Брой 4-5, 2008
Търсене в сайта:
 
Вход за потребители:
Име:   
Парола:   

  


НОВО!

НОВО!


Новия Брой

  Носталгия

  Българите в Канада - жилавите корени на националната ни идентичност

Вера П. Василева, Отава - Канада

Ако искаме да открием причините и корените на българската емиграция, трябва да препрочетем една по една страниците на нашата история след Освобождението от Османско иго, т.е. от 1878 г.

В наши дни най-значителният брой българи в Канада живеят в Торонто и околностите му. Там можем да открием началото на нашата емиграция. Торонто е първото пристанище за нашите сънародници в Новия свят, който е приютил 3 или 4 поколения българи. Някои от тях са вече асимилирани и са забравили майчиния си език: останало им е само българското име и споменът за майка, баба и няколко слова, свързани с минали преживявания.

След 1990г., когато падна желязната завеса една нова вълна от емигранти се изсипа върху Торонто. Това е град с 3 милиона жители, с космополитен колорит, притежаващ динамична икономика, няколко университета, институции и културни традиции, т.е. той дава възможност да се работи и да се върви нагоре - неща, толкова важни за всеки българин.

С течение на годините сънародниците ни са построили няколко църкви -"македоно-български" и православни, където се събират, за да чуят литургия на роден език, за да се помолят и след литургия да пият по едно кафе с приятели, за да обменят новини и идеи за родните места. Доста тъжни са тези събирания на изгнаници. Всеки живее с дълбоко чувство на несигурност, понякога потиснато, но винаги съществуващо: ти се едно изкоренено дърво и присадено на чужда земя, дали има бъдеще за теб и какво ли е то? През дългите ми емигрантски години често съм ги посещавала. В Отава нямаме българска църква. Заинтригува ме името "македоно-българска" православна църква, а защо не само "българска"? За това ветераните-емигранти ми дадоха следните обяснения:

Първата значителна вълна емигранти са дошли от Македония след Илинденското въстание през 1903г., което турците са удавили в кръв. С дълбокото съзнание, че са "българи от Македония", те са събрали пари помежду си и са построили първата църква. От тях идва традицията за "македоно-българска" църква и традицията е продължила и в бъдеще. 10 години по-късно в 1913г. вследствие на Балканските войни нова емигрантска вълна от българи се е изсипала върху Торонто. Нека да си припомним по дълбоките причини за това бягство от родината. След продължтелен подмолен натиск на имперска Русия за подялба на Македония България накрая беше принудена да подпише военния договор със Сърбия.Така трите балкански страни - Гърция, Сърбия и България обявиха война на Турция и докато българските войници се биеха на 18 км от Цариград, Гърция и Сърбия си бяха поделили Македония, която беше единствената причина, поради която България участваше във войната. И като връх на нещастието българите бяха нападнати от Румъния от север, а Турция извърши реокупация на Одринска Тракия, съпроводена с небивал геноцид над българското население. Поставена в невъзможност да се защитава срещу войските на четири държави България трябваше да понесе унизително поражение на това четвороно предателство, при мълчаливото одобрение на Русия.

В Македония новите владетели не бяха по-добри от турците: сръбската и гръцката администрация започнаха активна асимилация на българското население с цел да бъде намален неговия брой. За да спасят живота си и националната си чест хиляди българи бяха принудени да емигрират и отново в Канада те намериха приют , на новия континент в желание за нов живот.

Първата световна война - 1914-1918 г. запали отново за България надеждата да освободи и обедини поробените си територии. За нея беше естествено да застане на страната на Германия и Австро-Унагария. За жалост, на края на войната България отново бе всред победените. Нови територии бяха ампутирани от нейната скромна по големина земя. И отново терорът, наложен от сръбските и гръцките власти над българското население в Македония прогони хиляди българи от огнищата им по пътя на изгнанието към Канада, САЩ и дори Австралия. Именно далеч от родната земя тяхното религиозно чувство ги задължава да строят нови македоно-български църкви- убежища за тяхната национална идентичност: далеч от Родината нека да запазим поне религията си и вярата в Бога!

