брой 1, 2012 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  "ЛИЧНОСТИ"

  Иордан Гюрков - титан на българския дух във Вардарска Македония

Христо МИХАИЛОВ - гр.Прилеп
Той е роден в град Щип на 13 октомври /ст.ст./1891 г. като пър­во дете на Христо Гюрков и Еле­на Кюлюмова, твърде издигнато и родолюбиво семество. Като учител неговият баща не изпус­ка от поглед ученолюбивото си чедо и след завършване на про­гимназия го изпраща в Педаго­гическото чилище. Корените на неговата духовност трябва да търсим преди всичко в семейна­та среда,в многодетното семейс­тво на българския народен учи­тел Христо Гюрков и революци­онен деец в града под Хисаря, ко­гато там учителстват основопо­ложниците на ВМРО, корифеите Даме Груев и Гоце Делчев. Ка­то изпълнява съветите на своя баща младият Иордан е една го­дина учител в Скопие и продъл­жавайки пътя на своето нацио­нално пробуждане и извисивяне, е "покръстен" за делото на осво­бождението от големия щипски войвода Мише Развигоров. Во­ден именно от този ентусиазъм младият Иордан Гюрков без ко­лебание влиза като доброволец в Македоно-Одринското опъл­чение по време на Първата бал­канска война от1912 г. Какъв вой­ник е бил, говори фактът, че той е награден с български орден за храброст. С възмутена душа от сръбската изневяра, бърза да постъпи в Софийското военно училище, за да се подготви по възможоност най-добре за по ­нататъшната епична борба за свободата на Македония. С вли­зането на България в Първата световна война той заминава за фронта като български ротен ко­мандир на взвод в Шести маке­донски полк. Участва в ожесто­чените боеве при Криволак про­тив френските агресори и е ра­нен. След излизането от болни­цата отново е на фронта, вече ка­то адютант на прославения гене­рал Златарев, командир на 11-а пехотна дивизия. През цялото времетраене на войната той про­явява виосоки войнски качества и между другото е награждаван неведнъж заради своята храб­рост. Достига до чин капитан, ка­то продължава да служи до края на войната, окичен с три ордена за храброст. През знаменитата 1919 г. той изцяло се поставя в услуга на ВМРО, като помага на своя знаменит съгражданин То­дор Александров в тежките за на­ционалното дело условия да въз­становят македонското освобо­дително дело. В 1921 г. напуска българската войска и заминава за Виена с двойна задача: да след­ва в университета социални нау­ки и същевременно да изпълня­ва поверителни мисии на ВМРО пред правителствата на евро­пейските държави. Още преди заминаването той е активист в конспиративната дейност на ВМРО, като участва в търсенето и намирането на тайни квартири на Тодор Александров, а след то­ва - и в организиране на негово­то бягство от затвора. Във Виена изпълнява с голям успех дели­катни задачи на Организацията, като едновременно е и активен деец в живота на тамошното ма­кедонско студентско дружество. Иордан Гюрков, един от най- видните дейци на ВМРО след Първата световна война, според разкази на неговите съвремен­ници имал много представител­на външност: висок, снажен с хармонично развита спортна фигура , красив с волева осанка, но излъчващ благородство, ин­телигентност и възпитаност, с изключително приятни обноски и предразполагаща усмивка на сърдечен събеседник, благоск­лонен към различното мнение. Отличното владеене на немски език и в значителна степен на френския му отварят широко вратите за разговори с високо­поставени събеседници, изпъл­нявайки важни организационни задач в Австрия, Германия, Швейцария, Франция. Във Вие­на забележителна е дейността му за организирането на маке­донските студенти в дружества, като от началото на 1923г. таки­ва студентски дружества се съз­дават и в Лайпциг.Той вдъхва живот на студентските органи­зации както в поробена Македо­ния, така и в чужбина. В тази плодоносна 1923 г. във Виена се създава особено ентусиазирано студентско ядро, което е иници­атор за организиране на студен­тите от Македония в Мюнхен, Будапеща, Женева и Брюксел и на други места, докато се стиг­не до януари 1924 г., когато е уч­реден Съюзът на македонските студентски дружества в чужби­на. Точно тогава обстоятелства­та налагат да се върне в България, без да довърши собствено­то си образование, поставяйки се напълно на разположение на Организацията, но не пропуска да докладва за свършената ра­бота за отпор срещу враговете на македонското освободител­но дело. Неговото присъствие е особено необходимо в дните, когато тъмни сили подгот­вят убийство­то на велика­на Тодор Александров, за съжаление, без да успее да предотврати злокобната му гибел. Все пак, той заед­но с Иван Ми­хайлов и здравото ядро око­ло него, успя­ват да накажат заговорниците. На Шестия конгрес на ВМРО, който се провежда