Брой 4-5, 2008
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Мостове

  Младен Сърбиновски - Скопие, за "Егейски китки" на Христофор Тзавелла - София


Стихосбирката на Христофор Тзавелла "Егейски китки", обнародвана в София, заслужава внимание и от страна на македонския читател. Поетът, етнологът, историкът, публицистът - Христофор Тзавелла е с потекло от прочутия древен род на Тзавеллеите.Този род по време на залеза на Византийската империя, заедно с други патриархални родове от Северен Епир, създават Федерацията на сулиьотите като отбранителна формация срещу османлиите.Тзавеллеите понастоящем имат свои известни разклонения в много страни по света, където предимно се открояват като установени творци във всички области на социалния живот. Творецът, за когото става дума, е наш сънародник от костурския край, който след преживяването на една голяма житейска голгота, заедно със своите връстници, напуснал родното огнище по време на Гражданската война в Гърция, 1946-1949 г. В последствие се задомява в София, където живее и до днес, и с голям творчески замах продължава неуморно да работи. Обаче втората, вероятно и по-значителна причина да се представи на нашия читател тази обемиста книга със стихове, е нейният език: В тези диалектни двустишия, изпети на неговото родно костурско наречие, се крие един неповторим езиков аромат от югозападните говори на Македония, а това, може би, е най-важната и най-съществената ценност, която блика от тази поезия.

В обемистия пролог и епилог самият автор се е постарал с доста подробности да ни обясни тази не толкова позната за нас поетическа форма в духа на народното творчество на взаимно свързани двустишия. Явление, което присъства в народната поезия на Словакия и съседните й държави, взаимно свързани двуредни стиха, известни като краковяки, с които Тзавелла е влязъл в допир, на които се е възхищавал и чрез които е формирал своя мироглед като млад поет от най-ранната му възраст по време на ученическите години в Моравия:

Духот мой над Егей, како сокол лита:

Цела родна земя, дури в соне скита.

Тези негови ръкойки от стихове са изцяло слети с формата и същността на краковяките, на тях поетът дължи своето вдъхновение, в техния дух той е възпитавал себе си, по техен терк и самият той през целия си живот създава стихове, обозначавайки ги със своя жизнен път. С тази книга ние се сдобихме точно в един период, изглежда, когато този род поезия се явява като алтернатива, като жизнена необходимост за завръщане на мирните води на класическото стихосложение. Обликът на предпочитанията в поезията е достигнал крайните граници на експериментите с езика и формата на модерния стих, който вече най-често остава неразгадан, отдавна превърнал се в самоцел. Явление, което поражда нуждата от завръщането към доста позабравените форми на класическото стихосложение. Това време настъпва и вероятно ще се окаже по-осезаемо с утвърждаването на новото светоусещане чрез матриците на старите употребявани и изоставяни поетически структури. Те ще бъдат още по-привлекателни, както е интересно само по себе си парадоксалното явление, към което ние сме обърнали поглед - класиката да се превърне в алтернатива на творческите модерни изпитания.

С духа на езика и с необикновената изнамерена форма, чрез които тези двустишия са сътворени, поезията на Христофор Тзавелла освежава и ако на пръв поглед изглежда някак си тривиална, в това абсолютно господство на свободния стих, в същото време тя ни освобождава от непоносимото изтезаване, на което ни подлагат многобройните епигони на модернизма, въпреки че и самата модерност неусетно се превръща във вкаменен исторически факт. От подобни най-често ялови напъни за създаване на такава поезия не могат да се освободят многобройните епигони на модернизма. Нашият земляк от костурския край, с неговото житие и битие, пълно с превратности като че ли иззети от някой настръхващ филмов сюжет е недостатъчно познат на македонската литературна среда. Поради тази преграда от непознаване на целокупното му дело, ние не можем да прибегнем до един всеобхватен анализ и оценка на неговата пълна с изненади биография и библиография. Затова се подразбира заключението, че пред нас стои един човек работлив, живеещ като аскет, ежедневно трудещ се като роб, мислещ като патриарх, с няколко сменящи се занимания в живота, но никога не отлъчил се от етнографията, историята и поезията:

Буф над мойта глава, мойта смърт я слави:

Гнездо от мой череп, копне той да прави!

Посредством поетическите двустишия с определена форма, младият поет навлиза в света на литературата; чрез тях той изучава поетическия занаят и шлифовайки своя талант, според установените канони, сравнява и оценява придобитите знания. По този начин Тзавелла рано достига до заключителното убеждение, че не винаги и на всяка цена е потребен експериментът. Нека той в други стихосбирки извършва своите поетически експерименти да издирва поетическа форма за определена поетическа материя. Обаче, при интимните стихове, които са един вид дневник, воден от десетилетия, навлиза в полето на опитите, но не с формата, а с лексикалното изобилие от неговия роден край - единственото богатство, което той отнася със себе си като съдба и припомняне по света, с които той отново сътворява родната "къща на битието":

Еол дек ме завел: копнеж дек ме водел,

Гласот майчин слушав, плачом как ме зовел.

