Брой 6, 2009 г.
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Геноцид

  Българите в Крим

"Българите в Крим" е заглавието на книгата, която беше представена в СУ "Св. Климент Охридски" на 28 октомври 2009 г.

Това е документално-научно-мемоарен сборник, в който са поместени както исторически изследвания, фолклорни материали, езиковедски текстове и документи, така и много спомени на българи, живеещи на този полуостров и оцелели след изключително тежки премеждия.

Сборникът е пръв опит да се надникне в съдбата на тези съвсем забравени от България наши сънародници. Заслугата е изцяло на съставителите на сборника професор Иваничка Георгиева и доцент Красимир Стоилов.

Предлагаме част от предговора към книгата на професор Иваничка Георгиева.


Ой, Слюмно ле, румяно мари!

Що тъка ти рано стана,

Рано стана, та ни носиш мари,

Та ни носиш лошав хабер,

Че ня дигат от къщите, мари,

От къщите, от топъл край

Та ня канят на Уралът, мари,

На Уралът и в Сибирят...

(песен, съчинена от Н. И. Попова)

 

Брошены в сумрачной чаще

Бродим слепые мьй.

Кто укажет нам свет настоящый

Свет, уводящий из тьмы?

 

(Н. И. Гаген-Торн, етнолог, 1947 г., Прекарала в заточение дванадесет години)

Събраните данни характеризират българите като политически апатични. Те считат Гражданската война за "руска работа" и поради това тя се отнася само до руснаците. Българското население продължава да се занимава със селскостопанска работа и не проявява интерес към обществения живот, но в скоро време политическите събития го засягат най-пряко. Много българи умират от глад през 1921 - 1922г. (Кащенко, с. 81). В края на 1929 г. и началото на 1930 г. е извършена принудителна колективизация, а разкулачването изпраща най-добрите български стопани в Сибир.

В годините на Великата отечествена война българите, живеещи на територията на СССР, не се призовават в армията, а се изпращат в трудовите батальони. На фронта воюват само тези, които са мобилизирани през 1940 г. и началото на 1941 г., както и постъпилите в армията като доброволци. По време на германските отряди участвуват в съпротивителното движение - марфовската и старокримската нелегална организация са почти изцяло от българи.

Българите изпитват всичко - войните, революциите, сталинските репресии, немската окупация, затворите, разстрелите, пленничеството... И всичко преживяват... И най-накрая, след неописуемата радост от освобождението на Крим от окупацията през 1944 г., настъпва часът на едно от най-чудовищните престъпления на сталинския режим. През май са откарани на ешелони повече от 19 100 татари; само след месец тяхната участ е споделена от гръцкото, българското и арменско население на Крим. Изселени са и циганите. От 24 юни до 26 юни 1944 г. насилствено са депортирани 12 465 кримски българи. Само за петнайсет минути под контрола на органите на НКДВ те трябва да напуснат домовете си, като оставят всичко, създадено от труда на няколко поколения. Със себе си могат да вземат не повече от 8 кг, главно храна и дрехи. Плач и писъци разкъсват тишината. Разказва се, че когато отвеждали българите от Коктебел, известната певица Степанида започнала да пее: "Ой мамо, мамо// да станеш че да видиш// како турчин прави, // кък ут къщи ня пъди." Войниците останали смутени и разстроени.

На депортация не подлежат само жените в смесен брак с руснаци или украинци. Не са пощадени нито болни, нито старци, нито семействата на партизани и участници във войната. В селата остават неожънатите поля, които през това лято обещавали изобилна реколта. В освободените български къщи се настаняват руснаци и украинци.

Българите са натоварени в конски вагони и пътуват няколко седмици в неизвестна за тях посока. По пътя спират, за да сварят нещо за ядене, но често заповедта за тръгване прекъсва всичко. Много от хората, особено старци и деца, не издържат дългото и мъчително пътуване, разболяват се и умират. Оставят труповете на спирките, като ги покриват с клони и листа. Крият покойниците, за да не ги изхвърлят през вагоните. Ето какво си спомня И. С. Паличев, който тогава е на четиринайсет години: "Пътувахме в конски вагон. Спя и виждам в съня си нашата печка на двора в Стари Крим. Събрал съм трески, оставих ги и казвам на майка си да ми даде кибрит. Чувам гласа й тихичко "сега, сега" да се отдалечава, отдалечава... Събудиха ме. Тя починала. Бяхме заедно с нея във вагона. На някаква междинна спирка я свалихме. Не знаем къде е гробът й. Какви ти погребения! Колко хора умираха и не ги погребваха. Влакът тръгна и край".