през февруари 1926 г. Гюр­ков е избран за запасен член на ЦК на ВМРО, наче­ло с Иван Михайлов. Като член на най-висо­кото ръководство на Организа­цията той обикаля заедно с царевоселския войвода Дончо Христо региона на Царево се­ло и Голак , където десетчленната чета е обсадена от сто пъ­ти по-многоброен противник и води жестока битка на 2 юни 1925 година. Тук той показва бляскави познания в областта на тактиката и успява да оттегли четата без загуби. Неговите за­бележителни качества, широка култура, владеенето на чужди езици го утвърждават през годи­ните 1926, 1927, 1928 като един от най-изявените ръководители на ВМРО, но той възприема своя­та активна деятелност като за­дължение пред поробена Маке­дония и работи все така вдъхно­вено до последния си час.
Ученик на Тодор
Александров, съратник на Иван Михайлов
В разцвета на силите си, спе­челил доверието на съмишлени­ците си, които виждаха у него бъ­дещ голям водач на ВМРО Йор­дан Гюрков стана жертва на един подъл заговор. Враговете на ВМРО след продължително об­мисляне, издебват кобния мо­мент, когато той излиза от църк­ва, без лично оръжие и телохра­нители и се отправя към дома на своите близки. Тогава убийците- протогеровисти Илия Костурков и Трайко Миладинов стрелят по незащитения Йордан и с ня­колко куршума в гърдите го по­валят на земята. Той издъхва в ръ­цете на обезумялата си майка, която дотърчала до него, чувай­ки изстрелите, сякаш долавяйки с майчиния си инстнинкт към ко­го са отправени те. Тази траге­дия се разиграва на 8 февруари 1931 г.
Една високо морална личност падна, за нещастие, вярвайки фа­натично в човешкия морал. И още нещо, неговото свято рели­гиозно чувство, което го карало да ходи на богослужение невъо­ръжен е влязало в нечистите сметки на ликвидаторите му, за­тънали до гуша в безбожие и под­лост. Умирайки той успява само да промълви:"Доста, доста..." и пада бездиханен едва 40 годи­шен. Неговото убийство разтър­сва цялата македонска бежания в България и емиграцията в чуж­бина и се превръща в мощна ма­нифестация срещу противници­те на ВМРО. В София идват де­легации от цяла България, десет­ки хиляди души с над 120 венци го изпращат до вечното му жи­лище.
Между по-младите съмишле­ници на Тодор Александров, Иордан Гюрков е една от най- изявените фигури и един от най- преданните борци за свободата на Македония. Мисълта да бъде полезен на своя народ изпълва неговата ранна младост, а в по- зряла възраст силната му воля го прави личност, която участва във всички по-крупни събития през двайсетте години на ХХ век. С тази предателска смърт умира не само един незаменим за Организацията човек. Тази смърт нанася удар и върху сама­та Организация, с което се целе­ше да бъде поразен българския национален дух на Македония. В широкия обхват на неговата де­ятелност важно място заема ра­ботата му с македонската емиг­рация. Неговата работа със сту­дентите в различни европейски градове е продиктувана от убеж­дението му, че македонското ос­вободително движение се нуж­дае от духовно издигнати лич­ности, които да съхранят бъл­гарския народен дух на Македо­ния. Той залага всичките си ка­чества чрез македонските сту­дентски дружества да се възпи­тат такива личности и затова смята, че ВМРО трябва да се от­нася изключително сериозно към работата с младите. Пътува­нията му на Запад, неговото сту- дентство там правят от него не само високоинтелигентен човек, но и човек на научния метод, но­сител на истинска европейска култура, затова към неговата чо­вешка широта се прибавятлоял­ността и респектиращите му познания по отношение на об­ществения и социалния живот. Парадоксално е, че именно то­ва негово европейско поведение и вродена почтенност, станаха причина той да загуби живота си, така ценен не само за Организа­цията, но и за всички българи. Можем само да гадаем как ръка­та на убийците не се е парализи­рала пред вида на този снажен, одухотворен човек, с благород­на осанка излъчваща скромност, с чувство за дълг и самоконтрол, постоянство и вяра в доброто, човек с изполински духовни ка­чества, предназначен да води. И всички тези негови незаменими добродетели влизат в рязко противоречие с политиката на управляващите и партиите на днешната "независима"ма­кедонска държава, с която се гордеят особено много сърбо- комунистическите и жалки­те антични македонисти. Та нали той загина от ръката на пре­датели сърбомани в тогавашна България! В трагичната 1931 г. всички софийски вестници неза­висимо от тяхната партийна оц- ветеност, публикуват обширни статии и съобщения за негово­то подло убийство, за грандиоз­ното погребение и за трагична­та загуба, която поробена Маке­дония и нейният български на­род понасят с нея….




Общи условия