Поетът звучи като нашия изпълнител на народните песни, но по форма неговите стихове ни подсещат за просъществувалите през вековете народни песни с дванадесет и шестнадесет терциерни стиха.

Доколкото ние разполагаме с една поетическа книга, до толкова притежаваме една лексикална хазна и словесен словоред от вече тъй застрашените егейски диалекти, които тук са впрегнати в нова звучна оркестрация, в съгласие със строго определящите норми на краковяките като поезия. При самото словесно нареждане на стиха, от честата необходимост да се намаляват гласните букви, да се съкращават самите думи, неговият роден диалект е подложен на огромен натиск, та дори буйният народен говор, с който рядко поетите и писателите работят, той не се вкаменявал, какъвто е случаят с вкаменените вековни форми на краковяките, от чиято вътрешна непробиваема същност самата енергия, произлизаща от сътворената форма, отеква с необичайно мелодично стихосложение.

Досегаизложените наши характеристики на стиховете на Тзавелла представляват само едно външно обозрение на тази поезия и ако ние тук се спряхме на това, направихме го за външното, формалното отличаване на тези двустишия. Защото по-редно би било да се разгледа пространството и времето, характеризиращо езика и мисловния процес, които авторът на тези двустишия е искал да обхване и приложи в своите поетически начинания.

Стилистичният подход, на който Тзавелла се опира при избора на своята тематика, се случва там, където го отнася животът; от тези места са циклите на възпявания, създавани в продължение на десетилетия. През целия си живот, дори в различни континенти, той е много старателен и затова, читателят може изцяло да се осведоми от неговия предговор и послеслов и за самата същност на тази поезия, както и за родния диалект, на който той я създава:

Сложни сметки ложив, лой од камар собрав:

Свешча да ми свети, ум от грешки подбрав!

Някои цикли представляват младежки лирични и любовни песни, други са сърцераздирателно тъжни, а трети - с възрожденска нишка в своя изказ, но същевременно те всички носят отличителните черти от живота на напуснатия край, предимно през погледа на детето. Тзавелла и когато говори като възрастен, го прави като скрит диалог с детето, скътано в себе си: честите недоумения, противоречия, разсъждения и разочарования на възрастния творец са предмет за възпяване, но певецът се явява с чистата душа на детето. В двустишията ясно се откроява раздвоената личност на поета: едно са причините за детските преживявания, нещо друго са по-късните съждения на възрастния - две възрасти в една личност, които взаимно си помагат. Първата подхвърля неопетнени емоции и далечни спомени, без изглед за тяхното рационално обяснение и прилагане, а втората с възможността да определи и класифицира целият този сетивен свят.

Драмата на новото време, и интензивността на обществените и морални промени всеки път намират Тзавелла сърдит, устремен и загрижен за собствената си съдба и тази на своето племе. С моралните си съждения и своя пламенен език той известява и осъжда, чувствувайки своите убеждения на родния диалект, като наша първа позабравена природа. В тези лирико-драматични структури, без разлика кога и къде са създадени, са неговите преживявания; той не бяга, не се крие в тях, не става невидим. Напротив, самият той спомага да изпъкне като черна съдбата на едно поколение от един нещастен народ, а и тези двустишия с дидактично морално-философска нишка, са още повече китки с летописно съдържание. Все пак, това тяхно разграничаване е условно, поради самото обстоятелство, че всичките тези нюанси в целокупното съдържание на двустишията се явяват смесени, а ние с нашите скромни анализи тук, които са към своя край, се надяваме тези съждения при една друга евентуална възможност да се направят в по-обхватно разглеждане, проучвайки и отбелязвайки по-важните естетически резултати от тази концептуална поезия.

Потребността на поета да прави достъпни поетическите си импулси чрез различни форми на народната поезия е доказателство за естетическия мироглед на автора, към какъвто се придържат и други творци от различни езикови среди - целта на поетическата писменост е да постигне поетическата словесност. Това водещо естетическо кредо, тази жизнена необходимост за народно възпяване, аналогична на потребността на Шехерезада в приказния свят, е желание от изконна жажда за живот. Тяхната съсредоточеност за преживявания налага и техният стих да бъде дисциплиниран и той да се явява като талисман, като помощен радетел в борбата срещу мъките. Затова техният стих не трябва да си позволява разкоша на лутането, да се самозабравя и отпусне, когато е потребна концентрация пред лицето на злото.

Децата от руралните покрайнини често са получавали съветите с помощта на народните приказки, че през нощта навънка е по-умно да запееш, за да забравиш или изгониш страха. Поетите цял живот пеят като предпазна мярка срещу тъмнината, както и костурчанинът Христофор Тзавелла, който все още неуморно пее и с помощта на стиховете е успял през годините да обходи доста страни, докато завоюва значително поетическо и интелектуално присъствие в българската поезия.

 

Скопие, 18 май 2008.





Общи условия