Брой 4-5, 2008
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Как победата се превърна в поражение

  90 години от Дойранската епопея

Евгени Роблев

 

При устремното си напредване на юг през есента на 1915 г. Втора българска армия нанесе разгромяващ удар на английските и френските дивизии при Градско и Кавадарци. Това даде реална възможност за броени седмици българските войски да завземат Солун, където бяха дебаркирали съглашенците, и с това да приключат победоносно Балканската операция.

Германското командване обаче нареди българската войска да спре на гръцката граница, тъй като Гърция формално беше неутрална и Германия се надяваше да я привлече на своя страна.

Това наложи в продължение на три дълги години българската войска да води позиционна война на повече от 600-километров фронт, разположен между Орфанския залив на Бяло море и албанските планини при Елбасан.Това даде възможност съглашеското командване да струпва непрекъснато жива сила и елитна артилерия/най- модерните оръдия, взети направо от Вердюн/, за да може да осъществи пробив на Балканския фронт. През септември 1918 г. съглашенците разполагаха с над 900 елитни оръдия на Южния фронт/ съотношение 5:1 в тяхна полза/ и цели дивизии френски, руски, италиански, гръцки и сръбски войски. В тези критични месеци Русия и Румъния бяха вече капитулирали и водеха преговори за мир. Съглашенското командване реши, че трябва да предприеме още преди започване на зимата пробив с огромна мощ в два ограничени участъка на българския фронт - Дойран и Добро поле.

Атаката се проведе с ураганна сила на 14, 15, 16 и 17 септември 1918 г. При Дойран българите бяха изградили в тези три години на позиционна война отлична отбранителна система. И успяха под командването на генерал Владимир Вазов да унищожат до крак две английски и една гръцка дивизия. При загуба от българска страна само на няколко убити и няколко ранени в блиндажите на Дойранските укрепления. Командващият английските сили генерал Мили изпада в ужас и решава да атакува с нови две английски дивизии българския фронт през Беласица. Резултатът отново е плачевен за англичаните. Дивизиите бяха унищожени до крак.

В същите дни се проведе удара и във втория участък - Добро поле.Тук съглашенците разполагаха с четири английски и една сръбска дивизия срещу само три български полка./Българската армия е струпала почти стохилядна войска при Битоля и Вардар, където очаква атаката/.

На третия ден от боевете пробивът при Добро поле е осъществен и през долината на река Черна съглашенските полкове се отправят към Велес. В това време обаче Главната квартира на българската армия в Кюстендил е нападната и разграбена от метежници на разбунтували се в близост български части, подстрекавани от комунисти и земеделци, и цялата съобщителна и командна апаратура е парализирана. Няма никаква възможност Главното командване да разпореди намиращата се при Битоля и Вардар над 100 000-на българска армия да затвори в чувал напредващите на север съглашенски войски и да ги унищожи.

Така след десетки победи във войните за обединение на българския народ и блестящата операция при Дойран се стигна до поражението на Добро поле и на целия Южен фронт. Повече от 100 - хилядна българска войска западно от Вардар остана неизползвана и според Солунското примирие полковете, непознали поражение, трябваше да бъдат предадени като заложници в ръцете на противника.

За пробива при Добро поле изиграват роля два съществени фактора. Първият е решителното превъзходство в огнева мощ и жива сила на съглашенските сили в този сектор, а вторият е без съмнение, изключително продължителната позиционна война, лошото тилово снабдяване и постепенното деморализиране на войската. Деморализирането беше основна цел на пораженските агитатори-тесни социалисти и земеделци. През комунистическото управление у нас "Партиздат" пусна от печат два обемисти тома документални доказателства за тази подривна дейност на БКП и резултатите от нея бяха представени, едва ли не като успех на партийната политика.





Общи условия