Брой 4-5, 2008
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  IN MEMORIAM

  Благой велинов /1953 - 2008/


Когато човек напусне този свят преждевременно, болката е по-голяма и по-остра. Благой Велинов ни напусна, когато неговите близки и приятели бяхме най-малко подготвени за раздяла. Въпреки тихия си нрав и почти незабележимо присъствие, Благой носеше висок дух, непоколебимо българолюбие, фанатична привързаност към истината за националната принадлежност на людете от Р Македония. Не знаем дали в Скопие, на цялата територия на Р Македония, та дори в самата България има днес човек, по-силно привързан към българските си корени - физически и духовно - от Благой Велинов.

Той не беше от тези, които постоянно натрапват на останалите някакви свои качества, въпреки че самият той беше постигнал върхове като спортист-атлет, беше добър жп работник и нещо, което е особено важно - той беше безкористен приятел, на когото винаги може да се разчита.

Когато на 8 май 1994 година в Скопие се състоя официалното представяне на Движението за сътрудничество между България и Р Македония, Благой Велинов беше един от многото ентусиасти, които посрещаха, придружаваха и веднага се сприятеляваха с гостите от София. Това беше един запомнящ се ден, изпълнен със затрогваща откровеност и искреност, когато по много лица блестяха сълзи на внезапно бликнали чувства на радост, ден в който люде от различни краища на Македония идваха, прегръщаха се и тихо мълвяха: "Петдесет години чакаме тази среща..."Именно в тези затрогващи мигове Благой беше в стихията на човек, отхвърлил нещо дълго време насила натрапвано му. Уви. Той, както и мнозина други, тогава още не подозираха колко дълбоко се беше окопала в младата държава югославската държавна сигурност, колко агенти е вербувала сред местното население и колко още мъки, трудности и разочарования очакват обикновените граждани на Повардарието.

Благой Велинов обаче никога с нищо не се разочарова. Той вярваше в България, в българската политика към Македония и най-голямата му надежда беше изграждането на жп линията София-Скопие. И неведнъж на всеослушание повтаряше: "Построи ли се железницата, тръгне ли влакът, една седмица ще го карам от Скопие до София и от София до Скопие без да слизам от него..."

Той беше един от малцината носители на истинските идеи на ВМРО и като такъв ни напусна завинаги...

Никога няма да те забравим, приятелю!

Спи спокйно вечния си сън!

"България Македония"





Общи условия