Брой 4-5, 2008
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  "Българи и сърби - Цариброд, Западните покрайнини и по-на запад", от Владимир Русков


Зденка Тодорова

 

Книгата на Владимир Русков "Българи и сърби - Цариброд, Западните покрайнини и по - на запад" е поредната книга, появила се на българския книжен пазар, посветена на Западните покрайнини и с основание наречена от историка Пламен Павлов "...книга, която лекува помрачаването на историческата памет". Авторът е роден в Цариброд през 1935 г. Емигрирал в България през 1949 г., следвал журналистика в СУ "Св.Климент Охридски" в София. Повече от 30 години е работил като редактор в Бълграското национално радио. В продължение на дълги години упорита изследователска работа в архивите на България, Владимир Русков успява да събере огромен материал за миналото и съдбата на българите в Западните покрайнини и което е особено важно - и за съдбата на забравените българи, намиращи се "по-на запад" от Цариброд. Едно от големите достойнства на тази книга е, че в нея не се разглежда само историческото минало на един изоставен от България район, а редица политически и дипломатически превратности, довели до ужасни асимилационни процеси не само в Западните покрайнини, но и по - на запад от тях. След дълго изчакване да се намери издател на книгата, Владимир Русков най - накрая среща разбирането на една издателска къща каквато е Общобългарската фондация "Тангра ТанНакРа", която я издава през 2007 г. в рамките на проекта "Българите и другите". Тази книга, която е първа от поредицата "Българи и сърби" няма как да не предизвика интерес у широката общественост не само в България, но и в Сърбия и особено в Западните покрайнини.

Прав е историкът Пламен Павлов когато казва, че тази книга "лекува помрачаването на историческата памет". А тя, паметта, няма как да не е била помрачавана в условията на немалко политически и дипломатически предателства, в резултат на които българите в Западните покрайнини винаги са се оказвали жертва. Оттам и асимилацията, но не само на тях, но и "по-на запад". Ценното в книгата е и авторското припомняне за съдбата на българите в Ниш и Помаравието, които сръбските историци постоянно приобщават към населението  на средновековна Сърбия. И почти винаги са изпускали факта, че тези земи от началото на девети век до 1878 г. са били изконни български земи. И докато сръбските историци и политици правеха опит да обезбългарят всичко българско в Сърбия, в каталозите на Народната библиотека в София, докато тя все още е носела името "Васил Коларов", авторът не е можел да намери никакво "чекмедже" за Цариброд, преименуван по Титово време в СФРЮ в Димитровград. Читателите се досещат защо. От чекмеджетата на Народната библотека, в името на българо-сръбската дружба, някои пропити от интернационализъм хора са се били престарали да укрият всички материали, в които се е съдържало понятието Западни покрайнини и Цариброд. За разлика от тях, сръбските им събратя не са изчистили своите библиотеки от антибългарска пропаганда, нито са спряли да обезличат българското в отнетите от България земи.

Съдържанието на книгата е толкова разнообразно и толкова наситено с информация, че читателят веднъж отворил я, няма как да затвори нейните страници, преди цялата да я е прочел. Главите в книгата са разделени тематично и по периоди. От "екзотичното" заглавие "Монографии" върху Западните покрайнии" през миналото на Цариброд, поробването му след 1919 г., положението на царибродчани след Септемврийското въстание през 1923 г., създаването и разцеплението на Вътрешната западнопокраинска революционна организация ВЪРТОП, авторът стига до причините, довели до зараждането на българския нихилизъм и великосръбската идея, жадна да завладее колкото се може повече български земи.

В своя увлекателен разказ, Владимир Русков описва Цариброд като "новия Пирот" след 1878 г. Именно заради злощастната съдба, сполетяла пиротчани след Берлинския договор, селото "Царски брод" на река Нишава се е превърнало в град с богат стопански и културен потенциал. След гоненията, на които били подложени будните пиротски търговци и особено пиротската интелигенцията, в Цариброд възникнала цяла "пиротска колония", водещата сила в развитието на града. От книгата научаваме за гоненията, на които било подложено населението в Пиротско и за същите гонения сполетели, след 1919 г. и българите в Западните покрайнини.

Напълно разбираемо е, че авторът е особено чувствителен по отношение заграбването на родния му Цариброд и Западните покрайнини от Сърбия по силата на злощастния Ньойски договор. И затова тази трагична дата в българската история определя като един от най -тежките удари, нанесен на българската нация, който е поставил в критично състояние, както нацията, така и нейните идеали. Или по - точно "през целия период от времето на неговото подписване до днес". А що се касае до Сърбия, тя "печелеше територии, но губеше бъдещето под краката си. Тя живееше и живее в митологичния си пашкул, митологизирала самата себе си, за да се вижда такава каквато не е в очите на другите".

 

Благодарение на множеството архивни документи, на които се позовава авторът ,научаваме някои неща за заплетените въпроси около създаването и разбиването на ВЪРТОП, като не са спестени и действията на сръбската държава и нейната агентура в София, свързани с разкола в тази организация, силно родееща се с ВМРО и идеалите на осводбодителната борба. Българските власти нерядко са се престаравали в своите "превантивни" мерки срещу ВЪРТОП и ВМРО, с което на практика е бил улесняван сръбският режим в неговия терор срещу българите в отнетите от Сърбия български територии.

Една от последните части на книгата носи показателното заглавие "Българският нихилизъм и великосръбската идея". Авторът се спира върху периода 1941 - 1944 г., когато България си връща Западните покрайнини. Но в същия този период БКП бърза да направи изкуствено дишане, както се изразява авторът"уста в уста", на сръбските комунисти и да ги организира за борба срещу българската администрация. Затова не трябва да ни изненадва фактът, че през 1945 г. новата комунистическа власт в България, за да угоди на Сърбия, отнема гражданстовото на българите в Западните покрайнини и Македония, а на онези български поданици, които са се преселили от Западните покрайнини и Македония в България, отнема личните карти, настоявайки да ги заменят с временни карти на поданици на държавите, към които са принадлежали преди 1941 г. По същото това време югославското посолство е на "своя боен пост". Гледа да не му се изплъзне нито една душа, жива или мъртва. Засилва се страданието на хиляди българи от Западните покрайнини, само че и на територията на държавата - майка.

Книгата на Владимир Русков съдържа още много исторически факти и информация, оригинални авторски анализи и размисли. Тя е ценно четиво за българите в България и извън нея, но трябва да стане и особено ценно четиво за онези български политици и дипломати, които, в името на сръбско -българската дружба, загърбваха българските национални интереси и особено интересите на българите в Западните покрайнини.

 





Общи условия