Разделени са семейства, деца от родители. Българите са пръснати в необятните пространства на Сибир, Средна Азия и Казахстан - в Пермската, Свердловска, Молотовска, Кемеровска област, в Башкирия, Таджикистан (татарите например са заселени компактно в Узбекистан). По-късно това ще даде отражение върху тяхното развитие. Ето някои данни от географията на депортирането: в РСФСР - 10 388 души, Казахстан - 53 души, Киргизия - 1, Карело-Финска ССР - 1.

Всъщност акцията по изселването на българите от Крим е предшествана от друга, за която се знае твърде малко. През март 1944 г. 3000 души са натоварени на шлеп за България, но всички са удавени в Черно море. През 1941 г. българите от Украйна и Крим, които искат, получават разрешение да се завърнат в България: веднага след 9.XI.1944 г. насила са върнати обратно и тяхната съдба е неизвестна.

Депортацията е социално, културно и преди всичко етническо насилие върху отделната личност и цял народ, извършено чрез мощните силови, политически и идеологически структури и механизми на съветската държава. Това е геноцид спрямо депортираните народи. Насилието, което се смята, че е един от начините за разрешаване на възникнал конфликт, всъщност не го решава, а създава нови конфликти и винаги възникват проблеми, свързани с междусъюзническата и междукултурната общност от социалната среда или от отделни обществени подсистеми (Гиренко, с. 88). Както показва историята, на него се залага винаги при възникване на социални и политически напрежения.

Тази агресия, която обхваща всички нива от живота на българите, има своите етнографски измерения. Според някои антропологически изследвания носителите на традиционни политико-културни ценност смятат насилието за неотделимо свойство на авторитета на властта - за тях то свидетелства за "силата" й и не се осъжда, дори се одобрява (Бочаров, с.502). Към българите местните жители в местата на депортация се отнасят враждебно, за разлика от хората, изселени като кулаци през 30-те години, и от немците, депортирани в началото на войната. Те им помагат при пристигането и първоначалното им настаняване.

Всички българи, депортирани през 1944 г., се приравняват към т.нар. спецпреселници и всички без оглед на възраст трябва да се регистрират всеки месец в комендатурата на НКВД. На тях е сложено клеймото "врагове на народа". Когато настъпва изменение в състава на семейството (при раждане, смърт, бягство), трябва да се доложи на властите в тридневен срок. Напускането на пределите на селището се смята за бягство и се наказва с двайсет години каторга. Ето някой извадки от влязлата в сила през юни 1949 г. "Инструкция для комендантов спецкомендатур МВД по работе среди выселенцев": "Находищиеся на спец-поселении немцы, карачненцы, чеченцы, ингуши, балкарцы, калмыки, крымские татары, крым-ские греки, крымские болгары и крымские армяне, турки, курды и хемшилы, а также выселеные из Прибалтики (латыши, естонцы и литовцы, выселеные в 1949 года ети выселениы: а) переведены на спецпоселение навечно, без права возврата их к преженим местам жительства; б) за самоволный выезд (побег) из мест обязателного поселения этих выселениев мера наказания определена в 20 лет каторжных работ" (Земсков, с. 9)

От депортираните се вземат разписки със следното съдържание: "Мне выселенцу... проживающему в... обявлен Указ Президиума Верховного Совета Союза ССР от 26 ноября 1948 г. о том, что я выселен на спецпоселение навечно без права возврата к месту прежнего жительства и за самоволный выезд (побег) с места обязательного поселения буду осужден на 20 лет каторжных работ" (Земсков, с.10)

Същата участ на изгнание постига и тези кримски българи, които са били в концлагери, в плен, на принудителна работа в Германия, както в партизанските отряди и в нелегалните организации. Още по време на войната тези лица в армията, за които се разбира, че са българи, биват веднага депортирани. Демобилизираните кримски българи от Съветската армия след края на войната попадат в категорията на спецпреселниците и биват изселени. През 1949 г. са депортирани 582 фронтоваци.





Общи условия