Бегълците от Егейка Македония продължаваха масово да пристигат: гръцките власти бяха наложили промяна на българските имена с гръцки; българските училища бяха затворени; учителите изселени в далечни острови, а свещениците от българските църкви, ако бяха оставяни живи, бяха заменяни с гръцки, които служеха литургия на гръцки.

Във Вардарска Македония, под сръбска власт, положението на българите не беше по-добро. С всичка сила те провеждаха дебългаризация и насилствена асимилация. По-какъв начин ?

В областите, населени гъсто от българи, сръбските власти изпращаха най-образованите си учители, за да обучават децата още от най-ранна възраст колко велики са сръбските владетели и сръбската култура. Но и това не беше достатъчно. Трябвало е всяка сутрин преди учебните занимания децата да стават прави и вместо молитва учителите ги принуждавали да повтарят три пъти с тържествен глас: "ЯС СУМ ПРАВИ СРБИН". Голямо нещастие очакваше детето и семейството му, ако не се подчиняваха на този ритуал. От друга страна, въпреки че официално сърбите са православни християни, те не се колебаеха да премахват иконите в българските църкви. Ликовете на св.Иван Рилски и на св.Княз Борис I - Покръстителя на българската държава - бяха боядисани с черно. Сръбските окупатори достигнаха до крайност в омразата си и дори разрушиха много български православни храмове в Моравия, Македония и Западните покрайнин. В някои области те бяха поругали и дори разрушили българските гробища. Както техните съседи гърците, те дори не зачитаха надгробните плочи на мъртвите - техни братя по религия. Вследствие на подобно малтретиране - унизени, изселени, оклеветени, бити жестоко в затвори и лагери - какъв друг избор имаха оцелелите освен този, да избягат и да търсят спасение в някоя далечна страна, възможно най-далечна.

И ето ги в Канада. Идвали са на групи или цели семейства, установили се в Торонто и в близките градове: Ниагара, Хамилтон, Уиндзор, Буфало с техните скромни икономии са си купили стопанства в долината Ниагара. С голяма обич към земята и трудолюбивост те са превърнали тази долина в една от най-красивите области на Канада - истинска цветна градина. Но нека да продължим разходката си в историята. Все още много неща можем да научим. Втората световна война избухна като продължение на Първата: победените и унизени народи искаха справедливост и реванш. Между тях бяха също и българите. Как реагира Канада и канадските власти тогава? Бидейки британски доминьон канадското правителство застана на страната на метрополията. Започнаха преследвания по отношение на емигрантите от немски, японски, италиански и украински произход. Десетки японски семейства от Британска Колумбия бяха депортирани в Япония, въпреки че са живели в Канада 2- или 3 поколения. Техните деца, често и родителите, не са знаели японски, поподнали в Япония, трябвало е да понасят враждебност и обиди, като чужденци. Немските емигранти пък са били затворени в трудови лагери зад телени огради и лоша храна, но благодарение на добрината на канадските семейства от околността бяха успели да оцелеят. За да избегнат подобни преследвания българите от Торонто бяха намерили някакъв изход: обявиха се за "македонци". Канадските власти не знаеха, че терминът "Македония" се отнася за географска област, а не за държава. Войната опустоши Европа и унищожи милиони хора. Много градове и държави бяха разрушени. България отново беше между победените, беше принудена да се откаже от администрираните от нея територии. На конференцията в Ялта трите държави-победителки - Великобритания, САЩ и СССР увеличиха територията на Югославия за сметка на съседните й страни - Унгария, Румъния и най-вече България. С подкрепата на 3-те страни-покровителки маршал Тито, провъзгласен за национален герой, започна да сърбизира новополучените територии. Жестоката кампания на дебългаризацията се стовари върху населението на Македония и Западните покрайнини - изселвания, затвори, побоища и систематичен тормоз над всеки гражданин, който се определяше като българин. И което е още по-страшно - по заповед на Сталин и с помощта на българското комунистическо правителство беше измислена и насилствено наложена националност "македонец". Българските имена на хората бяха променени - вместо Иванов - Ивановски, докато вестниците ежедневно въвеждаха сръбски и латински думи, за да създадат един нов език: "македонски". Сръбските власти, ненаситни в апетита си да реализират една велика Сърбия изпратиха свои агенти в Канада, САЩ и в Австралия, за да "македонизират" българите, които още се чувстваха такива. С помощта на гръцките власти, за които "Македония от векове е гръцка територия", тези шовинисти продължават и до ден днешен да променят народността на нашите сънародници. По време на фестивали, културно-етнически манифестации, празници или спонтанни срещи се чуват системно отрицателни и клеветнически нападки по отношение на България и нейния народ, за да се унищожи в тях всякаква национална гордост. Обратно - никога не се пропуска случай, да се подчертае и възвеличае престижът на древна Гърция и величието на Византийската империя.

