Брой 4-5, 2008
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Исторически календар

20 август 917 г.

При река Ахелой, между Анхиало и Несебър, бушува една от най-кръвопролитните битки в българската история... България печели бляскава победа, а Византия - тежко поражение. Под напора на българите, водени от цар Симеон Велики, отстъплението на византийците се превръща в безредно бягство. Император Лъв Фока едва се спасява, като се укрива зад стените на Несебър.

Една от последиците на победата при Анхиало е въздигането на Българската църква от Архиепископия в Патриаршия, защото още преди това Симеон е възприел титлата цар, което е равносилно на император. Царство без Патриаршия не е могло да съществува според средновековните представи. Нужен е бил собствен български патриарх, за да короняса Симеон.

27 август1808 г.

Държавният съветник Радофинкин донася на руския имератор, че по време на сръбското въстание против турците от 1807 г. българският войвода Велко довежда в Сърбия около 4 хиляди българи от Тимошката долина, като от тях 800 са способни да носят оръжие и желаят да се сражават против турците.

29 август 1882 г.

Умира Йордан Хаджиконстантинов -Джинот, един от най-своеобразните просветители в миналото столетие. Той е пламенен радетел за училища на говорим български език,публицист, поет и същевременно автор на първите географски и етнографски бележки за Македония. Сътрудничи редовно в българския възрожденски печат в Цариград и особено в Цариградски вестник. Открива българско взаимоучително училище в родния си град Велес, а по-късно - и в Скопие.

8 септември 1860 г.

Българите в Тулча избират първия състав на Тулчанското Общество и прегръщат делото на цариградските българи за непризнаване на Цариградската патриаршия. Това е акт, който Иларион Макариополски извършва по време на Великденската литургия на 3 април 1860 г. В Тулча по това време работят български просветители като Сава Доброплодни и Тодор Икономов. Тулчанската българска община по това време служи като посредник между българската църква в Цариград и българите в Кюстенджа, Черна вода, Меджидие, Бабадаг и Мачин, тук, в тези селища, българщината е също в подкрепа на движението за признаване на независима българска църква.

14 септември 1869 г.

Скопската епархия подава три прошения - едно до скопския мютесариф, другото до валията в Призрен и третото до Високата порта, с които заявява, че се отказва от Цариградската патриаршия и признава Българската църква в Цариград, която съществува от 3 април 1860 г. начело с Иларион Макариополски. Гръцкият митрополит Паисий не се присъединява към паството си в епархията, то го отхвърля и начело на епархията застава Скопската община, начело с архимандрит Аралампий. По -късно чрез народен плебисцит, по силата на член 10 от фермана за учредяване на Българската екзархия, цялата епархия се присъединява към нея.

2 октомври 1916 г.

На фронта при Демир-Хисар загива от вражески куршум поетът Димчо Дебелянов. През пролетта на същата година той сам пожелава да отиде на фронта, въпреки че има законно основани да остане на работа във Върховната сметна палата в София. През 1934 г. костите му са пренесени в родния му град Копривщица.

23 октомври 1940г.

На 56-гоишна възраст умира Тома Захариев, виден български лесовъд. Роден е през 1884 г. в гр.Прилеп, Македония. Завършва Горския институт в Петербург. Основател и пръв директор на службата по горско опитно дело в България. Преподавател по общо лесовъдство в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

29 октомври 1914 г.

Поетът Пейо Яворов, една година след самоубийството на жена си Лора, посяга на живота си, този път фатално. В прощалното си писмо до Тодор Александров, с когото са съмишленици и близки приятели в борбата за освобождението на Македония, той пише: "...Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син
/аз се считам за неин/ умря в свободна България, увенчан с една най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: "Поздрав от нашата майка-мъченица, тя е вече свобдна."

31 октомври 1886 г.

Въпреки забраната на Русия, Регентството свиква Великото народно събрание в Търново за избор на нов княз на мястото на детронирания от руски оръдия в България княз Александър Батенберг. Това се смята като още една проява на независимост от страна на българските водачи спрямо постоянните и груби намеси на Русия във вътрешните работи на България.





Общи условия