Брой 4-5, 2008
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Форум

  XIV Международен славистичен конгрес в Охрид, Между претенциите на канонизираните измислици и сериозната славистика


Охрид. Поглед към езерото
Илия Пехливанов, главен редактор на в."За буквите - О писменехь"

 

В най-хубавите дни от лятото, цяла седмица от 10 до 16 септември 2008 г., в древната Лихнида, край брега на Бялото езеро, 800 учени от 40 страни на света, обсъждаха бъдещето на науката славистика като дойдоха до извода, че и в условията на глобализация писмеността и културата на славяните имат своето неотменимо място.

Едно общо наследство, наченато от първоучителите Св. Св. Кирил и Методий, предполага естествено спорове всякакви за заслуги към неговото натрупване и подялба на ценностите. Надделява обаче очевидната необходимост от широко международно сътрудничество между учени от различни страни, понеже старите ръкописи, книги и документи поради превратностите на историята са разпръснати в различни книгохранилища и могат да се проучват резултатно само с общи усилия.

Българското присъствие в Св. Климентовата книжовна школа, която някои с известно основание определят като първия славянски университет, беше внушително.

Учени - млади и не съвсем млади - от Българската академия на науките, Софийския Св. Климентов университет, университетите в Шумен, Велико Търново и Пловдив изложиха резултати от свои най-нови проучвания на старината. Те намериха общ език със свои колеги от други страни не само от Европа, но и от Америка.

Проф. Георги Попов преди две десетилетия извести за свое откритие, което по оценката на вещи специалисти става веднъж на столетие и продължава проучванията на слависти от далечния ХIХ век. Той разпозна в известни на науката ръкописи Акростихове на Климент Охридски и Константин Преславски от тяхната съвместна книжова дейност в Плиска и Преслав, което оспорва тезата за противоречия между Преславската и Охридската школа. Подкрепи го московският учен проф. Анатолий Турилов, който откри от своя страна в руски ръкописи продължение на автентичните оригинални творби на първите Кирило-Методиеви ученици. Друга руска славистка Мая Момина публикува в Германия нови подобни творби. Далеч остава в миналото пренебрежението, че нашата стара литература, уж била малоценна поради изцяло преводния си характер. Древните книжовници са изобретили ключ за свое ярко присъствие в богослужебните византийски канони. Истинско знамение е наистина, че десет века по-късно този ключ беше най-сетне намерен! Споменатите открития бяха дотолкова безспорни,че не предизвикаха никакви спорове и дискусии в съответната секция, която обсъждаше епохата на Кирил и Методий, създаването на славянската писменост и Охридската книжовна школа в техните лингвистични, литературно-теоретически и културно-исторически аспекти.

Известният белгийски славист проф. Франсис Томсън от университета в Амстердам проучва Изборника на Цар Симеон и по-специално Кирило-Белозерския препис, в който единствено е съхранено името на твореца на Златния век. Скоро ще се появи негова публикация по въпроса. На конгреса той представи славянския превод на Манасиева молитва, сродна с Острожката руска библия.

Стана и това: известна македонска славистка поднесе неофициално поздравленията си - видимо всичко на нея е ясно, само че под друг натиск бе принудена да твърди несъстоятелни неща, относно доказани старобългарски ръкописи.

Проф. Джорджо Дзифер от университета в Удине, Италия, проучва задълбочено бележитото сказание "За буквите" на Черноризец Храбър и очаква в скоро време неговата монография да се появи като отделна книга.

Италианският проф. Марчело Гардзанити от университета във Флоренция съвместно с Кирило-Методиевския център при БАН подготвят издание на текста на Четвероевангелието на цар Иван Александър като са убедени, че то ще се превърне в крупно събитие за цялата славистика.

А иначе фолклорните вметки в началното словото на акад. Милан Гюрчинов-председателят на Организацион-ния комитет за XIV Международен славистичен конгрес - при откриването на форума, че ужким "Господ говорел на македонски език и дори звездите го разбирали", както и други добре заплатени подкрепи от страна на някои западни учени, бяха посрещнати мълчаливо, със съжаление и дори присмех.

Боейки се от неуместни обсъждания на древната история, организаторите на конгреса не бяха включили в програмата изяви на историци. Нямаше предвидени сред присъстващите и представители на печатни издания. Така че пратеникът на българския Кирило-Методиевски вестник бе записан по милост извън списъка като "пасивен слушател". Е, каквото успях да чуя, разказах тук вкратце. Неслучайно Св. Климент от фреската в Св. Наумовия манастир гледа силно намръщен...

По време на конгреса бе представена богата изложба от издания на различни страни. Българският щанд бе от най-големите. Сред изложените книги бе току-що излезлият енциклопедичен справочник с актуалния списък и адреси на действащите в момента учени-българисти и слависти - крупно постижение на Българската академия на науките, с ръководител Анисава Миленова, Сборникът със слова и служби на Св. Климент Охридски, осъществен като истински книжовен паметник от катедрата по кирило-методиевистика при Софийски университет под ръководството на Искра Христова, книгите на чл. кор. проф. Иван Добрев за глаголицата и Иван Рилски, издадени неотдавна в град Залцбург, Австрия, "Сказание за железния кръст" на Анчо Калоянов и други. Те останаха като дар за библиотеката на домакините от Скопския университет "Св. Св. Кирил и Методий".





Общи условия