Льупчо Куртелов, председател на здружение "Хоризонти" - Охрид

Според претходно направениот план, по иницатива на здружението "Хоризонти" на 10.07.2008 г. от Билянините извори во Охрид тръгна група планинари коя по свойот состав имаше интернационален карактер. Освен от Р Македония имаше учесници от България и Хърватска. На първиот ден от прехода с групата беше и посланикот на Р България, Негова екселенция господин Михо Михов.Тука е местото да почертам, че иако беха поканети посолствата на сите държави-учеснички во Първата светска война, участие в организацията прояви единствено българското посолство. И нешто повече - без сътрудничеството на посланикот Михо Михов походот немаше да се реализира.

Походот траеше 4 дни. Всушност саштиот, поради должината и трудноста на планинскиот терен беше разделен на 2 части. Ние я реализирахме първата, т.е. четвартиот ден пристигнахме во битолското село Цапари. Изборот не беше случаен, на крайот от селото погребени се преку 200 български войници, загинали во жестоките боеви от 1915-1918 год., а во селската черква лежат погребани 7 млади български офицери,кои свойот живот го жертвали пред олтарот на слободата.

След нашето пристигане на гробиштата месниот поп отслужи панихида в помен на загиналите войници и офицери на българската армия. И както и обикновено в "добар македонистички маниер”, попот на закуската след помена не пропусна пред всички да изкоментира, че македонците во тая война гинеле като учесници во сите /окупаторски/ армии. На мойот вопрос да си каже мнението зошто за време на Първата балканска война 1912-1913 г. 14 000 македонски опалченци отишли да воюват срещу турците чак на Одрин в редовете на българската армия, а не тука заедно со сърбите - остана без думи.

Втората част от прехода е в план да се реализира в месец октомври от Битола до Дойран през планините Нидже /връх Каймакчалан/ и Кожув.

За време на прехода минахме планината Галичица, коя дели Охридското и Преспанското езеро. На билото в добро запазените български окопи намерихме много остатъци от оръжие, между кое и две неексплодирани ръчни гранати . Втората планина, която препешачихме беше Баба. Имахме удоволствието да се наслаждаваме на прекрасните предели околу Пелистерските очи /Големото и Малото езеро/ и върха Пелистер кой со своите 2 601 метра висина чува славната Пелагония /Куберовото Керамисиско поле/. Во Цапари пристигнахме изморени, но по-богати с прекрасните впечатления.

Неколко думи за "подкрепата" от македонските медиуми. В тв "СИТЕЛ", чийшто главен уредник е Драган Павлович - Латас, преходот беше представен като нахлуване на леко вооружени /???/ български планинари кои ште ходат по билата и ште поставят български знамена, на той начин обелезвайки територията на некогашната българска граница /???/. Информацията беше повторена и в некои македонски еженевници. След това бех "бомбардиран" с вапроси от другите телевизионни станции, точни ли са тези информации. Искам да коментирам, че "СИТЕЛ" и Латас се опитаха от една благородна идея по пореден пат да иницират антибалгарска хистерия в Македония. Но, хубавите спомени се помнат, а дребните неприятности - забрават.

Со нетърпение очакваме втората част - прехода през Каймакчалан.