От сръбска страна отново се лансира старият проект за "Балканска федерация", под сръбско ръководство естествено, където България би била една провинция, но не и държава. Особено сега, след като загубиха Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, Косово, поради собствената си варварщина, сръбските шовинисти, верни на плана, начертан от Новакович, са още по-алчни за чужди земи, особено за български.

През лятото на 1995 г. по вълните на радио "Свободна Европа" предадоха интервю с новоназначения сръбски консул в София. На въпроса: "Има ли бъдеще за Югославия?" консулът отговори буквално: "Югославия трябва да съществува като в нея влязат Македония, България и може би Гърция!!!" На подобни намерения за експанзия как реагират българските правителства?

Те мълчат. В течение на 50 години българските комунисти сервилно подчинени на Сталинските директиви, си затваряха очите за терора, наложен на нашите съотечественици, извън границите на държавата България. Те бяха заети да "строят социализма". По отношение на националния проблем те запазваха любезно мълчание. Ботев би казал: "Позорно мълчание!"

Известна промяна настъпи при правителството на Ив.Костов - 1997 г. Той пое инициатива да създаде в Цариброд български културно-информационен център. Но само година по-късно, той обяви, че "българският национализъм е вече погребан".

Трябваше да дочакаме годината 2003, когато цар Симеон II - министър-председател на България отиде на официално посещение в Македония и убеди Борис Трайковски да не преследва онези граждани на републиката, които се чувстват българи. Б.Трайковски обеща да се грижи за тези българи или македонци, но сърбофилите от Скопие, макар и малцина, все още контролират пресата и медиите. Б.Трайковски мистериозно загина при "катастрофа".

В епохата на глобализацията вече десетки години медиите наЗапад, както и на Изток примамват нашите мозъци с понятия като либерализъм, пазарна икономика, свободно движение на стоки, хора и капитали. Термините национализъм, национална идентичност, национален интерес са пропити с отрицателен привкус; българските медии въвеждат англоамерикански думи, изкривяват стила и българската граматика, но също така - и това е най-възмутително, се подиграват злобно с всяка проява на националния ни гений. Вестници като "24 часа", "168 часа", "Труд" и други акцентират главно върху лошите новини: автомобилни катастрофи, организирана престъпност, убийства, природни бедствия и т.н. Може би не си дават сметка, че подобни писания довеждат читателя до отчаяние, парализират неговата енергия за действие или пък го карат да емигрира; възможно е дори журналистите от тези вестници да са подкупени от враговете на България с цел да обезлюдят нашата хубава страна от българи, за да се намъкнат те? Кой знае?! Това се върши вече цели десетилетия и докога ще продължава? От друга страна политиката на глобализация, чрез която бедните страни още повече обедняват, а богатите още повече се обогатяват, засегнатите народи започнаха да организират протестни движения, при които екстремистите разрушават витрини, сгради, коли и т.н. Едновременно с това се появават други движения, на мирни граждани, групиращи се интелектуалци, които се обръщат назад към историята, фолклора, националните ценности и традиции, за да възродят вечните национални същности. Все по-често писатели и журналисти се обръщат към миналото, за да съживят спомена за традиционния начин на живот и нормални, топли човешки отношения. Така става с българите от Канада и Родината. В Торонто, Отава, Монреал и другаде те се организират, за да покажат националната си култура, защото са горди с корените си, с традиционния си начин на живот, с религиозните и националните си празници. Някои от българите в Канада, особено по-младите се завръщат в родна България. Те са разбрали, че в чужбина ще бъдат граждани "втора ръка" и че няма по-тъжна съдба от тази на емигрант, въпреки че Канада предлага някои предимства от материална гледна точка.

Да бъдеш националист днес е единственото достойно поведение за всеки българин, бил той в България, или другаде.





Общи условия