брой 2, 2012 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  "БЪЛГАРИ"

  Каблешкови не са забравили македонските братя

На светлата памет на Лили Жилкова.

В средата на деветнадесетия век големият копривщенски род Каблешкви вече е влязъл реши­телно в стопанския живот на страната, замогнал се е, добил е обществено значение и проявя­ва горещото си родолюбие с де­ла решаващи съдбата на бълга­рите.
По-старият чичо на револю­ционера Тодор Каблешков - Цо- ко Дончов Каблешков /1820­1903/ виден търговец, първенец в Пловдив и Цариград, едва два­десет годишен се хвърля в бор­бата за независима българска църква и буквално ври в нея. Свързан с главните водачи на та­зи борба той е написал интерес­ни спомени. Тримата негови си­нове Антон, Атанас и Никола вземат дейно участие в Съедине­нието на България.
Най-големият му син Антон Ц. Каблешков /1856-1917/ завър­шва право в Петербург. При подготовката на Съединението е член на Българския таен центра­лен революционен комитет. За­хари Стоянов го използва за връзка с руските дипломати в Пловдив.
По-късно е професор по тър­говско право и от 1898 г. е член на Българското книжовно дру­жество /БАН/.
В навечерието на Първата све­товна война той пише позив про­тив участието ни в нея.
Най-малкият син на чорбаджи Цоко е генерал Никола Каблеш­ков /1868-1935/. Завършил арти­лерийската школа в Петербург, през Балканската война се отли­чава в боевете при Одрин и Ча- талджа, като командир на Пър­во гаубично отделение.
През Първата световна война той се представя блестящо като командващ артилерията на Дой- ранската позиция. Въпреки бес­ните денонощни атаки на врага от16 до 19 септември 1918 г. про­бив не е допуснат. Позицията е удържана до края на войната.
Най-младият чичо на рево­люционера - Тодор Д. Каблеш­ков заможен и влиятелен родо­любец, след Априлското въста­ние е избран за представител на Копривщица при разследване на турските зверства. При посеще­нието на международната коми­сия лейди Страндфорд го пита, колко са грамотните хора в Коп­ривщица. "В Копривщица няма неграмотни" - отговаря с дос­тойнство Т.Д.Каблешков.
Бащата на революционера - Лулчо Д. Каблешков е много предприемчив. Едър скотовъд и търговец простиращ пазара си до Цариград и Египет, той участва и в бегликчийството. За по-голя­ма сигурност и удобство държи в дома си от шестдесет панти. Къщата му построена през 1845 г. е не само красива, удобна и слънчева. Тя е и една крепост. В нея всички се чувстват сигурни и свободни.
Чорбаджи Лулчо е възложил отглеждането и възпитанието на малките си деца от покойната му първа жена на сестра си Пена -са­мотната и вярна съпруга на прос­лавения хайдушки войвода Дон­чо Ватаха. Вечер, край огнището Пена разпитва дошлите от къра ратаи и панти за съпруга си. И сведенията не са тревожни. "Дончо куршум го не лови". Той върши добре работата си - оби­ра богатите насилници и разда­ва помощи на бедните. Децата слушат със затаен дъх разказите за подвизите на Ватаха, и им се ще да бъдат при хайдутите, да пипнат оръжието им.
Дванадесет годишен Тодор Каблешков /1851-1876/ намира на втория кат на домашния обор, в натрупаното сено едно знаме, ук­рито от свободолюбивите панти на баща му, които по-късно из­лизат в балкана, като хайдушка чета. Знамето е от алена копри­на, с извезани кръст и девиз "Сво­бода или смърт". Момчето е сма­яно от находката. Приема я като знамение. В началните класове Тодор учи ту в Коприщвица, ту в Плов­див - у чичо си Цоко Каблешков. След това постъпва във френс­кия лицей в Цариград. В Пловдив и Цариград той навлиза във во­довъртежа на борбата за духов­на независимост. Свързва се с Цариградското читалище, с Ма­кедонската дружина, разбира тежкото положение на бълга­рите в Македония, сериозно зас­трашени от погърчване и от тук нататък не престава да мисли за "македонските братя". Той орга­низира Македонски дружества в Копривщица, Пловдив и друга­де. Каблешков излиза от рамки­те на поверения му IV революци­онен окръг. През 1875 г. посеща­ва Пирот, по време на панаира, свързва се с местната интели­генция и проучва възможности­те за създаване на революционен комитет в града, намиращ се до сръбската граница. В Копривщица и в дома си Каблешков е моторът на рево­люционния и просветен живот. В родния град той създава уче­ническо дружество, после коо­перативното сдружение - Бъл­гарско машинническо дружест­во "Трудолюбие", от което по- късно се сформира революцион­ният комитет, женското благот­ворително дружество "Благове- щение", към което привлича своите братовчедки, сестрите и втората си майка Ана - за пред­седателка на дружеството. Една от основните задачи на това дружество е да събира и изпра­ща средства на Македонската дружина, за подпомагане борба­та на македоските българи сре­щу гръцките домогвания.
Той се гордее с най-голямата си сестра Нона Каблешкова /1847-1923/, която завършва ус­пешно Копривщенското деви­ческо училище, напуска топло­то бащино огнище и поема неси­гурните пътища на Македония, за да ограмотява и просвещава македонските девойчета. Тя от­крива Първото българско деви­ческо училище в Битоля през 1870 г. и после в Кукуш - през 1875 г. Като македонска учител­ка тя работи безплатно в про­дължение на повече от седем го­дини - до Освобождението на
България - 1878 г. За самоот­вержения си труд получава от училищното настоятелство храна и едно скромно жили­ще. В Кукуш тя преживява страшната 1876 г., когато след погрома на въстанието семейството й е съсипано фи­зически и материално. Брат й Тодор, заловен от турците се самоубива в заптийската стая на Габровския конак.
Баща й Лулчо, разпитван и изтезаван, загубва здравето си и цялото състояние. Сес­трите й Ана и Парашкева, омъжени за осъдени коприв­щенски революционери ос­тават измъчени, сами и без никакви средства за същест­вуване. По-малките деца на семейството са укрити и спа­сени от храбрата им майка Ана Каблешкова. Така благо­денстващото и издигнато се­мейство на чорбаджи Лулчо Каблешков е унищожено за по-малко от един месец. Но горещата каблешкова кръв надделява. Две години по- късно - след Освобождение­то младите филизи на рода израстват и продължават делото на загиналите мъченици. Каб- лешкови са навсякъде, където трябва да се защити младата българска държава - в Съедине­нието, Сръбско-българската война, Балканската и Първата световна, те не мислят за своя живот, а за благото на скъпото си отечество и увековечават името Каблешкови в нашата следосво­божденска история.
Копривщица е свободна - ле­кува раните си. Свободни са и по-голямата част от българите. Но за македонските братя робс­твото продължава, и е станало още по-тежко. Каблешкови зна­ят това.
Предпоследният брат на рево­люционера - Стоян Лулчов Каб­лешков /1868-1953/ завършва ос­новното си и средно образование в Русия. Отказва се от военната кариера и завършва философия в Цюрих. Следвайки завета на брат си Тодор той не приема предло­женото му асистентско място в Швейцария. Връща се в България и работи като гимназиаленучител и училищен инспектор.
През 1903 г. е главен директор на българските училища в Ско­пие. Развива патриотична дей­ност. Осъден на смърт от турци­те за участие в подготовката на Илинденското въстание, той е спасен от руския консул в Скопие под гаранция, че ще напусне Ма­кедония и то веднага.






Общи условия