучавали Балканите. Една от най-го­лемите беди на нашите държави е категоричното отхвърляне на всичко, което са постигнали наши­те предци. Поради това решихме да използваме не­що, което не се постига нито с пари, нито с връзки. Независимо от различните опити за манипулация около същината на кризата в Македония моето лично убеждение е, че става ма за криза на сис­темата. В момента вие преживявате период, който ще постави начало на нов обществен договор в Ре­публика Македония. В противен случай кризата ще се изостри и ще ескалира. Кризата обхваща всич­ки държавни структури: Съдебната власт - кой вяр­ва в правосъдието? Изпълнителната власт - хора­та се плашат и са убедени, че властоносците са ко­румпирани и злоупотребяват с властта, а парламен­тът е само декор и режимът на Груевски доказа, че може да управлява и без него. Кризата в медиите - никой не вярва на официалните медии. Ако Нико­ла Груевски е добър политик, в което се съмнявам, той би трябвало отдавна да схване, че е пречка не само за стабилността на Македония, но и за нова­та геополитика. Всички обвинения за сегашната криза са свързани с неговото име, в същото време вече никой не вярва, че той наистина желае присъ­единяването на държавата към ЕС и НАТО. Въп­росът дали ще продължи да бъде фактор в поли­тическия живот на страната има отговор с продъл­жение - може да се опита, но ще има жесток край. Освен това той в последните десет години беше главният фактор и докъде се стигна - Македония е на ръба на бездната - десетици хиляди я напускат и бягат към " най-добрите икономики в Европа и света". Въпросът не е дали ще бъде фактор, а дали е полезно за Македония да бъде фактор. Времето доказа - категорично не!

За разлика от Македония, свободата на печата и на изразяването в България по­лучава много по-високи оценки от меж­дународните наблюдатели. Каква е ме­дийната среда в България, положение­то на журналистите и мощта на писа­ното слово?

Въпреки проблемите и трудностите, които съ­пътстват българските средства за осведомяване, ситуацията е коренно различна от тази в Македо­ния. При нас нещата вече се приближават до па­зарния принцип. Подчертавам, че има проблеми, но бъдещето на много медии и в най-развитите държави е поставено под въпрос поради новите условия - дигитализацията и променената култу­ра на читателите. При нас има десетки случаи на уволнени министри, директори и високопоставени политици, както и на кадри на тайните служби, ка­то последица от журналистически разследвания. Не сме стигнали дотам, че всеки да иска да бъде журналист, но при нас не е възможно да отворите вестник и на първа страница да е публикувана при­съда или призив за саморазправа с опозиционен лидер. Няма уеб-сайт , където от десетина нови­ни девет да започнат с името на премиера. Дори и в телевизията, която е най-близка до управля­ващата партия, не може да има предаване в 10-15 минутен блок за премиера и за управляващата пар­тия. Това би означавало само едно - край за тази медия.

Вашата агенция БГНЕС сключи дого­вор с британския "Итдепендънт" за пар­тньорство и сътрудничество. Това е първата агенция от Балканите, която предприема подобна стъпка. За какво става ма и как това ще влияе по-нататък върху стандартите на журна­листиката?

Партньорството с британския медиен гигант ЕСИ, част от който е и вестник "Индепендънт" за­почна преди около 5 месеци. Партньорството за­почна с обучение на наш екип в Лондон и продъл­жава с непрекъснато предаване на ноу-хау в област­та на рекламата, продажбата на различни проек­ти и подобряване на професионализма на журна­листите в БГНЕС -репортери, редактори, шефове на отдели и т.н. Вижте, всеки който подценява за­почнатите процеси в глобален план, колкото и да е добър, ще има сериозни проблеми в бъдеще. До­ри и да успее да осигури финансирането си, той ня­ма да има средства за задълбочаване и разширя­ване на разследващата журналистика, а това е бъ­дещето и в тази посока ще се ориентират и чита­телите. Новината вече умира със своето раждане. Тя е вече навсякъде и престава да бъде новина...

На 24 юли 2015 г., в рамките на програмата на двете академии на науките - БАН и МАНУ, в Би­толя се проведе съвместна конференция на тема "Освободителните борби на Македония от Източ­ната криза до Балканките войни".

Желанието на двете академии за подобни съв­местни инициативи е може би пътят, по който трябва да се търси възможност за пробив по по­сока на историческата истина.

В словото си председателят на МАНУ акаде­мик Владо Камбовски каза нещо, което ако е иск­рено, ще може да разтвори пътеките към истина­та: "Трябва да говорим открито, независимо по кой въпрос, без да сме уверени, че винаги ще стигнем до единомислие. Науката като важна обществена дейност се уповава на определени различия, на­учни схващания, теории и учения. Тези наши съв­местни инициативи са важни не само за науката, но и за двете общества..."

Това е добре, но дискусията, която бе проведе­на в рамките на конференцията показа колко дъл­боки са различията в подхода и интерпретирането на поставените научни проблеми. Принципът на македонските историци е да изваждат част от цялото и да му придават смисъл, образ и значение на самостоятелна историческа стойност. Местно­то и регионалното да се противопоставя на исто­рически цялостнообоснования процес само и са­мо, за да се защити първоначално насила наложе­ната, а днес с психологически съставки и характе­ристики, формула за македонския идентитет и език.

Опитите на българските историци в хода на дискусията да разкрият първоосновата на единни­те исторически процеси и събития на територия­та и на двете днешни държави се сблъскваха не­изменно с постулата за "изконния" македонистки идентитет и език.

Всъщност, всеки който следи по-внимателно съвременния живот в братската страна, в неговите научни, публицистични, политически и културни варианти, открива една и съща бариера, поставе­на пред всеки и най-плах опит да се изрази мне­ние, различно от общоприетото.

Месец преди тази съвместна конференция в Скопския университет "Св св. Кирил и Методий" беше защитен докторат на тема: "Бугарин - наци­оналност или професия..." от магистър Оливер Ромевски. Въпреки че предметът на изследване­то е повече политически, всички примери, аргу­менти, казуси и изводи имат един и същи първо- извор, една и съща цел, една и съща схема, едни и същи изводи - защита на "вековната македонистка национална идентичност и език", различни от българските, и застрашени единствено и само единствено от българската политика, политици и държавни институции.





Общи условия