Брой2, 2010 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Духовност

  Поетична антология "България"


Костадин Крайнов

Роден е в село Годлево, Благоевградски окръг през1933 г. Още в ранна детска възраст родителите му се преселват в Лудогорието. Завършва агрономство в София, но малко време посвещава на тази професия. Утвърждава се като талантлив поет, публицист и общественик. Животът му е разделен между Разград и София. И на двете места е активен поет и публицист. И на двете места е приет радушно от ценителите на истинската поезия. А каква е неговата поезия? Крайнов създаде поезия, която може да определим като поезия на непримиримата нравственост при срещатата й с кресливата и примитивна себепоказност. Непримиримостта се разкрива особено натрапчиво на границата между две епохи . Точно това изостри още повече изтънчената чувствителност на поета след 10 ноември 1989 г., когато към естествения стремеж за демократизация се прилепиха и много лумпени и отляво, и отдясно, за да замъглят и деформирта съкровеното усещане за род и родина.Чрез поезията си той се опълчи срещу тези, които възприеха свободата като разюзданост на нравите, като безскруполно печелене на пари. Вещ психолог, раним като човек и нежен като лирик, той със словото се противопостави на криворазбрираната от мнозина демокрация, но физически не издържа. Почина внезапно през октомври 1999 г.

Автор е на няколко стихотворни сборника: "Жива вода", "Сърцето ми опора търси", "Съпротива", "Вик"/посмъртно/ и др . Автор е и на публицистични книги.

Може би най-автентична картина на присъщия му драматизъм е заключена в едно от последните негови стихотворение, написано на 3 октомври 1999г. дни преди да се раздели с живота:

"Жадуват тих покой очите и ръцете ми.

Умът нашепва: - Бе,каквото беше. Дим...

Но ето, птица някаква неистово изкряска

и сякаш ме на две разполови!

Едната половина превръща се във пясък.

А другата е жива и кърви."

Де е България



А другата е жива и кърви."
Време-безвремие.

Време-подземие.

Време застинало в мъртви води.

Пред телевизора старчета хремави

гледат момичета с голи гърди.

Гледат и цъкат миролюбиво.

С нищо вече не можеш ги шашна.

Секса, разкрачен над сборище диво

прави картината не толкоз страшна.

- Де е България? - някой си пита.

Някой от някакъв кьорав сокак.

Пищна мадама, сластна и сита

бавно съблича се в шумен бардак.

- Де е България!

Скапани хорица.

Още бълнуват за "тази страна"!

Тя е отдавна изпята история.

Тя е... ах, стига! На друга вълна

отдавна е мойта природна нагласа.

Ний сме в Европа.

В луксозен квартал.

Ухаем на тъмна балканска меласа...







Общи условия