брой 4-5, 2014 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  ИСТОРИЯ

  Делото на благородника- българофил Пиърс О' Махони

Още не е засъхнала кръвта на жертвите от Илинденско-Преображенското въстание 1903 г., когато от далечната Ирландия в София пристига лорд Пиърс О-Махони, политик с благородническо потекло и депутат със 17 мандата в Британския парламент. Той е потресен от зверствата на турските ятагани и е загрижен за съдбата на децата, останали без родители, загинали по бранищата на бунтовните в Тракия и Македония.

На 30 март 1904 г. при откриването на основаното от него сиропиталище "Свети Патрик" той произнася на френски език реч, в която заявява: "Аз съм дошъл тук, движен от чувството за милост. Срещнах хиляди злощастници, принудени да избягат в България, за да си спасят живота. Между тях намерих клети деца, чиито родители са били зверски изклани. Тези деца са изоставени сами на себе си, без семейства и без надежда. Надявам се, че в това сиропиталище те ще се възпитават като истински българи, трудолюбиви и честни чада на народа си."

Пиърс О`Махони е роден на 9 юни 1850 г. в Дъблин, произхожда от благороднически род от графство Кери, област Уиклоу, Южна Ирландия. Свидетел е на тежки британски репресии спрямо ирландското население. Младият Пиърс получава солидно образование, завършва училището "Ръгби" в графство Уоруик, колежа "Магдалена" в Оксфорд и се дипломира в Кралския земеделски колеж - "Сиренсестър". Членува в Ирландската независима автономна партия и като неин представител, добър и страстен оратор, защитава идеята за независимост на родината си. Сближава се с демократа Уилям Гладстон и заедно с него заклеймява турските изстъпления при потушаването на Априлското въстание. Съдейства при написването и разпространяването на брошурите "Българските ужаси и Източния въпрос", "Уроци по клане", които се издават в хиляди екземпляри и събуждат съвестта на европейската общественост. След смъртта на Гладстон (19 май 1898 г.) Пиърс О`Махони продължава делото му и е най-ревностният българофил в британския парламент. Следи редовно публикациите на Джеймс Баучер, кореспондента на "Таймс" за Балканите и от тях научава за жестокостите по време и след Илинденско-Преображенското въстание. Без никакви колебания се отзовава веднага на призива за помощ след геноцида към българите, прокудени от родните им места.

Заедно със съпругата си Алис, на 10 декември 1903 г. тръгва от Марсилия през Цариград за София. Тук двамата съпрузи се срещат със Софийския митрополит Партений, от когото търсят и намират съдействие за откриването на сиропиталище за най-нуждаещите се осиротели българчета. Не го плаши суровата зима и обикаля България от Рилския манастир до Странджа планина по местата, където децата са намерили временно убежище. Среща се с 32 момчета, кръгли сираци, между 6 и 12 години от различни краища: Малко Търново, Бургаско, Самоковско, Дупница...За тях купува двуетажна къща на тогавашния адрес "Македония" № 34, близо до Руския паметник, на това място днес е построен хотел "Родина". След основен ремонт сградата е пригодена за сиропиталище и училище. Избрано е училищно настоятелство с членове: архимандрит Йосиф, Султана Рачо Петрова, Лидия Шишманова и професор Агура. За мисията и порядъка в учреждението е съставен устав, утвърден лично от Министъра на просвещението професор Иван Шишманов. Решено е дрехите на питомците да се ушият в стил "дебърска носия", за да не се забравя, че децата са родени българчета. В благотворителната дейност се включва и съпругата на Лорда, която преподава в училището английски и френски език. За летният им отдих Благодетелят построява в Костенец вила, която нарича в чест на родината си "Ирландия".

За да обезпечи в материално отношение бъдещето на възпитаниците си Пиърс О`Махони ги осиновява юридически като на всички предава своята ирландска фамилия. Грижи се за тях като истински баща, бди неотлъчно за здравето и възпитанието им. Те са го запомнили като безупречен пример за подражание: "Висок, красив, с благородническа осанка, облечен с вкус, с изискани маниери. Никога не повишавал тон, но и не се примирявал с провиненията и нарушенията на реда. Винаги присъствал на молитвата преди лягане и , ако не подадял ръка на някое от децата за "лека нощ", това означавало, че то се е провинило през деня и повече не трябвало да допуска грешки." Такъв е разказът на художника Тодор Петков О`Махони, предаден от сина му Коста О`Махони. До 1960 г. художникът и наследниците му с гордост са носили ирландската фамилия, но са били принудени да се откажат от нея. Почти всички от сиропиталището получили висше образование и станали учители, лекари, юристи. На никого не било отказано правото да учи там, където го влече желанието му и може да изяви таланта си. Всички се проявили като истински патриоти и се записали в Македоно-Одринското опълчение, с което участвали във войните за обединението на България.

Макар че Фердинанд награждава Пиърс О`Махони с орден "За граждански заслуги", Лордът от Ирландия активно работи срещу политиката на династията за присъединяване към Съюза на Централните сили - Германия и Австро-Унгария. За жалост, в Първата световна война България е въвлечена срещу Съглашението и О`Махони се завръща в родината си. Починал е на 9 юни 1930 г. в Дъблин, но до сетния си дъх е живял със спомените за своята милосърдна мисия. Домът му представлявал истински музей на българщината. В по-нови времена представители на всички поколения от негови възпитаници, пръснати по света, решават да открият паметна плоча с надпис, изразяващ благодарността на българския народ към делото на ирландския благодетел. Един от синовете му, Евтим Иванов О`Махони, е наследил ферма в Ирландия, където и днес работят много българи. А в София са останали да напомнят за благородника имената на две улици и на един площад: "Махония" в кв. Илиянци, "Пиърс О`Махони" в ж.к. Лагера и площад "Пиърс О`Махони" до Военномедицинската академия.

В статията "Светлосенки от галерията на полузабравените" от Сборника "България на Балканите и Европа" е споменато: "За непознатата и неоповестената за широката публика дейност на Пиърс О`Махони трябва да се говори много, защото тя е доказателство за дарителството като нетленна връзка във времето между народите въпреки държавните граници."





Общи условия